Конституционният съд да отмени и законите срещу корупцията - национална идентичност е

След тези решения този Конституционен съд, в този състав, с тази доминираща, юридическа субкултура, която демонстрира, не просто е ненужен, той е опасен и вреден за общественото ни развитие, смята правозащитникът.

Забелязва се опасна тенденция, поне в три изключително важни решения на Конституционния съд. Решението, с което беше обявена за противоречаща с конституцията Истанбулската конвенция, решението за понятието пол и някак си решението за гражданството на Кирил Петков. Какво имам предвид?

Произволно и лековато, с непосилна за Конституционен съд артистична лекота, се миксират и свързват понятия като българска народностна духовна и културна традиция, национална идентичност, православие - понятия, които не подлежат на точно дефиниране и се интерпретират като същностна и важна част на националния суверенитет.

Имаше доста коментари по повод тези решения, някои от авторите твърдяха, че такива понятия, които не се съдържат в самата конституция, не трябва да служат като мотиви за решението на Конституционния съд. Не съм съгласен с това, защото съществува т.нар контекстуално тълкуване. Всеки един казус трябва да бъде тълкуван и решението му да бъде търсене в конкретен политически и социален, народопсихологически контекст.

Важното е обаче, че елементите от този контекст, които могат да бъдат отчитани като фон, периферия в юридическата аргументация, не могат да бъдат противопоставени и приоритизирани пред базисни ценности, заложени в преамбюла на конституцията и в нейната съдържателна част, визираща основните права и свободи. Записано е в конституцията, че основни нейни ценности са свободата, честта, достойнството, правата и свободите на гражданите.

Подразбиращо е за всяка конституция на правова държава, че всичко останало - държавен апарат, мандати, кворуми, мнозинства и цялата тази машинария, е подчинена, за да гарантира, тези основни ценности на нашето общество, по които уж с приемането на конституцията през 1991 г. сме постигнали национален консенсус.

Какво се получава обаче?

Тези основни фундаментални ценности - свободата, достойнството, правото на личен живот, то е аспект от понятието пол, остават на заден план и са пренебрегнати за сметка на неопределени и флуидни понятия, като национална идентичност, като православие, като национална традиция.

Тези флуидни понятия, без да е направен опит от Конституционния съд, макар и фрагментарно да дефинират тези понятия, които той противопоставя на основните ценности, защитени от конституцията.

Всеки културолог и антрополог би обяснил на конституционните ни съдии, че понятието православие в българския контекст е доста специфично, че значителна част от българите не са православни в чистия смисъл на тази дума, а са по-скоро суеверни, като в техните вярвания се миксират православие и куп чисто езически традиции и ритуали. Въпреки това понятието православие е изпляскано на преден план в решението за пола, сякаш другите християнски деноминации са признавали по 10-12 пола. От тази гледна точка решението е идиотско и нелогично, защото нито един клон на христианската религия просто традиционно не борави с друго понятие.

Какво означава национална идентичност? Това понятие съществува в правото на Европейския съюз и то е дефинирано като една от възможностите, то да не се прилага в името на защита на някои ценности, свързани с т.нар. национална идентичност. Но когато то се използва в мотивите на Конституционния съд, трябва да се покаже с каква обществена ценност е свързано това, което той нарича национална идентичност. Ако се направи социологическо проучване, значителна част от българите биха казали, че са готови да решават проблемите си по корупционен начин - с връзки, с даване на рушвети, даже мисля, че бяха правени такива изследвания.

Поне 30-40 % биха заявили, че са готови да имат прокорупционно поведение за решаването на проблемите заради неефективност на съдебна система, недоверие, но това са други теми.

Значи ли това, че например в едно следващо решение Конституционният съд би обявил за противоконституционни много норми от Наказателния кодекс, визиращи подкупа, търговията с влияние, злоупотребата с власт, престъпленията по служба, защото някак си значителна част от българското общество традиционно, ценностно одобрява рушветите и корупцията.

Издигането на Делян Пеевски за народен представител доказва, че според някои корупцията е национална ценност и традиция, която трябва да бъде защитавана и институционализирана.

Ако корупцията е част от националната ни идентичност, може ли да стигнем до такъв абсурд, че в един момент антикорупционното законодателство да бъде обявено за противоконституционно, защото противоречи на национална традиция, народопсихология и на такъв тип национална идентичност, която се поставя на преден план в тези решения.

Като цяло тези решения, особено това за пола, ми приличат на кофа с боклук, увита с целофан. Зад едни претенциозни, юридически фрази и понятия, като тези, които цитирах - българска народностна, духовна, културна, традиция, които Конституционният съд дори не се опитва с някакви щрихи да дефинира, се крие една юридическа нищета, една ценностна дезориентация и противопоставяне на флуидни категории на изконни, закрепени в конституцията права и свободи, за които други народи векове наред са се борили, проливали кръв и които са изчистени като съдържание, ценностно и юридическо, в конституциите на старите демокрации и международните договори, конвенцията за правата на човека и договора за функциониране на Европейския съюз.

От тази гледна точка е изключително опасна и ретроградна тази тенденция, която ни отдалечава ценностно от Европа, а едно ценностно отдалечаване неизбежно води до една политическа алиенация от този свят, към който уж сме декларирали, че искаме да принадлежим.

Някак си усещам суровият полъх на евроазиатските степи и онзи манталитет на средноазиатските султанства, в които свободата и демокрацията не са ценности. Затова ми просветна, прочитайки особеното мнение на съдия Георги Ангелов, който единствен от тези 12 "разгневени мъже и жени" от Конституционния съд се осмели да каже, че царят е гол и да направи един, макар и доста, резюмиран и лаконичен, юридически и ценностен анализ на това, което се случва.

Преди време, когато споделих на една международна конференция, че българският Конституционен съд не разглежда индивидуални конституционни жалби, един професор ме попита: ами, защо тогава имате Конституционен съд. Нямах отговор.

Но сега съм готов, след тези решения, да твърдя, че този Конституционен съд, в този състав, с тази доминираща, юридическа субкултура, която демонстрира на фона на това, което имаме като образци в решенията на Конституционния съд на Германия, не просто е ненужен, той е опасен и вреден за общественото ни развитие.

Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.