Точка 1 от дневния ред: да изтръгнем държавата от ГЕРБ и Ко. (Срок – постоянен)

© Стопкадър

Пише ми днес един нашенец от Канада:

Е, много синекурни министерства (солунски митници) и длъжности в това ново правителство. Ами то не е просто да се раздели баницата. Като не стига, добавяме няколко банички наоколо, че за всички да има Трябваше веднъж да имаме гости на печено пиле. И понеже всички обичат кълката, аз набучих с клечки за зъби още четири кълки отстрани и така опекохме пилето. Стана паяк-пиле, но пък всички бяха доволни. Та и сега така - паяк правителство.

Отговарям:

Не всеки има акъла да изобрети Spiderchicken и да си реши готварския проблем.

Но аз съм такъв политолог, който не се интересува от политкухнята, а от политресторанта: какво ще ям и колко ще плащам.

И тогава се съгласявам - или не. Според ситуацията.

Ситуацията днес е такава, че съм предварително съгласен да платя, и повечко дори, за по-некачествено предложение.

Защото доскоро изобщо не ме пускаха в ресторанта.

Ако човек понечеше да влезе, връщаха го от вратата: ресторантът бил станал "ведомствен". При соца имаше такива закрити заведения! Ако си много оперен, питаш кое е ведомството - не ти казват. (Аз знам, че демокрацията е за работа, не за папане. В случая, обаче, реших да онагледя ситуацията в достъпна за гербаджийските властници форма.)

Като осъзнахме, че именно ГЕРБ и Ко. са превърнали общодостъпния ресторант на демокрацията в мафиотско клубче, поиска ни се сега пък ние да не ги пускаме! Но се сетихме, че така ставаме като тях, а "Не правете като тях, да не станете за смях!" Затова решихме да ги пуснем, но - като в училището на Пипи Дългото чорапче: да стоят в ъгъла и да се срамуват!

Пък може и още някой катарзис да ги сполети - тия души балкански, попаднали в шведско училище

Ние така я решихме, ама те не са съгласни.

Затова вървят всекидневните битки - бюрократични, чиновнически, властови, икономически, политически, институционални, медийни - партията-държава ГЕРБ да остане без държава. Защото с тях на власт - без държава останахме ние.

Ще успеем ли? Знаем, че много зависи от новите водачи на битката против узурпаторите на държавата. Обаче - тях ние не ги познаваме като биткаджии.

Отделен е въпросът, че и гербаджиите не ги познаваме като реални биткаджии: знаем ги като успешни в противостояния, когато са "много на малко", а на съдията очите са замазани!

Затова сме взрени в новите ни млади - с телескопи, микроскопи, хороскопи и просто око - белким отгатнем бива ли ги.

Дотук - казаха едно важно нещо: правителство ще има.

И го направиха: правителство има. (Хайде да не се правим на чиновници, дето не можели да реагират, докато не били получили официално уведомление. Формално, правителство още няма. Реално вече има - и си го знаем.)

На фона на сбъдването на това свръхрисково политобещание бледнее дори чудото, че то се случи в обещания минимален срок.

Ама - било с излишни министерства, хора, политики - чудовищно, като споменатото пиле-паяк.
Но - на тия гладни години, госпожи и господа, и ти, стари и мъдри мой приятелю с болка за България и в Канада - хайде тоя път да минем без политестетика!

И без политправилности.

Аз си падам по историческите аналогии, а те се рискована работа; изкушава ме надеждата, че многото ми години в такива случаи могат да минат за много опит. През 1990 вървеше лозунгът "Демокрация се прави от демократи?" А аз виках: "Важното е, че падна "строят"! Каквото и да е - да я няма тая мерзост!" Демокрация се прави от каквото и с когото има. (Виж, диктатурата има разкоша да си избира кого и какво да го прави.)

Та сега в наше село - аналогичен случай. И аз викам аналогично: "Важното е, че ГЕРБ падна! Каквото и да е, но да не става пак да мърси!"

А ние, прочее, да помагаме на новите ни млади.

Дотук показаха, че ги бива.

- Показаха, но дотук - а натам?

- Детински диалог не водя.