Путин: шантаж или блъф? Изборът е на НАТО

© Reuters

Анализ на пресконференцията на руския президент Владимир Путин от днес, продължила от 11:06 до 15:11 часа.

1. Путин

1.1. Контекст

Че Путин ще говори днес urbi et orbi се знаеше от началото на месеца. А след 18 декември можеше да се предположи с голяма степен на вероятност и какво ще каже за външната политика на Русия. Все пак бе коректно да го изслушаме - и наистина, думите му вървяха "по траектория близка до предвидената", както неизменно казваше телеграфната агенция на СССР за съветските ракети.

На 18 декември, да си спомним, Русия обяви на света какво иска от него, ако светът иска Русия да стои мирна (виж тук). Всъщност го обяви не на света, а на НАТО, и всъщност не на НАТО, а на САЩ. И всъщност не Русия - а портиерът на руското външно министерство! (Всъщност не портиерът, а един заместник министър, т .е. човек чиновник, политически отговорен почти, колкото портиер. Такова натрупване на едни неща, които всъщност са други, е неизбежно, когато Западната политика на Русия се прави от хора с Източно мислене.)

И така - днешната пресконференция на Путин трябваше да отговори на един главен политологически въпрос: Путин ще подкрепи ли портиера? Защото в случая с пълна сила важи принципът на Маклуън: посредникът е посланието. Думи, казани от някой си, са едно; същите думи, казани от Путин, са друго послание.

1.2. Какво бе посланието на Путин от днес?

На две равнища: първото - обтекаемо, второто - същото по същество, но остро.

Дипломатичният вариант започна с изброяване на познатите оплаквания на Русия от Запада, центрирани в Украйна. Продължи със спомен за разговора с президента Джо Байдън и договорката им да започнат преговори в Женева, които да намерят решение на текущата криза. И - завърши Путин - "Аз се надявам, че нещата ще тръгнат по този път."

Недипломатичният вариант започна с риторичен период по схемата (следват не цитати, а обобщения): "Ама какво искат тия? Нали ние не монтираме ракети на американско-мексиканската граница!" и продължи с безапелационни декларации: "Преговорите - каквито и да са - нямат значение. Няма да даваме гаранции за нищо. Единственото, което има значение, е ние да получим безусловни гаранции за безопасността на Русия! (Подчертаното е вече точен цитат.) И завърши леко истерично (цитирам): "Вие трябва да дадете гаранции! Вие! Сега! А не да се влачи с години..."

Путин не отбеляза противоречието между двата варианта: първо казва "преговори" и веднага след това "Като кажа преговори, не ме взимайте на сериозно!" Добре. Няма да вземем на сериозно и противоречието му по повод Евросъюза - първоначално заяви, че Европа била от малки държавички - "по 60-70 милиона" (т.е. Европейски съюз за Путин не съществува) - а когато направи реверанс към Италия, каза, че тя била страна от Евросъюза (т.е. Европейски съюз, когато Путин каже, съществува). Дреболии...

Извод 1: Путин повтори позицията на портиера.

Извод 2: Тази позиция е блъф. Този извод е интуитивен и не е много важен, защото е мой. Важно е какъв извод ще си направи НАТО.

2. НАТО

НАТО има избор - да се преживее като обект на шантаж или като обект на блъф.

Просто е: ако НАТО приеме, че Русия наистина ще направи война на Украйна в случай, че портиерско-путиновските пожелания не бъдат изпълнени - значи Русия подлага НАТО на шантаж.

Ако пък приеме, че Русия няма да направи война - значи Русия прави на НАТО блъф.

1. Интуитивна прогноза. НАТО разбира, че Путин блъфира. Но се прави, че му вЕрва: държи се, сякаш блъфът е шантаж. И го използва като уважителна причина за засилване на своето военно присъствие в региона.

Дълга бел. под линия:

България. Министър Янев извърши шокиращ демарш, разчупвайки бюрократичната традиция на българските министерства. Ако в България вече имаше НАТОвски войски, Министерството на отбраната следваше да обясни, че не може да коментира, защото още не е получило официално уведомление. Но в случая войски няма, та министърът да каже със закъснение, че не искаме да влизат; нито някой е питал България иска ли ги да идват, та България да реагира. Няма такова нещо - просто един чужд гражданин казва мнение със свои думи в някакво интервю, а друг гражданин, наш, реагира със собствени думи във фейсбук.

Но - виж по-горе: важно е кои са посредниците. Единият е висш НАТОвски началник, другият - Вторият воин на България (зер първият е Президентът). И този Втори воин, г-н Янев, самолично решава, че мнението на НАТОвеца засяга военното положение на България в света - и публично отсича: "България не ще НАТОвски войски!" Сякаш нетърпеливо е чакал какъвто и да е повод, за да изока.

Нашият министър по презумпция има повече информация от нас; длъжни сме да допуснем, че по същество може да е прав, още повече че е професионален военен. Но като министър той се доказа като аматьор.

Защото - срам не срам - налага се да му разтълкуваме, че в дадения контекст думите му стоят пред света като позиция на България, а именно: "България няма да даде отпор на Русия!" Което е спорна прогнозка. (Не питайте защо Родината ни е под линия - в тази конфликтна ситуация Янев я намеси и натика там!)