© Надежда Чипева, Капитал
Да започнем да се отваряме към света не само като туристи и консуматори, но и като автентична воля за знание и общуване с него.
"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към философи, писатели, политолози, социолози и наблюдатели да оценят 2021 г. и да направят прогнози за 2022 г. След обобщенията за отишлата си година дойде ред на прогнозите. Днес четете отговорите на политическия коментатор и доцент по литературна теория Димитър Камбуров.
Какви са надеждите ви и какви опасенията за 2022 г.?
- Надеждата ми е мръсотията, жлъчта и лошата кръв да започне да се оттича от каналите и съдовете на обществения организъм и всички да си върнем оптимизма и волята за непосредствено ефективно действие, но вече и стратегически перспективно мислене, тъй щото усещането за задръстеност, блокаж, чалга и изостаналост да вземе да ни напуска. Да започнем да се отваряме към света не само като туристи и консуматори, но и като автентична воля за знание и общуване с него. Да поизоставим и самодоволния си провинциализъм, и комплексарското си самоокайване.
Опасявам се да не би и на новите колоси краката да се окажат глинени, но засега материалът, от който са направени, ми се види по-гъвкав и жилав, та се надявам да ги видя да удържат на задаващите се крошета и ъпъркъти.
Кое е неизбежното в политическата среда, което ще се случи?
- По правило неизбежно е само лошото: то идва спонтанно и от само себе си като смъртта. Неизбежно нищо добро не може да се случи. Но все пак е неизбежно най-накрая да се избегне неизбежността на злото, на простотията, на грубостта и долнопробността като съставки на българското живеене.
Ще усетим ли промяна по отношение на бюрокрацията, корупцията, условията за правене на бизнес, данъците, градската среда, транспорта, здравеопазването?
- Да!
Ще бъде ли стабилно новото управление?
- Не държа да е стабилно, защото стабилността внушава известна застиналост и застой. Очаквам да е гъвкаво, но и жилаво, тъй щото да го бива в оцеляването и в справянето с нестабилността, с неизбежната динамика, с предизвикателствата изневиделица.
Трите най-сериозни риска пред коалиционната формула и правителство за 2022 г. ?
- Първи риск - Нинова да предпочете БСП властта пред редкия шанс, който й се предостави да се осъществи.
Втори риск - Слави да вземе да се прави на Сокола.
Трети риск - "Демократична България" окончателно да се спихне, като тръгне надясно с намерението да си набави по-недвусмислена и алтернативна политическа физиономия.
Какво очаквате от заявилите се като опозиция ГЕРБ и ДПС?
- По думите на Шекспир, 'Sound and fury, signifying nothing'. Българският превод на романа на Фокнър "The Sound and the Fury" все така ще гласи "Врява и безумство".
Ще има ли промяна в доминацията изпълнителната власт да е водеща/по-силна/активна от законодателната?
- Много се надявам да влязат в режим на продуктивно противоречие, ефективно съревнование и тантристко изкуство на любовта като вечно възкачване без свършек.
Какъв президент ще видим през първата година на втория му мандат?
- Поставен на мястото му, т.е. поприбран, смирен с границите на пълномощията си и с нивото си на некомпетентност.
Кога ще са следващите парламентарни избори според Вас?
- Когато им дойде времето след почти четири години.
Идва ли краят на пандемията от коронавирус?
- Не, уви, пандемията ще остане като най-сигурен барометър за вездесъщостта на демократичната управленска и индивидуална човешка глупост.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
