Единайсет искания към новите управляващи за утвърждаване на демократичните ценности

© Цветелина Белутова, Капитал

"Дневник" публикува обръщението на Българската общност за либерална демокрация (БОЛД) към политическите партии, участващи в преговорите за съставяне на редовно правителство.

Българска общност за либерална демокрация (БОЛД) обединява граждани, които искат България да бъде общество с демократично управление и плуралистична политическа система, в което основните права и свободи на хората са защитени, и в което законите, политиките и практиките са насочени към социално-икономическа и екологична справедливост.

В контекста на три поредни парламентарни избора, в рамките на осем месеца, с трудности по съставяне на редовно правителство и спадаща избирателна активност, мнозинството от българските граждани очакват от политическите партии, избрани в парламента на 14 ноември, да не допускат самоцелно партийно противопоставяне и да формират кабинет с ясна управленска програма, адресираща сериозните предизвикателства пред българското общество и българската демокрация.

БОЛД се обръща към партиите и коалициите, които участват в преговорите за съставяне на следващото редовно правителство на България, с 11 искания за утвърждаване на демократичните ценности в политиките на законодателно и на изпълнително ниво. Очакваме те да бъдат взети предвид в контекста на заявената от политиците готовност да бъдат отворени към гражданско участие в изготвянето на бъдещото коалиционно споразумение и управленска програма.

1. Запазване и засилване на европейската ориентация на България. Не бива да се допуска приемането на политики или действия, които биха препятствали пълноценното членство на България в Европейския съюз и НАТО, нито да се допускат до участие в правителството партии, в чиито платформи фигурират антиевропейски ценности. Необходимо е да се задълбочат усилията за присъединяване на страната към еврозоната и да се транспонират своевременно във вътрешното законодателство всички директиви на ЕС.

2. Засилване на гражданското участие в управлението. Гражданското участие е основен компонент на качеството на демокрацията. Но в България гражданското участие има много и съществени проблеми, някои от които са липса на каквато и да е овластеност и субектност на гражданите по отношение на конституцията, считана за "обществен договор"; недостатъчна децентрализация и недостатъчно силно местно самоуправление; ограничен обем на избирателното право; липса на влиятелни и ефективни инструменти за граждански контрол между изборите; блокиращо законодателство за референдуми; неспазване на регламента на гражданските инициативи (ЗПУГДВМС) от институциите и много слабо право на петиция (сигнал, предложение); формални обществени консултации и обсъждания, формални обществени съвети и др.; недостатъчна прозрачност и проактивно информиране от институциите, като предпоставка и среда за гражданско участие.

Нужно е да се преодолее разбирането за гражданското участие като свеждащо се до консултации и да се подобрят механизмите за включване на гражданите при изготвяне и приемане на нормативни актове и политики във всички фази на процеса. Поради това настояваме бъдещото правителство да въведе реформа по посока на далеч по-разнообразни и най-вече влиятелни форми на гражданско участие във всички фази на политическия процес: формулиране на проблеми, поставяне в официалния дневен ред, предлагане на решения, обсъждане и делиберация, вземане на решения, мониторинг на изпълнението.

3. Укрепване на независимостта на съдебната система от политически въздействия и повишаване на ефективността ѝ в защитата на правата на гражданите. Заявената към момента готовност от преобладаващия брой политически субекти за реформиране на съдебната система трябва да осигури един цялостно осмислен и задълбочен подход, търсещ решение не само за мандата, отговорността и механизмите за отстраняване на главния прокурор, но и за отстраняване на всички останали проблеми и дисбаланси в структурата и дейността ѝ, намаляващи нейната независимост и ефективност.

Освен провежданите стандартни обществени обсъждания по електронен път работата по този въпрос следва да се организира от парламента така, че да осигурява - чрез разнообразни форми, задълбочени професионални и обществени дискусии с участието на представители на самата съдебна система, на академичната общност, на правозащитни и специализирани граждански организации. Настояваме реформата на съдебната система да въведе пряк достъп на гражданите до конституционно правосъдие, за да бъдат правата и свободите осъществими и закриляни, което е същностна черта на правовия ред и демократичното общество.

4. Реформиране на медийното законодателство и политики за осигуряване на по-голяма независимост и свобода на медиите:

България е сред най-зле представящите се страни в света по отношение на медийната свобода. Нужно е да се предприемат мерки за засилване на независимостта на органите за управление на обществените медии, така че решенията, които те вземат, да не бъдат в угода на която и да било политическа сила. Следва да се усилят законовите гаранции за прозрачност на медийната собственост и произхода на средствата им, както и да се въведе пакет от мерки, предотвратяващ концентрацията на медийния пазар и монопола в дистрибуцията на печатни издания.

За пример могат да послужат мерките в страни с много добре развита регулация в тази област като Австрия, Германия, Норвегия и др. Такива мерки могат да включват: ограничаване на лицензите за телевизионни и радиопредавания; ограничаване на дела акции, които могат да бъдат собственост на доставчик на медийна услуга в друга медийна услуга; ограничаване на собствеността върху акции в свързани дейности в същия сегмент от медийната индустрия; ограничаване на собствеността върху акции в други сегменти на медийната индустрия; регулиране на дяла на аудиторията чрез въвеждане на мерки, когато даден оператор надхвърли определено ниво на аудиторията и др.

5. Мерки за противодействие на всички форми на дискриминация, включително реч на омразата, и за по-добро спазване на правата на хората от уязвими групи и малцинства.

В последно време се допусна в изказванията и действията на много политици ромите, които са системно неравнопоставени във всички области на обществения живот и които отдавна напразно очакват действени интеграционни политики, да се профилират като главен актьор в купуването на гласове и като виновници за много от кризите в страната. Турското малцинство у нас постепенно започна да се отъждествява с корупционни практики в Движението за права и свободи, а избирателните права на българските граждани, живеещи в Република Турция, се представят като пораждащи само проблеми. На тези процеси трябва да се противостои с най-голяма решителност.

Бежанците, чието право на убежище бе жестоко потъпкано в ксенофобските изказвания и противоречащите на международното право действия на отговорни политици, трябва да престанат да се разглеждат като заплаха за националната сигурност, а да получат подкрепата, която България им дължи като страна по Конвенцията за статута нa бежанците от 1951 г. България трябва да прекрати политиката си на недопускане на бежанци, да поеме ангажиментите си по отношение на миграционния натиск към ЕС в духа на европейската солидарност и активно да участва в дебатите по реформиране на европейската миграционна политика.

Обръщаме внимание, че идеята за създаване на Национална гвардия, която се предлага от участващите в преговорния процес партии, е насочена против уязвими групи и е крайно неуместна. Тя не би укрепила държавността, демократичните институции и защитата правата на човека, а би работила тъкмо в обратната посока. Макар и налагана неколкократно в публичното пространство в предходни години, досега е надделявало демократичното гражданско противодействие спрямо нея. Настояваме и този път да не й се дава ход.

Оценяваме като много обезпокояващо състоянието по съблюдаване на равни права от страна на българското правителство, което е в нарушение на множество международни договори и българското законодателство. Затова настояваме бъдещото правителство да приеме комплексна национална стратегия за равни права, която да противодейства срещу сексизма, расизма, ксенофобията, религиозната нетолерантност, хомофобията и нетолерантността спрямо хората с увреждания. Смятаме за необходимо, на базата на международно установени принципи и стандарти в тази сфера и в консултации с гражданското общество, бъдещото правителство:

(а) да организира преглед на ефективността на Закона за защита от дискриминация и на работата на Комисията за защита от дискриминация;

(б) да внесе законопроект за изменения в Наказателния кодекс, така че да бъдат включени сексуалната ориентация и половата идентичност като квалифициращи признаци, подобно на съставите за престъпления, представляващи посегателства срещу личността и имуществото поради раса, народност, етническа принадлежност и религия; в НК да се осъвременят законовите определения на състави като домашно насилие, изнасилване, сексуален тормоз, психически тормоз и т.н., за да отговарят на международните стандарти, като включват и дискриминационен елемент, който отразява факта, че този тип насилие диспропорционално засяга и е насочено срещу жени; да се приемат промените в Закона за защита от домашно насилие, инициирани и разработени от Министерство на правосъдието в началото на 2021 г., които бяха подкрепени от множество граждански организации и експерти по време на публичното им обсъждане;

(в) да приеме национални политики за равни права на хората от етническите малцинства, бежанците, и хората с различна сексуална ориентация или полова идентичност - групи, които в момента са обект на най-силна дискриминация.

6. Спазвaне и гарантиране на правата на децата и мерки за подкрепа на децата и семействата, които са в съответствие с принципа, че детето е субект на права и може да расте и да развива своя потенциал само в сигурна семейна среда. В контекста на сериозната демографска криза, в която се намира нашата страна, политиките в тази област следва да са насочени към осигуряване на здравни грижи, включително за психичното здраве на децата и младежите, насърчаване на ранното детско развитие, качествени форми на образование и подкрепа за изграждане на родителски капацитет за предоставяне на позитивни, отзивчиви родителски грижи. Правителството следва да разработи, а Народното събрание да приеме Национална стратегия за детето, в изпълнение на задължението по Закона за закрила на детето.

7. Законодателна промяна, която да осигури всички живеещи в страната лица да получат лични документи, като се премахне зависимостта между наличието на адресна регистрация и достъпа до издаване на лична карта и други лични документи. През 2012 г. бяха приети промени в Закона за гражданската регистрация, които поставиха изискването за представяне на документи относно правото на собственост върху имота, находящ се на съответния адрес, алтернативно - за правото този имот да бъде обитаван на правно основание като условие за регистрация по постоянен адрес.

Личният документ, какъвто за българските граждани е личната карта, а за чужденците - личната карта на чужденеца, се изисква при огромен брой ситуации, свързани с достъп до основни граждански, политически, икономически и социални права. Тези, които не притежават такъв документ, на практика са лишени от правата си да участват в социалния и политически живот и да извършват правно валидни действия от какъвто и да е характер, тъй като не могат да се легитимират. Такива граждани не съществуват за правния мир в страната. Те не могат да упражняват правото си на образование и обучение, труд, сключване на брак, семеен живот и наследяване, придобиване на собственост и социално и здравно осигуряване.

Поради това, че съществен процент от хората от ромски етнически произход в България живеят в нерегулирани квартали и не притежават документи за собственост на жилищата си, които в много случаи са изградени без необходимите строителни книжа, те са засегнати в много по-голяма степен от този проблем. Много от тях, включително деца на възраст между 14 и 18 години, не могат да получат документ за самоличност.

Според различни проучвания, включително според проекта за нова Национална стратегия за приобщаване на ромите, в страната има не по-малко от 75 000 (според други оценки около и над 100 000) граждани от ромски произход, които не притежават документи за самоличност, поради това, че не могат да получат удостоверение за регистрация по постоянен адрес. Проблемът засяга не само роми, но и други, предимно живеещи под чертата на бедност, български граждани. Затова настояваме за законодателна промяна, която да улесни в максимална степен достъпа на всеки до лични документи.

8. Осигуряване на достъп до ефективно и справедливо здравеопазване, както в контекста на пандемията от ковид-19, така и извън нея. Пандемията извади още по-силно на дневен ред нуждата от обща реформа на здравната система, така че да се гарантира нейната способност да се справя с извънредни ситуации. Още по-важно е да се засилят дейностите по здравна профилактика и превенция, чиято текуща неефективност отрежда на страната ни последно място в ЕС както по отношение на ваксинопрофилактиката, така и по заболеваемост от редица болести, свързани с начина на живот.

Необходимо е да се проведе в спешен порядък мащабна комуникационна кампания за ваксиниране срещу ковид-19, за която трябва да се отдели адекватно бюджетно финансиране и да се потърси местна и международна комуникационна експертиза. Кампанията трябва да приоритизира посланията до хората, които са с най-висок риск от смърт или тежко протичане на Ковид-19 при заразяване с варианти на SARS-CoV-2, а именно възрастните над 60 г. и хората с определени медицински проблеми (кардиологични, пулмологични, онкологични и др.), поставящи ги в много по-висок риск от смърт, ако бъдат заразени.

9. Приемане на мерки за намаляване на социалното неравенство и насърчаване на социалното включване: България е страна с висока степен на социално неравенство, със значително припокриване на икономическото и социално маргинализиране с етническата принадлежност на хората. Мерките на бъдещото правителство в тази област следва:

(а) да бъдат в унисон с Целите за устойчиво развитие на ООН до 2030 г. и с Европейския стълб на социалните права;

(б) да коригират особено острите случаи на социална несправедливост, включително чрез реформа в политиките по доходите на гражданите;

(в) да адресират проблема с разликата в заплащането за мъже и жени, работещи една и съща работа;

(г) да доведат до икономическо овластяване на дългосрочно безработните, младите хора, които не работят и не учат, хората с увреждания и др. категории икономически най-уязвими хора;

(д) да включват активна политика за равен достъп до качествено образование, десегрегация на т.нар. "ромски училища" в мултиетничните селища и за осигуряване на мултикултурна заедност на децата в класна стая;

(е) да включват активни мерки за подобряване на здравеопазването за хората от ромското малцинство, които в момента са с много по-ниска продължителност на живота, и които ползват много по-оскъдни, лошокачествени и труднодостъпни здравни услуги в сравнение с мнозинството;

(ж) да се продължат много по-енергично действията по осигуряване на достъпна среда и достъпен дизайн за хора с увреждания.

10. Отблокиране на преговорите за членство в ЕС на Република Северна Македония. Политиката на България спрямо Република Северна Македония, едновременно с настояването за спазване в тази страна на правата на хората с българска етническа идентичност, трябва също така да развие добросъседските отношения по взаимноизгоден, укрепващ доверието и осигуряващ съвместното ни европейско бъдеще начин. Тя трябва да даде силен тласък на дейности за активно сътрудничество в областта на политическия, дипломатическия и гражданския обмен, на икономиката и екологията, на науката, образованието и културата, на военно-техническото сътрудничество, медиите и информационните технологии.

Без да е доминантен подход, както досега, обсъждането на исторически въпроси трябва да се впише като възможен аспект на въпросите на културата и образованието и да се реализира при осигуряване на съвременни историографски подходи и плуралистична експертиза на поканените участници. Затова настояваме България да даде зелена светлина за начало на преговорите на РСМ за членство в ЕС, като постави конкретни, верифицируеми, реалистични и времево обвързани условия за изпълнение от страна на РСМ на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, които да бъдат крайпътни знаци за продължаваща подкрепа от страна на България по време на предстоящия дълъг процес на преговори.

11. Недопускане на ключови управленски постове в бъдещото правителство да се назначават лица, за които са налице факти, че са нарушавали права на човека: За нас, гражданите, е важно чрез управленската дейност на всички нива да се утвърждават стандартите на доброто управление, основано на демократични принципи, правила, прозрачност и отчетност. Заявката на водещите преговорите партии е да се върви към качествена промяна в начина на правене на публичните политики. Досегашните лоши практики обаче са ни убедили, че тази цел не може да бъде постигната, ако политическите фигури, от които зависи осъществяването на значими реформи, не притежават както задължителната за всяка позиция компетентност в съответната сфера, така и доказан в личната си биография демократичен интегритет.

Убедени сме, че няма да се постави ново начало в политическия живот и че върховенството на правото няма да възтържествува, ако в състава на кабинета бъдат включени министри, за които са налице факти, че са нарушавали права на човека.