Десет причини за нашата бедност

Най-голямата пречка за подобряване на заплащането у нас е завладяната държава.

© Юлия Лазарова

Най-голямата пречка за подобряване на заплащането у нас е завладяната държава.



Анализът е от профила на автора във фейсбук.


Днес започват преговорите по политики за съставяне на правителство.


Ако целта е България да спре да бъде най-бедната държава в ЕС, ето топ 10 причини, които икономическата политика трябва да адресира:




1. Първата причина за ниските заплати е невъзможността да диверсифицираме вноса на енергоизточници и така купуваме от една държава почти целия обем горива, който потребява държавата. Като следствие, в периоди на поевтиняване на еврото, както в момента, икономиката не може да усети този благоприятен ефект върху износа, заради монополния характер на енергийните доставки. Ако имахме възможност да купуваме горива от различни доставчици, износителите щяха да имат повече възможност да запазват и увеличават работните заплати.


2. Макар че износът с по-висока добавена стойност нараства през последните години, България като цяло е специализирана в производство и износ на продукти с ниска добавена стойност. С други думи, икономическата база за растеж на заплатата е ограничена , защото по-голяма част от добавената стойност на крайния продукт отива в чуждестранни бизнес партньори на нашите износители. Същото важи в голяма степен и при услугите: туризъм, аутсорсинг и др.


3. България е притегателна за чуждестранни инвеститори, именно защото предлага най-ниската цена за квалифициран труд, най-ниски разходи за строителство и най-ниски преки данъци. Ако някой от тези компоненти се промени съществено, това може да направи тяхната продукция неконкурентна, т.е. да се закрият и работни места.


4. Ниските заплати са продукт на ниската производителност на производствата, които работят за вътрешен пазар, както и на сравнително ниското потребление извън най-големите градове. Голямата конкуренция между малките бизнеси за ограничено потребление прави ниската цена и ниските заплати зад нея основен фактор за оцеляване на малкия и среден бизнес.


5. Ниските заплати са свързани с непрестанно увеличаващия се дял на неквалифицирани и деквалифицирани трудови ресури, вследствие на бързо променящи се изисквания за квалификация, на които все по-малко хора отговарят. Ерго, няма база за увеличение на работната им заплата.


6. За преобладаващия дял на стоките и услугите с ниска добавена стойност основна отговорност имат и слабоквалифицираните предприемачи, особено тези, които стартираха своя бизнес през 90те г. като възползване от държавни или местни политически протекции или слаба конкуренция - особено в областта на търговията на масови стоки, където маржовете, следствие именно на конкуренцията - постоянно намаляват.


7. Слабата държавна политика за образование и насърчаване на предприемачеството във високотехнологични сектори, особено остро си личат днес, когато липсват ИТ специалисти, ерго, това е сериозна пречка към разрастване на този и свързаните с него сектори и по-висока заплата за по-голям брой хора.


8. Бизнесите, които стигнат определено ниво на развитие като средно големи - които би трябвало най-лесно да увеличават заплатите - започват да се сблъскват с нелоялни конкуренти с политически чадър или стават директно обект на административен рекет , намаляващи техните перспективи, респективно възможностите за ръст на заплатите.


9. Устойчивото увеличение на заплатите може да се случи само с ръст на производителността и увеличаването на добавената стойност на продуктите. Това може да стане чрез изкачване на веригата на доставките до крайния клиент, чрез налагане на брандирани продукти, чрез съдружия с чуждестранни партньори, чрез иновации. И постоянно обучение и преквалификация.


10. Най-голямата пречка за подобряване на заплащането у нас е завладяната държава. Тя пречи за провеждането на смислени икономически реформи, които да направят България атрактивно място за инвестиции, труд и задържане на талантите.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK