Византия ли? Не, Русия – за корупционния "воал" на институциите

Държавите, останали изолирани в "обетованата евразийска земя", са богати на авторитарна власт, монополи и присвоени национални ресурси.

© Юлия Лазарова

Държавите, останали изолирани в "обетованата евразийска земя", са богати на авторитарна власт, монополи и присвоени национални ресурси.



На 14 ноември в едно телевизионно студио бе напомнено на победителите в парламентарните избори, че тук е "Византия", т.е., че техните идеалистични цели ще се сблъскат с една институционална среда, функционираща във византийски стил. В самата Византия този стил се свързва с властови интриги, притворство, подклаждане на конфликти между противниците, бунтове на влиятелни фигури, убийства на императори от техните съпруги, метреси или синове, задушаване на благородните мисли, дела и личности и т. н. Много от тези явления са регистрирани на нашата политическа карта, но едва ли са остатъци от византийската традиция, надживели Османската империя.


От времето на борбите за църковна независимост до днес най-важните решения на българите се тестват през призмата на едно символично пространство, което ще нарека с работното название "руско", макар да се опира на сериозно българско (съ)участие. Това пространство се сгъстява понякога и в царска България, но след 1944 г. овладява трайно интерпретациите за бъдещето и миналото на България и оттук - раздвоява критериите за обществено благо, публични задължения, перспективи на нацията и гражданите. Ако демокрацията и пазарната икономика разграничават еднозначно изгодното от неизгодното, то в руското пространство е валидна друга логика, опираща се на три исторически стълба.


Първият стълб е Освобождението на България.




Конструирано като Сътворение на българската държава, то има абсолютен приоритет над всички нейни последващи актове и акумулира символичен дълг, който е неподвластен на времето и не може да се редуцира срещу никакви дадени или взети блага (злато, пари, храни, машини) или в отговор на никакви враждебни действия от страна на Освободителя. Всеки опит на българската нация да се еманципира от тази зависимост завършва с нейното изтощаващо разцепление на "фили" и "фоби" - факт без аналог в световната история.


Доброто, настъпило след Освобождението, би изглеждало по-голямо, ако злото, съществувало преди него, изглежда по-голямо. Затова символичното значение на Освобождението може да преодолее ерозията на времето само, ако периодично бъде зареждано от преинтерпретация на историческите факти за Руската и Османската империи. От една страна, завоевателните стремежи на Руската империя се представят с роднински и благотворителни термини. От друга страна, проявите на насилие и религиозно-народностна дискриминация в Османската империя се представят като брутално явление, неизменно във времето и пространството.


Пропуска се реалната нюансирана картина под влиянието на фактори като: фаза на военно и религиозно консолидиране на Османската империя; характер на действията на централната власт, нейните местни представители, неорганизираните групи от мюсюлмани и отделни лица; локални икономически, демографски и природни особености. А сравнението между свободите на руските селяни (освободители) и живеещите в робство българи (освободени) става тема табу.


Освобождението от класовата експлоатация е вторият стълб на руското пространство.


Заченато от марксистките представи за мястото на човека в обществото, понятието за това освобождение се монополизира от първата комунистическа държава, а отношението към СССР се превръща (изражда) в тест за вярност към марксизма. Преди появата на СССР марксистът Д. Благоев нарича русофилството "грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа". Но след комунистическия преврат в България любовта към СССР се разраства дотолкова, че включва и любовта към царска Русия. Започва ретроспективно преинтерпретиране на историята, което стига до парадокса, да вижда началото на българо-съветската дружба в нахлуването на войските на руският княз Светослав в България през 10-и век.


Двата пласта на руското символно пространство се подкрепят взаимно и водят до общото внушение, че има нещо по-важно от естествената икономическа и политическа рационалност. Това "важно" прозира във всички фрапиращи нарушения на енергийните интереси на България. Да разгледаме най-очебийните.
Решението за изграждането на АЕЦ "Белене" от 2004 г. е засекретено и става известно едва след битки на неправителствени организации за достъп до информация. Без договор за инженеринг, доставка и строителство на атомната електроцентрала и без решение на съвета на директорите, двама бивши изпълнителни директори на НЕК подписват множество допълнения към споразумението (за бъдещ договор!) с "Атомстройекспорт", поръчват оборудване за 673 милиона евро и плащат в аванс 84 милиона евро, за да стане необратима сделката.


Икономическият анализ на проекта за АЕЦ "Белене" е възложен чак през 2011 т.е. след като енергетиката е изправена пред свършен факт - похарчени над 1 милиард евро. В същата година изпълнителният директор на НЕК подписва меморандум с "Атомстройекспорт", без да го съгласува с министъра на енергетиката. През 2012 г. Агенцията за държавна финансова инспекция установява, че НЕК няма сключен договор за цялостното проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ "Белене", както е обявено при откриване на обществената поръчка. Не се знае и цената за строежа и въвеждането в експлоатация на атомната централа.


Същият антифинансов подход личи и в газовата политика на България.


През 2006 г., по настояване на "Газпром" започва предоговаряне на условията 4 години предсрочно, въпреки че България има договори за доставки и транзит до 2010 г. България приема, без претенции за неустойки. По-късно отказва и компенсации за надвишените цени на газа за периода 2011-2014 г., не купува договорените количества евтин азерски газ и бави в продължение на 12 години строежа на интерконекторната връзка с Гърция, по който може да бъде доставен този газ. В същото време инвестира 3 млрд. лева в руския газопровод за Сърбия без пътната карта за развитието на газопреносната мрежа в България да е достъпна дори за министъра на енергетиката.


Тези течове в газовата политика на България се прикриват от откровени лъжи и манипулации. Точно след рекордно бързото завършване на българския участък от руския газопровода за Сърбия, бившият премиер заявява: "сега вече сме диверсифицирали енергийните източници". Повод за това изказване е постъпилото ограничено количество азерски газ по старата газова връзка Кулата-Сидирокастро. Целта е да се създаде впечатление, че новият руски газопровод е допринесъл за енергийното диверсифициране на България. А в разгара на самите изборни дни той се отдава на яростна предизборна пропаганда, в която заявява, че благодарение на неговото правителство, сме получавали най-евтиния газ в Европа. Европейската комисия обаче прави друга констатация: Газпром изолира българския газов пазар и го натоварва с изключително високи цени, в сравнение със западноевропейските стандарти. Остава тъжният въпрос: Кой пази българския енергиен интерес?


Впечатляващо упорита е и "разсеяността", с която финансовите институции следят данъчното поведение на руската компания "Лукойл". Според отчета на самата компания, нейният средногодишен данък печалба в периода 2001 - 2018 е 8935 лв., т.е. данък, какъвто плаща един редови IT специалист. А проблемът за наличието/отсъствието на измервателни уреди, които да отчитат внасяното, обработваното и изнасяното гориво, е сред легендите на прехода.


В този коловоз върви и сагата с ТЕЦ "Марица Изток" 1 и 3.


Публичните манипулации асоциират високата цена на тока от тези централи с това, че са "американски", т.е. съживяват комунистическото клише за експлоататорския характер на американския империализъм, в контраст с евтиния ток от руската АЕЦ "Козлудуй". Пропуска се обаче, че тези централи са български, а повишената цена на тока е договореният начин да върнем за 15 години направените в тях милиардни инвестиции. Когато обаче се постави въпроса за закриване на същите централи в контекста на "зелената сделка", техният "американски" характер изчезва и се заменя от "патриотичен": осигуряват работа на хиляди хора и могат да произвеждат много по-евтин ток след изплащането си. В тази вече "патриотична" роля, "американските" централи дават повод за критика на зелената политика на ЕС и имплицитно на членството на България в него.


Във всички тези случаи се поругават икономическите интереси на България като се вземат решения без: обективен анализ на изгодите, ясни финансови параметри, прозрачност, отчетност, отговорност и санкции. Механизмите на тези решения са тайнственост, превишаване на правата, укриване или унищожаване на документи, манипулации. Загубите за страната са огромни. Това не може да се оспори със символични аргументи от типа: "Но все пак Русия е незаобиколим фактор". Дали това е така показват данните за външната ни търговия. За 2021 г. износът за Русия е 1.2%, за САЩ 2.1%, а за ЕС е 66% от целия износ на България. Тези данни не се нуждаят от коментар, но сякаш потвърждават архетипното клише, че "САЩ и ЕС са новите господари на България, които се обогатяват за нейна сметка". Съмнението се разсейва от външнотърговските баланси на България. Износът за и вносът от ЕС са в пълно равновесие; износът за САЩ е 2.44 пъти по-голям от вноса; вносът от Русия е 6.85 пъти по-голям от износа. Следователно, ако отношенията ни със САЩ имаха структурата на търговския ни баланс с Русия, САЩ би трябвало да внасят в България 16.7 пъти повече стоки.


Това означава, че именно Русия ползва България като свой (енергиен) пазар,


на който има монополно положение и привилегията да диктува цените на своето гориво. Но ако макроикономическите факти са неудобни, противопоставят се по-конкретни: "Западните компании печелят за сметка на българските производители и изнасят печалбите си в чужбина". Но българските компании от своя страна могат да инвестират в ЕС; повечето от тях също изнасят печалбите си в чужбина; парите търсят най-добрия инвестиционен климат и важният въпрос е защо бягат от България; неконкурентоспособността на българските производители (не само футболисти) е преди всичко наш проблем; идеята да се държи сметка къде компаниите инвестират печалбите си не е решение, а признание за липсата на решение. Накрая, ако има прикриване на печалбите и дължимите данъци - това трябва да се санкционира от безпристрастна финансова инспекция, без значение дали компаниите са западни или руски. Финансовите проблеми не могат да бъдат доказвани с геополитически пристрастия.


Политиците, които призовават да напуснем ЕС и НАТО не могат да обяснят откъде ще дойдат подобренията в организацията на труда, енергийната ефективност, икономическия просперитет и индивидуалните свободи. Те поставят като цел номер едно спирането на демографския спад, но пропускат, че около два милиона българи са избягали именно от условията в руското символно пространство. Сближаването на България с най-развитите държави не е търсене на господар, а споделяне на тяхното ноу-хау за благоденствие и свобода. Няма икономика, която е просперирала, защото е ограничила обмена си с по-развитите държави. Държавите, останали изолирани в "обетованата евразийска земя", са богати на авторитарна власт, монополи и присвоени национални ресурси.


Внушението, че има нещо по-голямо от икономическата ефективност,


постепенно ражда идеята за Алтернатива на западните стандарти и начин на живот.


Това ново проявление на старата мечта за светлото комунистическо бъдеще е третият стълб на руското символно пространство. Но за разлика от комунизма, който следва една глобализираща идеология, Алтернативата няма идеологически претенции - тя приветства всички действия, които отхвърлят решенията на западната цивилизация и се захранва от световни проблеми като глобалното затопляне и пандемията. Предлаганите решения на западните правителства срещат обструкции по дефиниция, отхвърлящи всяка конструктивна критика, защото тя би подобрила и легитимирала тези решения и в по-общ смисъл би утвърдила единството на ЕС и НАТО.


Хибридната война цели разширяване на алтернативността в битието и мисленето на гражданите на ЕС, развитие на всевъзможни форми на "плоскоземство". Целта е дезориентация и обърканост в значителни маси от гражданите на ЕС, които сами да предизвикат желания отвън политически ефект. Статистическите данни за процентите на пълна ваксинация в европейските държави показват, че всички бивши социалистически страни са в края на класацията, т.е. духът на Алтернативата е по-силен на изток от Берлинската стена. По споменатите причини, в тази класация България е не само последна в ЕС, но и подмината от 6 източноевропейски държави, които не членуват в ЕС.


Емблематична проява на идеологическа всеядност на Алтернативата са трансформациите на партията-майка - БКП/БСП. В годините на прехода тя се отрече от: (1) преследването на хора по политически причини (така се дистанцира от отговорността за насилието при тоталитаризма), (2) идеята за социално равенство (така легитимира забогатяването на прагматично мислещите комунисти); (3) атеизма (така започна да изгражда православен мост към Русия) и (4) твърдата републиканска ориентация (така атакува директно и индиректно единството на СДС). Флиртът на БСП с монархическата идея промени структурата на партийната система и затова ще му отделя малко повече място.


В началото бе статията на Драгомир Драганов във в. Дума (6 февруари, 1991 г.): "Вече значително по-малко се вълнуваме какво точно ще пише в новата ни конституция - 'парламентарна република' или 'парламентарна монархия'. Важното е да има демокрация." За каузата е мобилизиран и самият наследник на българската монархия. В интервю пред в. Дума (21 май, 1992 г.) той казва: "Намирам, че се избърза с променянето на името на БКП", "Ако България де факто стане царство, защо да няма комунистическа партия?" А десния профил на неговите привърженици той коментира така: "Но така е, вярно е. И го чувствам, понякога дори ми става малко криво, понеже невинаги съвпадат с моите убеждения или разбирания".


Въпреки отказа от основните пунктове на марксизма, обаче, ръководителят на БСП се идентифицира с цялата история на лявата идея в България, в която всички тези пунктове са били водещи. Единствената спояваща субстанция в получената хаотична идейна картина (вж. статията ми "Идейният колаж БСП") е почитта към територията, където се е появила и е погребана първата комунистическа държава. Тази геополитическа обсесия изкривява до абсурд политическата идентичност на БСП и превръща в неразрешима загадка въпроса: С кои показатели Русия е толкова привлекателна за една лява европейска партия - степента на социално неравенство, социалната политика, доходите, или човешките права и свободи?


Самоопределянето на някои български патриоти чрез любовта им към Русия


не изразява почит към руската култура, изкуство, изобретателност и пр., а раздвояване на лоялността към собствената държава. Австралия, Нова Зеландия, Канада и САЩ са несравнимо по-близко до Великобритания, но там никой не би си и помислил да обвързва своя патриотизъм с любовта си към държавата-майка. Руският символичен воал затваря очите дори на пазителите на конституционния ред в България, допуснали регистрация на партия, съдържаща в името си друга държава. За да разберем мащаба на този проблем е достатъчно да сменим държавата в името на въпросната партия, например: "Туркофили за възраждане на отечеството".


Този "воал", покриващ държавните агенции, министерства и дори правителства като цяло, създава зона, освободена от рационален публичен контрол и санкции, т.е. зона на опасно висок корупционен риск. Превръщането на България в собствен енергиен пазар на Русия, последващото ощетяване на държавния бюджет и ерозиране на политическата рационалност - душата на демокрацията, всичко това раздвоява публичната отговорност на много политици и ги прави по-безчувствени към нуждите на гражданите. Ако не бъде възстановен ясният политически фокус в тази зона - борбата с голямата корупция е обречена на траен неуспех.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK