Ефектът от частните уроци е ключов фактор за оценка на училищата

© Цветелина Белутова

При преговорите за кабинет по темата "Образование" вчера от "Продължаваме промяната" обявиха, че предлагат нова система за финансиране, която да е на базата на качество и да бъде въведена през 2024 г., като при нея всяко училище ще се оценява за това колко е допринесло за образователните резултати на своите ученици. По този повод публикуваме коментара на Асенка Христова, изпълнителен директор на Института за изследвания в образованието, от профила й във фейсбук. Заглавието е на "Дневник".

Обвързването на финансирането на училищата с качеството на предоставяното от тях образование безспорно е критично важно. Но има няколко особености и текущи ограничения пред прилагането на въпросната методология за измерване на добавената стойност, които задължително следва да се адресират.

(1) Целта на моделирането на добавената стойност е да се позволи сравнима преценка на приноса на училището и учителите върху това доколко ефективно учат учениците им и до каква степен усвояват учебното съдържание. Това означава, че трябва да са налице надеждни и валидни инструменти, които да позволяват динамична оценка на напредъка на учениците в различни точки от времето.

Най-често това се прави чрез национално външно оценяване в края на отделните образователни етапи (в България това е НВО след 4 клас, 7 клас, 10 клас и ДЗИ след 12 клас). За да може да се направи надеждна динамична оценка е нужно инструментите (тестовете), използвани за външно оценяване, да бъдат валидирани, тоест да има ясни доказателства, че тестовете наистина измерват това, което се твърди, че измерват. В концептуалната рамка на образователните измервания най-често се набляга поне на следните основни видове валидност:

- обективна валидност - дали тестовете действително измерват степента на постигане на образователните цели и задачи;

- конструктивна валидност - дали системата за оценяване наистина отразява всички аспекти на вариациите в психологическото състояние, поведението и нивото на знанията и уменията на учениците. Например, ако с даден въпрос/задача от теста се цели да се оцени конкретно умение на учениците, този елемент следва да е проектиран така, че да позволява обективно да се разграничат учениците, които имат отлично ниво на владеене на това умение от тези, които нямат такова умение. Ако има ясни психометрични доказателства, че инструментът за оценяване може да отрази прецизно разликата между учениците по отношение на измерваното умение, тогава този инструмент за оценяване има конструктивна валидност;

- съдържателна валидност - степента, в която елементите на даден тест са достатъчно представителни за цялата област на познание или умения, която тестът се опитва да измери;

- критериална валидност - наличие на взаимовръзка между резултатите на теста и определени критерии, които вече са приети като валидна мярка за знания/умения (ако резултатът от теста е силно корелиран с друг валиден критерий, е по-вероятно тестът също да е валиден);

- кръстосана валидност, която проверява и потвърждава степента на съгласуваност на различните методи и инструменти за оценяване.

Българските тестове за външно оценяване досега не са валидирани по нито един от тези елементи. Казано с прости думи, към момента нямаме ясни психометрични доказателства дали тестовете наистина мерят това, което се твърди, че мерят, и дали резултатите са сравними във времето. За да се прилага надеждно моделиране на добавената стойност, такива доказателства са абсолютно необходими.

(2) Тъй като разликите между характеристиките на учениците вътре в училището и между отделните училища варират в доста широки граници (особено в България), е важно моделът да позволява да се отчетат тези характеристики. При моделирането на добавената стойност обикновено се използват статистически методи за отчитане на характеристиките на средата, които оказват влияние върху резултатите на учениците.

Силно такова влияние оказва социално-икономическият статус на семейството на ученика. От социално-икономическите характеристики на семейството особена значимост от гледна точка на обективното измерване на добавената стойност на училището/учителите има образователното ниво на родителите, включително заради по-големите възможности на по-високообразованите родители да подпомагат ученето на своите деца и съответно също да имат добавена стойност за техните резултати. За да е надеждна оценката на добавената стойност на училището, методологията за нейното измерване трябва да позволява отчитане на ефектите на факторите на средата, влияещи върху резултатите.

(3) Критично важно за моделирането на добавената стойност на училището е отчитането на един много значим фактор на средата, а именно влиянието на частните уроци. Към момента няма изследвания за обхвата и ефекта на тази паралелна образователна система на частните уроци върху резултатите на учениците на НВО и ДЗИ, макар да има косвени индикации за сериозен мащаб и значим ефект.

Без да са създадени условия за надеждно изследване и обективно отчитане на ефекта на частните уроци върху резултатите на учениците съществува реален риск част от училища да получават финансиране за добавена стойност, която е постигната извън училището и за чието постигане родителите вече са платили.