Думата на 2021 г. е "декарбонизация"

През отиващата си година фирмите и домакинствата започнаха да се адаптират като за постоянно съжителство с ковид

© Цветелина Белутова, Капитал

През отиващата си година фирмите и домакинствата започнаха да се адаптират като за постоянно съжителство с ковид



"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към философи, писатели, политолози, социолози и наблюдатели да оценят 2021 г. и да направят прогнози за 2022 г. Каква беше отиващата си година - година на изборите, година на промяната? Излезе ли от кризата, предизвикана от пандемията? Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди колко пъти ще ходим на избори? Четете равносметката за 2021 г. в дните до новата година, а очакванията за 2022 г. - след 1 януари. Започнахме с равносметката на доц. Иво Инджов, политолога Милен Любенов, проф. Евгений Дайнов, проф. Ивайло Дичев, проф. Антоний Тодоров, Радослав Бимбалов, Димитър Камбуров, Боряна Димитрова, Красен Станчев, Геновева Петрова. Днес четете отговорите на предприемача Иво Прокопиев (съиздател на "Дневник" и "Капитал") за отиващата си 2021 г.


Сбъдна ли се някое от очакванията ви за 2021 г.? В какво се излъгахте?


- Като цяло изпращаме една успешна година за българската и за световната икономика, година на бързо и значително възстановяване, каквото беше и очакването. Парадоксално, защото, противно на повечето прогнози, ковид вирусът не само не си отиде, но се разрасна. Просто фирмите и домакинствата започнаха да се адаптират и да приспособяват поведението си като за постоянно съжителство с ковид.




Как бихте обобщили тази трудна година?


- Финансовите стимули и разхлабването на ковид ограниченията доведоха до очакваното икономическо оживление по целия свят. Това в комбинация с по-амбициозните "зелени" цели на водещите икономики предизвика енергиен дефицит и неочаквана криза на енергийните цени. Подчертавам, че не става дума за енергийна криза. Енергетиката, включително и българската, никога не е била в по-добро финансово състояние. Става дума за криза на енергийните цени, които налагат спешни и нетрадиционни мерки за ребалансиране на стойността в икономиката, за да се избегне декапитализация на фирмите.


Политически през 2021 в България започна промяна и, да се надяваме, процес на дългоочакваната нормализация и връщане към принципите на демокрация и пазарна икономика.


Кои бяха важните уроци на 2021 г.?


- Кризите правят правителствата по-силни, а гражданите по-малко свободни. Това е много опасно, защото, веднъж ограничени, права и свободи се връщат много трудно.


Коя е думата на 2021-ва според вас?


- Декарбонизация.


Освен за влиянието върху климата тази дума има и дълбок политически и икономически смисъл. Мисля, че събитията през 2021 г., особено конференцията на ООН за климатичните промени COP 26, окончателно сложиха началото на края на ерата на нефта и газа като ключови фактори в модерната международна политика.


Дългосрочно това е много важно за България, защото досега тя беше напълно енергийно зависима от руски енергоносители. С новите климатични политики би могла да постигне пълна енергийна независимост, базирана на ВЕИ, софтуери за управление на търсенето, системи за съхранение на енергия и зелен водород.


Икономически освен с дигиталните технологии през идващите години източниците на растеж и доходи в икономиката ще бъдат свързани именно с енергийната трансформация.


Политическата криза изигра ли роля за стопанското развитие на страната през отиващата си година?


- Мисля, че се подценява политическата интелигентност на пазарите и на инвеститорите. Преминаването през политическата криза е напълно логично състояние, докато се постигне ново парламентарно мнозинство, което да започне да подобрява влошената среда за бизнес.


В този смисъл инвеститорите следяха с надежда политическата криза в България и се надяваха тя да роди мнозинство, което да върне законността и правилата при правенето на бизнес. Частните инвестиции в България отчетливо намаляха след 2016-2017 г., когато се засилиха законовите права и репресивните акции на КПКОНПИ и прокуратурата срещу частната собственост. Чуждите инвеститори избягваха страната заради политическия риск за собствеността им, а българските предпочитаха да отлагат или да инвестират в чужбина.


Новото правителство какъв знак за икономиката е?


- Новото правителство и новото парламентарно мнозинство заслужават да им дадем 100 дни, преди да ги оценяваме. Първите им действия са окуражителни. За бизнес средата по-важно е какво ще направи мнозинството в парламента, особено в областта на правосъдието и корупцията.


Излязохме ли от кризата, започнала с пандемията през 2020 г.?


- Да. Тя беше като аварийно кацане на самолет. През 2021-ва самолетът полетя отново, само че, образно казано, цената на горивото му сега е петорна, радарът не работи и е претоварен с багаж.


Получи се нещо като фойерверк от кризи - от една криза произлязоха десетки нови: ограничаване на редица базови човешки права, кризата на енергийните цени и суровините, надуването на балони на пазарите на акции и недвижими имоти, инфлацията, разпадане на глобалните вериги на доставки, одържавяването на много процеси в икономиката, новата бежанска вълна, заплахата на руския национализъм в Украйна и много други.


За съжаление лекарството за излизане от ковид кризата даде много странични ефекти.


Липсата на бюджет за 2022 г. проблем ли е?


- Не е никакъв проблем. Изпълнението на 1/12 от стария бюджет дава достатъчно гъвкавост за всички видове разходи. Заради инфлацията и високите енергийни цени приходите в бюджета се преизпълняват значително. За регулаторния период в държавните енергийни производители ще постъпят извънредни над 5 млрд. лева само до средата на следващата година. Компенсирането на фирмите заради кризата с цените на тока и газа, което е най-спешно, може да се извърши само със законодателни и регулаторни мерки, без да минава през бюджета.


Трябва да използваме правенето на бюджета за 2022 година за по-съдържателна дискусия какво правим с големите структурни проблеми в икономиката и социалните системи. Години наред те бяха замитани под килима заради политически страх. Дойде времето, в което не може повече да не правим това, което трябва да правим.


Над чертата стърчат трудни теми като бедността, демографията, социалното и регионалното неравенство, модернизацията на бизнеса, енергийната трансформация, достъпа на фирмите до кредит. Трябва да се преструктурират здравеопазването, пенсионната система, образованието. Да се довършат пазарните реформи в енергетиката, да се обсъдят бъдещи идеи за данъците и пазара на труда и т.н.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK