2021 година ни показа, че парламентарната демокрация е устойчива

"Думата на отминаващата година е изолация. Особено тежко я преживяват младите хора,"

© Георги Кожухаров

"Думата на отминаващата година е изолация. Особено тежко я преживяват младите хора,"



"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към философи, писатели, политолози, социолози и наблюдатели да оценят 2021 г. и да направят прогнози за 2022 г. Каква беше отиващата си година - година на изборите, година на промяната? Излезе ли от кризата, предизвикана от пандемията? Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди колко пъти ще ходим на избори? Четете равносметката за 2021 г. в дните до новата година, а очакванията за 2022 г. - след 1 януари. Започнахме с равносметката на доц. Иво Инджов, политолога Милен Любенов, проф. Евгений Дайнов, проф. Ивайло Дичев, проф. Антоний Тодоров, Радослав Бимбалов, Димитър Камбуров, Боряна Димитрова, Красен Станчев, Геновева Петрова. Днес четете отговорите на Владимир Левчев за отиващата си 2021 г.


Сбъдна ли се някое от очакванията ви за 2021 г.? В какво се излъгахте?


- Сбъдна се надеждата ми за съставяне на правителство. Макар и като плод на една трудна, доскоро смятана дори за абсурдна коалиция - едновременно с "Демократична България" (ДБ) и БСП. Но може да се каже, че с това правителство, макар и с година закъснение, протестът от лятото на 2020 г. победи. Тогава основното ядро от протестиращите бяха млади хора, студенти в Западна Европа и Северна Америка, които искаха радикална промяна в родината си. Това е поколението, израснало след падането на комунистическия режим. Те нямат нашите комплекси и травми на хора, расли в изолация отсам Желязната завеса. Кирил Петков и Асен Василев всъщност са представители на това основно ядро на протеста от миналото лято. Разбира се, денят невинаги се познава от сутринта. И дано не претърпим поредното разочарование. Но аз вярвам на младите в политиката и ги подкрепям.




Излъгах се, че ще дойде краят на коронавирусната пандемия, поне в страните, където над 70% от населението е ваксинирано. Вирусът обаче мутира, появи се вариантът Омикрон, който е много по-заразен. Да се надяваме, че новите мутации ще са по-малко летални и коронавирусът ще бъде "опитомен" като грипния. Все пак, не само за да се прекрати катастрофалната тенденция към рязко увеличаване на смъртността последната година у нас, но и за да не се затварят бизнесите и да страда икономиката, ваксинацията няма алтернатива.


Как бихте обобщили тази трудна година?


- Правителството се състави след двата фалстарта през годината. Но може би това отлагане, тази криза, доведе до положителен резултат. Мисля че ние, българите, имаме нужда от по-дълъг период за обмисляне на решенията си. И тогава решаваме добре. Спонтанните прибързани решения обикновено не са добри.


Парадоксално е, че при цялата си скептичност и песимизъм като нация, и недоверие към властта, ние сме склонни да се хвърляме сляпо след всеки нов "месия". На вторите избори през юли мнозинството хора привидяха в "Има такъв народ" (ИТН) носителите на промяната, в Слави Трифонов - новия месия. Но след неспособността на ИТН да състави коалиция и да поеме управлениието, и дори да разговаря с потенциалните си партньори, страстите поохладняха и надеждите на хората се насочиха в друга посока, към по-младите прагматици.


Кои бяха важните уроци на 2021-а?


- Най-важният урок беше, че парламентарната демокрация е устойчива, действаща политическа ситема. Всъщност демокрацията е много по-устойчива от диктаторските авторитарни или тоталитарни режими, при които един диктатор управлява, докато съвсем се побърка и побърка народа си, или се прави опит постяннно променящият се свят да се сложи в калъпа на някаква закостеняла идеология от миналото. Въпреки политическата криза - безпрецедентните за България три избора в една година - страната ни продължава да функционира нормално, не по-зле от предишните дълги години на управление на една лидерска партия.


Борисов беше свален от две неща - първо, от това, че Гешев успя да обедини лявата и дясната опозиция срещу ГЕРБ, като веднага след акцията на Христо Иванов в Росенец предприе тази военизирана акция в президентството. Така започнаха протестите. И второто, което го свали, бяха не толкова сниманите шкафчета с пачки и кюлчета, колкото коалицията с т.нар. Обединени патриоти. Те изглеждаха повече като корумпирани интересчии, отколкото като патриоти. А и заради тях ( и заради подобните им гласовити и безкомпромисни "патриоти" от другата страна на границта) се провалиха и преговорите със Северна Македония, които уж вървяха добре, и амбицията на България да играе важна, обединителна, водеща роля на целите Балкани. Патриотите се самоунищожиха, но лошото е, че на тяхно място се появи много по-опасен вариант на антиевропейски национал-популизъм (който всъщност е проруски) в лицето на "Възраждане". Слава Богу, с много малко места в парламента, и то главно заради антиваксърската реторика.


Какво ви изненада и какво не? Кои са най-важните ефекти за политическата среда от събитията през 2021 г.?


- Изненада ме, но много приятно, това, че след два неуспешни опита България направи един разумен избор. Но засега можем само да се надяваме и да стискаме палци, че младите ще успеят. Във вътрешната политика най-важното е да се пребори корупцията, която съсипва икономиката и стандарта на живот, задкулисието. А във външната политика - твърдата европейска и евроатлантическа позиция.


Много приятно бях изненадан и от избора на Петков за пръв чужд държавен глава, с когото да се срещне - Мицотакис - и това че разговорът им беше центриран около газовата връзка между България и Гърция. Този конектор се саботира вече десетилетя. А видяхме как руско-сръбската тръба беше изградена за нула време през наша територия след всичките приказки за "балканско хъбче". Алтернативният азерски или друг втечнен газ от Гърция ще ни освободи от руската енергийна зависимост и ще понижи цените на горивото. До голяма степен причината за високите цени е именно Русия.


Имаше ли според вас и политическа криза през тази година?


- Разбира се, че имаше безпрецедентна политическа криза. Никога не е имало у нас три пъти избори за парламент в една година от Освобождението насам. А ние сме парламентарна република. Освен това тази криза се случи в условията на пандемя, предизвикваща и икономическа криза.


Но дългата политическа криза, от която, надявам се, излизаме, показа силата на парламентарната демокрация. При един тоталитарен режим, когато всичко зависи от един човек и/или една партия, подобна криза и нестабилност буквално би сринала държавата. Затова демокрацията победи тоталитаризма през 20-и век.


Какво спечели и какво загуби президентът Румен Радев, избран за втори мандат?


- Имаше и трета възможност за гласуване, освен Румен Радев, като кандидат на БСП, ИТН и "Продължаваме промяната" (ПП), и проф. Герджиков като кандидат на ГЕРБ. Това беше Лозан Панов, макар че той разочарова със слабата си кампания. Никой не очакваше той да спечели, но той беше изборът на привържениците на ДБ, които не биха гласували за Радев. Панов е уважаван, принципен и достоен съдия, но за политик трябват други качества.


Изненада ме и доста по-лошото представяне на "Демократична България" в сравнение с летните избори. Но всъщност беше напълно логично "Продължаваме промяната" да отнеме гласове не само от БСП (която от години е поела в низходяща траектория) и от ИТН (които се сринаха от първо на пето място), но и най-вече от "Демократична България", с която "Продължаваме промяната" имат най-сродни идеи.


Румен Радев обаче се оказа много по-добър политик, отколкото очакваха враговете му от ГЕРБ. Бих казал, че прояви и смелост и последователност. С избора му на Кирил Петков и Асен Василев до един момент ми се струваше,че десните му опоненти не са прави да го определят като човека на Москва. Смути ме обаче гафът му за Крим, който, разбира се, е незаконно окупиран от путинова Русия. Радев впоследствие се поправи.


Сега обаче ме смути отново изказването на ген. Янев, който е министър на отбраната, против настаняване на нови войски на НАТО в България. В карая на отминаващата година чуваме все по-заплашително дрънкане на оръжия от страна на Русия на границата с Украйна (а и на Китай, с който Русия отново е в съюз, както при Съветския съюз, само че сега Китай, а не Русия, е Големият брат). Това заплашително дрънкане на оръжия срещу Запада все по-ясно показва колко е важен за нашата сигурност, а и за запазване на мира в Европа и в целия свят Евроатлантическият военен алианс. Мисля че Путин с действията си всъщност ще заздрави поразклатените отнощения между Европа и САЩ като съюзници в НАТО.


Но говорехме за президента Радев и какво е спечелил или загубил. У нас все пак има демокрация, и то парламентарна демокрация, а не президентска. Президентът има по-голяма власт само в условията на правителствена криза, като тазгодишната. В нормални условия, когато има парламентарно коалиционно мнозинство и излъчено правителство, президентът има само церемониална власт. Дори ветото му е оборимо с просто мнозинство. Министър-председателят концентрира изопълнителната власт.


Астероид. Триптих за края на света
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Коя е думата на 2021-а според вас?


- Думата на отминаващата година според мен е изолация. Може би се очаква да се каже пандемия. Но изолацията е основна последица от пандемията. Особено тежко я преживяват младите хора. Да бъдеш студент чрез zoom сесии, без реален контакт със състуденти, без реален студентски живот е депресиращо.


Изолацията обаче поражда и нов импулс към обединение и съпричастност. Мисля, че това в крайна сметка ще заздрави и Европейския съюз, където изолационизмът и национал-популизмът имаха силни позиции преди пандемията.


Как оценявате състоянието на гражданското общество?


- Макар и с една година закъснение, гражданското общество победи на последните избори. Но демокрацията е един постоянен процес, който никога не трябва да спира, не трябва да задремваме и да оставяме корумпирани политици и олигарси да крадат необезпокоявани. Без гражданско общество не може да има демокрация. Демокрацията, а на гръцки това означава "власт на народа", е постоянен процес, постоянно развитие. Гражданското общество не трябва никога да задремва, защото то е коректив на властта. За да бъде тя власт на гражданите, на народа, а не на олигарси и корумпирани политици.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK