През 2021-ва се държахме като хора, на които единствено им се спи

Сбъднаха се две от очакванията ми за 2020: и Тръмп, и Борисов да бъдат катурнати.

© правителствена пресслужба

Сбъднаха се две от очакванията ми за 2020: и Тръмп, и Борисов да бъдат катурнати.



"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към философи, писатели, политолози, социолози и наблюдатели да оценят 2021 г. и да направят прогнози за 2022 г. Каква беше отиващата си година - година на изборите, година на промяната? Излезе ли от кризата, предизвикана от пандемията? Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди колко пъти ще ходим на избори? Четете равносметката за 2021 г. в дните до новата година, а очакванията за 2022 г. - след 1 януари. Започнахме с равносметката на доц. Иво Инджов, политолога Милен Любенов, проф. Евгений Дайнов, проф. Ивайло Дичев, проф. Антоний Тодоров, Радослав Бимбалов. Днес четете отговорите на Димитър Камбуров за отиващата си 2021 г.


Сбъдна ли се някое от очакванията ви за 2021 г.? В какво се излъгахте?


- Сбъднаха се две от очакванията ми за 2020: и Тръмп, и Борисов да бъдат катурнати. Казвам, че това с Тръмп се сбъдна едва през 2021 г., защото така и до последно се опасявах, че той ще откаже да сдаде властта и на 6 януари 2021 г. страховете ми се оказаха оправдани. Наистина, през 21-ва и двамата си отиваха потискащо бавно и мъчително, като продължаваха да изпускат словесни и жестови миазми, т.е. - да припомня - "вредни изпарения от гниещи същества". Но сбъднатото ми очакване за нова власт в България и САЩ се оказа излъгано наполовина: Байдън се оказа слаб и безличен президент.




Що се отнася до новите управляващи на България, рано е да се каже. Във всеки случвай част от тях е Нинова, а очакванията ми тя да си отиде политически, след като се продъни изборно, се оправдаха само наполовина: тя се продъни, но не си отиде. Надеждата ми да кристализира алтернативна автентична левица у нас също се провали.


Как бихте обобщили тази трудна година?


- Беше година на умора от предишната година, която беше по-витална и жизнеутвърждаваща, тъй като тогава беше възникнало истинско глобално предизвикателство - коронавирусът. То беше донесло със себе си обнова и преосмисляне на приоритетите, йерархиите и ценностите. През 21-ва, напротив, цялата енергия отиде във волята по възстановяването на някакво носталгично и илюзорно предпандемично статукво насред още по-вилнееща пандемия, която обаче и общества, и правителства гледаха да отстранят от кръгозора си и да я запратят в периферното си обкръжение. В резултат през 21-ва се държахме като хора, на които единствено им се спи, а някакви разтревожени досадници не спират да ги будят и да им напомнят, че вкъщи има вълци. И макар да знаехме, че са прави, толкова ни се спеше, че предпочитахме да ги игнорираме като лъжливи овчарчета.


Кои бяха важните уроци на 2021-а?


- Уроците бяха много. Единият беше, че западната цивилизация се оказа по-малко смирена и в този смисъл по-непригодна за справяне с глобални заплахи поради своята секуларна обсесия от настоящето и абсолютната си воля тук и сега да го консумира като наслада, задължително включваща общуване и взаимодействие с други човеци.


Вторият урок е, че приоретизирането на индивидуалните желания и телесни интереси пред тези на общността са потенциално убийствени за нея: именно защото индивидите отказват да се въздържат от сплотяване в групи и общности, те са готови да жертват въпросните общности, а оттам и самото бъдеще на телесно фундираната социалност.


Третият урок е, че значителна част от хората се доказаха като самоубийствено тъпи именно в страни като България, в които елитите са дискредитирани, а не примерно в пропорционално малки страни като Португалия или Ирландия, където доверието към тях е по-високо.


Четвъртият е, че в историята идват моменти, когато дори човешката глупост не е достатъчно обяснение за злото, което ни се случва, т.е. има време не само да се сее и да се жне, но и време да се събира кървавата жътва на една донякъде неведома наша наказаност.


Какво ви изненада и какво не? Кои са най-важните ефекти за политическата среда от събитията през 2021 г.?


- Всъщност 2021 беше година на изненади. Първо дойде възходът на Славевата "Има такъв народ" до втора политическа сила, но още повече - победата й на юлските избори, след като вече се беше поразкрил - при все мълчанието и мученето - човешкият й дефицит. Но още по-шокираща на фона на поредния политически възход на чалгата беше прехвърлянето на яйца от всички кошници на промяната в новоизплетената на харвардските възпитаници Петков и Василев, чието излъчване и стил бяха дотам несъвместими с всичко мило, българско и родно, дето масово се люби, таче и милее политически.


Не беше изненада арогантното дебелоочие на бившите управляващи и на ортаците им от ДПС: едните предвидимо усвоиха стратегията на отричане до дупка, дори хванати на калъп и оклепани до лакти; другите пък разкаяно върнаха Пеевски в парламента, явно поучени от грешката, пък и злите езици отдавна говорят, че партията вече официално е пререгистрирана като политическо брокерско дружество Доган, Пеевски и Сие.


Имаше ли според вас и политическа криза през тази година?


- Не мисля: първото служебно правителство запълни ефективно политическия вакуум и свърши добре и калкулирано (дис)балансирано работата си, тъй щото на преден план да изгреят звездите на Петков и Василев. Второто служебно гледаше да не пречи на звездите от първото да продължат да се издигат на политическия небосклон и в последна сметка да спечелят изборите.


Какво спечели и какво загуби президентът Румен Радев, избран за втори мандат?


- Радев надделя над Борисов, оказа се и по-сръчен, и по-смел, и с по-верен политически нюх. Изигра перфектно и картите си с Петков и Василев: подложи гърбина, тъй щото да стъпят връз него и се качат на сцената, а те на свой ред го издърпаха от оркестрината (където му е мястото) на авансцената, откъдето за още известно време ще се вживява в ролята на кукловод под самооблащаващия го аплаус на ГЕРБ.


Това, което Радев обаче е склонен да забравя, е, че той просто беше предпочетен пред Борисов, което не е кой знае какъв атестат нито за интелектуално качество, нито за политическо дълголетие. Радев се оказа сръчен и умел в маневрите, но той е лишен от субстанция и автентика жаден за власт играч. И колкото по-рано Петков и Василев послушат Иванов и го изтласкат в отредената му по конституция роля на церемониалмайстор, толкова по-добре.


Коя е думата на 2021-а според Вас?


- Умора.


Как оценявате състоянието на гражданското общество?


- То не успя да събори Борисов посредством протеста през 2020, но пък успя да го накаже през 2021 посредством избори. Тъй че има признаци за ефективност и, по-важното, за самоосъзнаване като наличие, което звучи като обещание за бъдеще.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK