Военните маневри на Русия: значение за Украйна, Европа и НАТО

Военните маневри на Русия: значение за Украйна, Европа и НАТО

© Reuters



Русия мобилизира сили, но го прави много по-прикрито отпреди. Москва вярва, че ЕС и САЩ няма да се намесят, за да защитят Украйна, и това убеждение може да е причина за директни военни действия.


На 10 ноември държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен публично предупреди Русия да не прави "сериозна грешка", изостряйки войната срещу Украйна. Предупреждението дойде в резултат на новите сведения за натрупване на руски военни сили на границата. Натрупването на руските сили продължава, а обществено достъпни източници и официални данни представят само част от реалния им мащаб. Поради това е трудно да се прецени какво точно се случва. Едновременно се извършват маневри без връзка помежду си. Някои от тях засягат единствено Украйна, докато други могат да представляват опасност за ЕС и НАТО.


Основен проблем представлява придвижването на 41-ва Общовойскова армия. Първоначално намираща се в Централния военен окръг, щабът на 41-ва армия е в Новосибирск в Сибир. През март тази година той се премести в Западния военен окръг на Русия, който обхваща западните граници на федерацията от Финландия до Украйна. Армията затвърди своето присъствие там, като взе участие в "Запад-2021", четиригодишно мащабно военно учение, което представлява инсценировка на атака срещу източния фланг на НАТО. 41-ва армия беше разположена първо на полигона Погоново във Воронежката област на Русия близо до Украйна. Въпреки това към октомври по-голямата част от военния ѝ арсенал се намира в Елня в Смоленска област, близо до Беларус. И двете локации са на около 250 км от украинската граница, въпреки че Елня е значително по на запад.




Независимо от арсенала в Елня, движението на различни военни сили, изглежда, не спира, като някои военни отряди напускат лагера и се връщат или биват заменени с войници от други армии. Това прави маневрите трудни за проследяване. Също така е възможно и причината за движението да са военни упражнения, за които няма достъпна информация.


В началото на ноември украински източник, запознат със ситуацията, сподели с автора, че част от военните упражнения са на територията на Беларус. Това изглежда логично от военна гледна точка, тъй като 41-вата армия би запълнила празния участък между 6-ата Общовойскова армия, която е разположена на север (Санкт Петербург), и 20-ата Общовойскова армия, която се намира на изток (Воронеж). В миналото този участък е бил под наблюдението на Въоръжените сили на Беларус, които от беларуската страна на границата са подпомагали 6-ата армия на север и 20-ата армия на югоизток.


Ако Русия наистина започне война с НАТО, задачата на 41-ата армия ще бъде да ръководи настъплението от Беларус към Сувалки. Това е граничната зона между Полша и Литва, която разделя Беларус от руския ексклав Калининград. 41-ва армия вероятно ще защити Калининград като завземе и контролира този участък с помощта на въздушните сили от 11-та армия с цел да смаже полската и литовската отбрана.


По този начин 1-вата Гвардейска танкова армия (Московска област) ще бъде свободна като операционен резерв да се възползва от нападението на 41-ата армия и да прокара първоначалната офанзива към река Одер на полско-германската граница.


Ако пък започне война в региона на Черно море, а не на запад, задачата на 41-ата армия ще бъде да натисне Украйна от север, предимно през Беларус. Тя ще се стреми бързо да отреже Киев от всякакви подкрепления и ще заеме позиции на западния бряг на река Днепър, която минава през Киев и разделя Украйна. Тъй като 41-ва армия трябва да бъде готова да изпълни две различни оперативни направления, подготовката ѝ за евентуално настъпление е по-сложна от тази на другите армии, което обяснява необходимостта от настоящите упражнения.


Съществено е и ускоряването на военното натрупване в началото на ноември. То е насочено конкретно към Украйна. Броят на военните средства в Крим се е увеличил; части от 1-ата Гвардейска танкова армия са разположени в Масловка близо до границата с украинския град Харков в североизточната част на страната. Концентрация на военни превозни средства има и около Ростов (източно от Украйна). Предполага се, че целта на тази концентрация е да даде възможност на Русия да проникне в украинския регион Донбас. Това намерение на Москва е логичното заключение вследствие на големия брой военни транспортни средства, пристигащи на летището в Ростов на Дон.


Освен струпванията на военни сили Русия мобилизира и своите паравоенни сили (Националната гвардия) и ги изпрати в Ростов. След евентуално нападение над Украйна тяхната роля ще е да контролират завладените територии, да потискат опозицията и да подсигурят властта на марионетното правителство. Тяхната мобилизация е знак, че Кремъл обмисля едно такова нападение. В сравнение със ситуацията през март и април 2021 г., когато за последно придвижи войски близо до украинската граница, Русия не полага особени усилия действията ѝ да бъдат прозрачни. Това загатва значително по-сериозно намерение на Москва, а не просто заплахи.


Враждебната руска реторика към Украйна се засили през последната година. "Реинтегрирането" на Украйна, а не само на Донбас, в Руската империя е цел на руския президент. Западът изглежда слаб, особено след хаотичното оттегляне от Афганистан, и това може да подтикне Москва да приключи своята "недовършена работа" с Киев. Кремъл вероятно черпи увереност от своята интерпретация на американската позиция по отношение на Украйна, особено след посещението на висшия американски дипломат Виктория Нуланд в Москва. Това посещение остави руската власт с впечатлението, че Вашингтон ще се съгласи с руския прочит на споразумението от Минск.


Тук руснаците правят фундаментална грешка, тъй като САЩ не биха дали своето съгласие по този казус. Това погрешно тълкуване на американската позиция обаче лесно се съчетава с дългогодишното изкривяване на разпоредбите на споразумението от Минск от страна на Москва. На 1 ноември руският външен министър Сергей Лавров обвини Украйна, че е провокирала военна реакция с напускането си на споразумението от Минск. Той намекна, че Русия ще се намеси, ако украинското правителство продължи с плановете си да приеме закон за преходна администрация.


Москва не харесва съдържанието на законопроекта, тъй като на практика той ще ѝ отнеме републиките, които тя създаде в Източна Украйна. Вместо това тези републики ще трябва да преминат в ново управление след избори, протичащи според украинското законодателство. Русия вярва, че споразумението от Минск ѝ дава право да се разпорежда с украинското законодателство и вероятно дори правото да започне война, ако тази привилегия бъде нарушена. Такава уговорка, разбира се, никога не е била съгласувана, нито е част от преговорите в Минск, нито от който и да е последващ формат. Мълчанието на Европа спрямо ревизионизма на Русия и нарушенията на споразумението от страна на Москва, имайки предвид присъствието на окупационни сили в Донбас, само насърчават Кремъл да вярва, че Европа мълчаливо ще търпи нейните действия.


Събитията в Беларус обвързват въпроса за сигурността на Украйна с Европа. Тук не става въпрос само за непосредствените сблъсъци с пристигащите мигранти на границата между Беларус и Полша, но и за руските военни маневри, чието естество остава неясно. Ако окупира Украйна, Русия ще стане още по-уверена и смела и ще насочи своя поглед към нейните нови най-близки съседи - ЕС и неговите държави членки.


САЩ вече изпращат военни кораби в Черно море, за да възпират действията на Москва. През април 2021 г. Америка изпрати изтребители в Полша от ескадрили с ядрено предназначение, принадлежащи на американските военновъздушни сили в Европа. Мярката се оказа успешна - два дни по-късно Валери Герасимов, началникът на генералния щаб на Русия, отмени "ученията", провеждани близо до украинската граница. Това е единственият език, от който Москва наистина разбира. За съжаление по-голямата част от Европа тепърва ще се учи да го говори.


Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK