Ефектът от частните уроци е ключов фактор за оценка на училищата

Смолян, ОУ и Езикова гимназия "Иван Вазов", образование, училище, ученици, класна стая

© Цветелина Белутова

Смолян, ОУ и Езикова гимназия "Иван Вазов", образование, училище, ученици, класна стая



При преговорите за кабинет по темата "Образование" вчера от "Продължаваме промяната" обявиха, че предлагат нова система за финансиране, която да е на базата на качество и да бъде въведена през 2024 г., като при нея всяко училище ще се оценява за това колко е допринесло за образователните резултати на своите ученици. По този повод публикуваме коментара на Асенка Христова, изпълнителен директор на Института за изследвания в образованието, от профила й във фейсбук. Заглавието е на "Дневник".


Обвързването на финансирането на училищата с качеството на предоставяното от тях образование безспорно е критично важно. Но има няколко особености и текущи ограничения пред прилагането на въпросната методология за измерване на добавената стойност, които задължително следва да се адресират.


(1) Целта на моделирането на добавената стойност е да се позволи сравнима преценка на приноса на училището и учителите върху това доколко ефективно учат учениците им и до каква степен усвояват учебното съдържание. Това означава, че трябва да са налице надеждни и валидни инструменти, които да позволяват динамична оценка на напредъка на учениците в различни точки от времето.




Най-често това се прави чрез национално външно оценяване в края на отделните образователни етапи (в България това е НВО след 4 клас, 7 клас, 10 клас и ДЗИ след 12 клас). За да може да се направи надеждна динамична оценка е нужно инструментите (тестовете), използвани за външно оценяване, да бъдат валидирани, тоест да има ясни доказателства, че тестовете наистина измерват това, което се твърди, че измерват. В концептуалната рамка на образователните измервания най-често се набляга поне на следните основни видове валидност:


- обективна валидност - дали тестовете действително измерват степента на постигане на образователните цели и задачи;


- конструктивна валидност - дали системата за оценяване наистина отразява всички аспекти на вариациите в психологическото състояние, поведението и нивото на знанията и уменията на учениците. Например, ако с даден въпрос/задача от теста се цели да се оцени конкретно умение на учениците, този елемент следва да е проектиран така, че да позволява обективно да се разграничат учениците, които имат отлично ниво на владеене на това умение от тези, които нямат такова умение. Ако има ясни психометрични доказателства, че инструментът за оценяване може да отрази прецизно разликата между учениците по отношение на измерваното умение, тогава този инструмент за оценяване има конструктивна валидност;


- съдържателна валидност - степента, в която елементите на даден тест са достатъчно представителни за цялата област на познание или умения, която тестът се опитва да измери;


- критериална валидност - наличие на взаимовръзка между резултатите на теста и определени критерии, които вече са приети като валидна мярка за знания/умения (ако резултатът от теста е силно корелиран с друг валиден критерий, е по-вероятно тестът също да е валиден);


- кръстосана валидност, която проверява и потвърждава степента на съгласуваност на различните методи и инструменти за оценяване.


Българските тестове за външно оценяване досега не са валидирани по нито един от тези елементи. Казано с прости думи, към момента нямаме ясни психометрични доказателства дали тестовете наистина мерят това, което се твърди, че мерят, и дали резултатите са сравними във времето. За да се прилага надеждно моделиране на добавената стойност, такива доказателства са абсолютно необходими.


(2) Тъй като разликите между характеристиките на учениците вътре в училището и между отделните училища варират в доста широки граници (особено в България), е важно моделът да позволява да се отчетат тези характеристики. При моделирането на добавената стойност обикновено се използват статистически методи за отчитане на характеристиките на средата, които оказват влияние върху резултатите на учениците.


Силно такова влияние оказва социално-икономическият статус на семейството на ученика. От социално-икономическите характеристики на семейството особена значимост от гледна точка на обективното измерване на добавената стойност на училището/учителите има образователното ниво на родителите, включително заради по-големите възможности на по-високообразованите родители да подпомагат ученето на своите деца и съответно също да имат добавена стойност за техните резултати. За да е надеждна оценката на добавената стойност на училището, методологията за нейното измерване трябва да позволява отчитане на ефектите на факторите на средата, влияещи върху резултатите.


(3) Критично важно за моделирането на добавената стойност на училището е отчитането на един много значим фактор на средата, а именно влиянието на частните уроци. Към момента няма изследвания за обхвата и ефекта на тази паралелна образователна система на частните уроци върху резултатите на учениците на НВО и ДЗИ, макар да има косвени индикации за сериозен мащаб и значим ефект.


Без да са създадени условия за надеждно изследване и обективно отчитане на ефекта на частните уроци върху резултатите на учениците съществува реален риск част от училища да получават финансиране за добавена стойност, която е постигната извън училището и за чието постигане родителите вече са платили.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (22)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Petleshev
    Petleshev
    Рейтинг: 3051 Неутрално

    "... Критично важно за моделирането на добавената стойност на училището е отчитането на един много значим фактор на средата, а именно влиянието на частните уроци..."!

    Частните уроци са многомилионен бизнес. Нещо като паралелното здравеопазване. Трябва да се помисли за разделяне на едното от другото, защото изкривява и развращава.

    Бивш tww09306483.
  2. 2 Профил на ЗаНиЗа
    ЗаНиЗа
    Рейтинг: 2944 Весело

    "прилагането на въпросната методология за измерване на добавената стойност," - с новичките думички всичко звучи толкова Ентелигийентно! Всички тези оценители и кандидати за методики, са толкова далече от действителността, че и с кръстосана валидност не могат да измерят къде са, що са там, защо няма да направят нещо свястно за БГ школо. Всичките напъни са до време, но пък умело се пИчели от тях, а състезаващите се са все по-неадекватни.

    Направи съд от глината, празнината вътре в него го прави полезен.
  3. 3 Профил на хм
    хм
    Рейтинг: 1194 Неутрално

    без частни уроци (или помощ в семейството) сме за никъде.

    дъщеря ми е 5ти клас в държавно у-ще, в което около 30% от УРОЦИТЕ се дават за домашно! пълна идиотия!

  4. 4 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7342 Неутрално

    Родителите плащат и за частни уроци, а с данъците си и на училищата.

  5. 5 Профил на rumen_s
    rumen_s
    Рейтинг: 1257 Неутрално

    Точно така е, дори децата в т.нар. елитни училища масово ходят на школи и уроци. А после наглеците от МОН се хвалят и отчитат резултати. Ама добре, че са парите от мама и тате...

    Браво Дневниче за цензурата. Мода си знае какъв е, ПКП :)
  6. 6 Профил на Маршалов
    Маршалов
    Рейтинг: 1143 Неутрално

    Това какво трябва да означава? Че даскалите нарочно преподават зле в училище, за да принудят родителите да плащат за уроци на частно? Не бих изключил, не бих!

    мурзилка
  7. 7 Профил на danielv
    danielv
    Рейтинг: 1313 Неутрално

    За какво ходят на училище, като не могат да го избутат без частни уроци?!??

  8. 8 Профил на rumen_s
    rumen_s
    Рейтинг: 1257 Неутрално

    До коментар [#7] от "danielv":

    Е, като поставиш под съмнение ползата от такова училище и ела да видиш какъв рев настава...

    Браво Дневниче за цензурата. Мода си знае какъв е, ПКП :)
  9. 9 Профил на karatista
    karatista
    Рейтинг: 2833 Неутрално

    интересен анализ, въпреки че ми е малко академичен.

  10. 10 Профил на Светозар Христов
    Светозар Христов
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Авторката е далече от истината. Колко ученика ползват частни уроци ? Не повече от 0.01%. Ако гледате хора, които се подготвят за най - елитните училища и университети в България и чужбина е отделен въпрос. Но тези хора / а и техните родители / не са представителна извадка. На базата на някакви части от процента не бива да се правят изводи, заключения и критики. Изключението не е правило. Това не е масовия български ученик и неговите родители.

  11. 11 Профил на poitoucharante
    poitoucharante
    Рейтинг: 727 Любопитно

    критериална валидност...........кръстосана валидност............ конструктивна валидност......?????????!!!!!!!!!!!!!!!!
    ''- Демек, какво излазя от това? - попита дядо поп Ставри, който на разбра нищо."
    Поредното претенциозно наукоподобно нищонеказване по темата. Глупости.

  12. 12 Профил на mikluho
    mikluho
    Рейтинг: 21 Неутрално
  13. 13 Профил на mikluho
    mikluho
    Рейтинг: 21 Неутрално

    До коментар [#10] от "Светозар Христов":

    Много далече от истината сте с тези 0,01%.

  14. 14 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 3532 Неутрално

    "... Критично важно за моделирането на добавената стойност на училището е отчитането на един много значим фактор на средата, а именно влиянието на частните уроци..."!Частните уроци са многомилионен бизнес. Нещо като паралелното здравеопазване. Трябва да се помисли за разделяне на едното от другото, защото изкривява и развращава.
    —цитат от коментар 1 на Petleshev


    Колкото по-качествено е общественото образование, толкова по-ненужни ще бъдат частните уроци.
    В отчитане влиянието на частните уроци върху качеството на образованието, трябва да се взима пред вид и субективния фактор проявен от самия ученик. А именно това, че насочилите се към частни уроци го правят, защото те самите желаят да получат по-качествено образование. Искам да кажа, че тези ходещи на частни уроци стават по-образовани не само защото ходят на такива уроци, а и защото те по природа са си по-ученолбиви.

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"
  15. 15 Профил на gerganabg
    gerganabg
    Рейтинг: 263 Неутрално

    Хайде сега - нека говорим с конкретни примери. Ученици в СМГ в 5-6-7 клас посещават школи и частни уроци по български език защото добрия резултат по БЕЛ е условие за оставане в гимназията след 7 клас. СМГ е доста напред в класацията по НВО след 7 клас - това води до масова заблуда че там се предподава добре по всички предмети още от 5 клас. По математика положението в прогимназиалния е 50/50 - учниците пак търсят родители, частни уроци да им обясняват задачите, единици са тези които разбират сами предадения материал.

  16. 16 Профил на Velocio
    Velocio
    Рейтинг: 149 Неутрално

    "прилагането на въпросната методология за измерване на добавената стойност," - с новичките думички всичко звучи толкова Ентелигийентно! Всички тези оценители и кандидати за методики, са толкова далече от действителността, че и с кръстосана валидност не могат да измерят къде са, що са там, защо няма да направят нещо свястно за БГ школо. Всичките напъни са до време, но пък умело се пИчели от тях, а състезаващите се са все по-неадекватни.
    —цитат от коментар 2 на ЗаНиЗа



    критериална валидност...........кръстосана валидност............ конструктивна валидност......?????????!!!!!!!!!!!!!!!!''- Демек, какво излазя от това? - попита дядо поп Ставри, който на разбра нищо."Поредното претенциозно наукоподобно нищонеказване по темата. Глупости.
    —цитат от коментар 11 на poitoucharante


    Без да ми се обиждате, но вие сте най-доброто доказателство за качеството на образователната ни система. Статията е точно за такива като вас, но не като субект, а като обект на образованието. Затова е нормално, че не сте разбрали нищо от написаното. Жалкото е, че това по никакъв начин не ви пречи да изказвате „компетентно“ мнение.

  17. 17 Профил на Velocio
    Velocio
    Рейтинг: 149 Неутрално

    Не виждам нищо лошо в школите и частните уроци. Няма как редовните часове в училище да са достатъчни за дете, което се интересува от конкретна област на знанието. В училище то може да се запознае най-общо с тази област, да му стане интересно и ... толкоз. Като иска повече, отива на уроци. Училището дава базата, а надстройката всеки си я осигурява сам според желанията и интересите си. И според мен така е нормално, защото няма начин всички да се интересуват еднакво от всичко.

    ... Ученици в СМГ в 5-6-7 клас посещават школи и частни уроци по български език ...
    —цитат от коментар 15 на gerganabg


    Така е, няма спор. Но в същото време дали има дори и един, който да ходи на уроци по математика? Същевременно е очевидно, че чрез селекцията в 4-ти клас там са попаднали деца с ниво над (доста над) средното. Така, независимо къде се подготвят по български език, техните резултати ще са несъмнено по-високи като цяло от средното. А в другите училища няма такъв предварителен подбор. И ходят на уроци и по български, и по математика. Целта на всички е една и съща - да дадат колкото се може по-добър резултат, за да могат да попаднат в гимназията, която най-много желаят. И където ще бъдат профилирани допълнително според интересите си - едни ще учат езици, други - математика, трети - природни науки, четвърти - определени професии.

    Жалкото е само, че точно за българския език профилирането по интереси не бива да се отнася. Всички трябва да знаем родния си език, да можем да се изразяваме ясно на него и да разбираме прочетеното. А часовете в училище очевидно не са достатъчни за това. Очевидно и частните уроци не са достатъчни, защото съм се нагледал на уж образовани хора, които нито могат писмено да се изразят ясно, нито го правят грамотно. А сред тях има и такива, завършили СМГ.

  18. 18 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2905 Неутрално

    До коментар [#1] от "Petleshev":
    Учителите имат сметка да не преподават добре в училище ,за да имат частни уроци.

  19. 19 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2905 Неутрално

    До коментар [#16] от "Velocio":

    В момента българското училище е нещо като детска градина за по-големи деца , който иска образование си търси други източници

  20. 20 Профил на gerganabg
    gerganabg
    Рейтинг: 263 Неутрално

    До коментар [#17] от "Velocio":

    Има деца които ходят на уроци по математика, както в 6ти, така и в 7 клас. Не се обяснява , задачите се изсипват, същевременно с това се набляга на факта че НВО щр бъде решаващи за оставането на ученици в гимназията. Има школи които работят предимно с деца от СМГ . Ходи се и на уроци по езици. За останалите елитни гимназии нямам наблюдения но някой може да разкаже

  21. 21 Профил на Velocio
    Velocio
    Рейтинг: 149 Неутрално

    До коментар [#20] от "gerganabg":

    Наистина съм учуден. В класа на моето дете нито един не е ходил на допълнителни уроци по математика. А всички без изключение се класираха след 7-ми клас. Имат си школа, където решават наистина трудни задачи за състезания, иначе в редовните часове, по СИП и ЗИП взимат редовния материал, че и отгоре. За школите по езици е ясно. Знам за деца - състезатели, които ходят на школи и уроци по физика, химия, история. Както вече писах, за мен това е нормално. Не може всеки да разбира и да му е интересно всичко.

    Сега се сещам. Имаше преди време, сега не знам как е, във всеки клас по едно-две деца - парашутисти, приети направо без конкурс или с резултат под минималния, но с достатъчно влиятелни родители. За тях със сигурност трябват допълнителни уроци само за да са в крак с останалите. Те всички отпаднаха след 7-ми клас, но това само потвърждава моите наблюдения.

  22. 22 Профил на gerganabg
    gerganabg
    Рейтинг: 263 Неутрално

    До коментар [#21] от "Velocio":

    Нали :) и аз доста съм учудена , но това е положението в момента в прогимназиалния курс. Зор да се влезе и след това зор да се намерят школи и частни учители. За свободно място в школа която “работи” с деца от гимназията се чака с месеци. Много добре работеща схема, прашутистите не ги броим изобщо в случая, на тях частни уроци няма да помогнат.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK