През 2022 г. България най-вероятно ще "пусне" Македония да преговаря за членство в ЕС

Следващите парламентарни избори може да са заедно с местните през 2023 г.

© Надежда Чипева, Капитал

Следващите парламентарни избори може да са заедно с местните през 2023 г.



"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към философи, писатели, политолози, социолози и наблюдатели да оценят 2021 г. и да направят прогнози за 2022 г. След обобщенията за отишлата си година дойде ред на прогнозите. Днес четете отговорите на доц. Иво Инджов.


Какви са надеждите ви и какви опасенията за 2022 г.?


- Не споделям прекаления ентусиазъм за началото на "втори" български преход към демокрация, за това как едва ли не България като барон Мюнхаузен ще се самоизтегли от нашенското блато. Очаквам обаче през новата година българите да започнат да виждат, че промяната се случва. По ред причини тя не може да напредне с големи крачки, но и малките стъпки в правилната посока ще убедят пасивното мнозинство, че антикорупционните протести през 2020 г. и изхвърлянето на ГЕРБ от властта са си стрували.




Промяната трябва да продължи чрез налагане на принципите на правовата държава, реформиране на прокуратурата и антикорупционната комисия (КПКОНПИ), включително чрез смяна на шефовете им, реформиране и на компрометираните регулаторни органи, например СЕМ, КЗК и др., ограничаване на корупцията и изтичането на публичен ресурс в "обръчите от фирми" на старата властова конфигурация ГЕРБ - ДПС, противодействие на коронакризата с промислена ваксинационна кампания.


Трябва да се разтвори и социалният пакет от предизборното споразумение отвъд предстоящото повишаване на пенсиите и минималната работна заплата (за истински социален вектор в управлението не бих говорил, защото в него няма автентична левица). Основното ми опасение е активното малцинство, което "изработи" отстраняването от властта на Бойко Борисов с протестите и серията от избори, да не се разочарова твърде бързо от бавния напредък на промяната и отново да се дезангажира от политическия процес.


А напредъкът наистина няма как да е бърз, защото има много заложени мини от ГЕРБ, структурата на коалицията е сложна, България отново тръгва от много ниски изходни позиции.


Кое е неизбежното в политическата среда, което ще се случи?


- Ще продължи демонтирането на структурите на стария режим. Тази промяна включва и отстраняване на негови важни протежета, както и по-обикновени, но много вредни калинки, които все още дърпат конците и са налазили средните и по-ниски управленски нива администрацията.


Ще усетим ли промяна по отношение на бюрокрацията, корупцията, условията за правене на бизнес, данъците, градската среда, транспорта, здравеопазването?


- Промени в правилната посока ще има, но не винаги ще бъдем удовлетворени от темпото им. Революционен прелом обаче не очаквам. Да вземем например данъците - абсурдно е да се намаляват ДОД и корпоративният данък например, защото и без това те са обидно ниски за обществения интерес и задачите на "социалната държава", каквато България уж е по конституция. В същото време те няма да бъдат и вдигнати. Дори "лявата" БСП не дава да се пипа корпоративният данък, а идеите й за някакъв много скромен модел на прогресивно подоходно облагане са се хербаризирали в прашасалата "Визия за България".


Ще бъде ли стабилно новото управление?


- Да. Хората са уморени от избори и надали някой мисли сериозно за трети поред предсрочни избори в рамките само на една година, през април например. Освен това не само "Има такъв народ" (ИТН), но и БСП и "Демократична България" (ДБ) носят като обеца на ухото си сгромолясването на партията на Слави Трифонов от първо на пето място само за четири месеца след демонстративното бягство от правителствена отговорност. Но надали само електоралната умора и "Страх лозе пази" ще бъдат водещите фактори за стабилността на управлението. Правителството ще влезе в собствен, институционален режим на работа, гарантиращ поне средносрочна стабилност.


Идва ли краят на пандемията от коронавирус?


- С оглед на напредването на ваксинацията в световен мащаб считам, че в близко бъдеще пандемията ще се трансформира в нещо подобно на познатите ни досега сезонни грипни епидемии. Но преди това човечеството трябва да се справи с петата вълна, тази на варианта Омикрон. България, за съжаление, отново не е подготвена за това сериозно изпитание, което ще се стовари върху нея през февруари. На този етап като че ли очакванията са за по-ниска смъртност от тази при четвъртата вълна, но за много по-висока заболеваемост.


На фона на рекордно ниското ниво на имунизация (с две дози са ваксинирани само 30% от населението) и рехавия контрол върху и без това либералните противоепидемични мерки у нас, сериозни изпитания се задават не само за уязвимите групи, но и за болниците и лекарите. Неслучайно навръх Коледа премиерът Кирил Петков проведе авангардно интервю със здравния консултант проф. Радка Аргирова по темата за ваксините. "Вече ни асоциират с толкова негативни неща като корупция. Последното нещо, което искам да закачат към името на България, е да бъде COVID дестинация", алармира Петков. Вирусоложката пък предупреди, че последиците от ниския процент ваксинирани в България освен здравни, могат бъдат и икономически - за бизнеса, за туризма. Има опасност страната да се превърне в COVID гето, каза тя. А Полина Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм, заяви по БНР: "Ниският процент на ваксинация е убийствен фактор, който работи против българската икономика, туризъм, инвестиции и против обществения интерес".


Трите най-сериозни риска пред коалиционната формула и правителство за 2022 г.?


- Единият е несправяне с COVID кризата вследствие на провал на анонсираната от правителството ваксинационна кампания плюс ръст на антиваксърските настроения в обществото. За него може да допринесе и зле прикритата антиваксърската реторика от страна на ИТН. На ниво публичен дискурс това говорене си "партнира" със словото, опитващо се да легитимира радикализиращите се политическите действия на "Възраждане" срещу "зеления сертификат".


Значителен риск за коалицията крие и мегатемата за енергетиката, но по-сериозните й аспекти ще бъдат оставени за по-добри времена. На други, като цените на тока, вече се реагира в движение.


Не вярвам правителството да се разпадне заради някое външнополитическо предизвикателство като отношенията НАТО - Русия и преговорите за членство на Република Северна Македония в ЕС. По темата "Македония" би могло да се спекулира за задълбочаване на разделителните линии между "Продължаваме промяната" (ПП) и ДБ от една страна, които са за по-прагматичен подход, и ИТН най-вече, но също така и БСП, които застъпват идеите на романтичния национализъм. Възможно е при определени обстоятелства България да смекчи позицията си спрямо Македония.


На ниво политическа реторика тази позиция вече еволюира. Абсолютно неразбираемата за Брюксел и Вашингтон водещото българско искане, най-общо казано - Македония да "признае историческата истина" за общата ни история, общия ни до 1944 език и т.н., няма как да бъде възприето като сериозен аргумент за членство в ЕС. Този есенциален елемент от българската позиция не е изпаднал от преговорния ни "пакет, но София вече акцентира върху по-актуални проблеми, чието решаване може да бъде "измерено". Такива са спазването на правата на гражданите с българско самосъзнание в РСМ, вписването им в Конституцията, реабилитирането на жертвите на комунизма с българско самосъзнание. Очевидно политиката на Скопие в тези области страда от сериозни дефицити, а темата за човешките права е универсална и ЕС няма как да я пренебрегне.


По-трудно за България ще бъде да наложи на Македония прогонването на "езика на омразата" от учебниците, в медиите, към паметниците. Да, България е била "освободител" за значителна част от тамошното население през Втората световна война и формално погледнато не е "фашистки окупатор". Според международното право тя е просто окупатор. При това е била авторитарна държава с фашистки тенденции и в обществото, съюзник на нацистка Германия и фашистка Италия. Що се отнася до плановете на премиера Петков за икономизиране на отношенията между София и Скопие, те биха могли да допринесат за подобряване на двустранния климат. Прогноза: въпреки сериозните вътрешнополитически рискове от подобна политическа стъпка, мисля, че през 2022 г. в условията на засилващ се международен натиск и някои македонски компромиси България най-вероятно ще "пусне" Македония - най-близката й в исторически план страна на Балканите, да преговаря за членство в ЕС.


Какво очаквате от заявилите се като опозиция ГЕРБ и ДПС?


- Да бъдат твърд противник на управлението, особено ГЕРБ, която вижда как бързо напредва процесът на обезвластяването й. Двете партии вече имаха възможност за спонтанни взаимодействия срещу новите управляващи. Да не забравяме, че в предишни парламенти Движението в качеството му на номинална опозиция гласуваше "за" стратегически за ГЕРБ законопроекти. Възможно е обаче партията на Доган, Пеевски и Карадайъ да пробва и по-консенсусен стил на поведение, дори при определени обстоятелства да се откаже от подкрепата си за главния прокурор.


Ще има ли промяна в доминацията изпълнителната власт да е водеща /по-силна/активна от законодателната?


- При сегашната политическа конфигурация очаквам възстановяване на баланса между изпълнителната и законодателната власт, но това съотношение на силите ще бъде динамично.


Какъв президент ще видим през първата година на втория му мандат?


- Президентът Радев ще започне комфортно втория си мандат. Това ще стане след внушителната му победа на президентските избори - плод на държавническия му авторитет и решителната съпротива срещу режима на Борисов. Радев ще прави политика в съжителство с правителството на "промяната", за чийто духовен баща е считан, и с бонуса от добрата работа на назначените от него две служебни правителства, управлявали седем месеца. Липсата на сериозен противник обаче крие рискове за динамични фигури с ясно демонстрирана политическа воля за лидерство, какъвто е Радев. Но той със сигурност ще бъде коректив и на това правителство, ако се наложи. Ще има възможност да се развива и на полето на визионерството - с конкретно инициативи за една свободна, модерна и по-социална България. Освен това президентът постоянно ще трябва да заема ясна позиции по теми като Македония, отношенията с НАТО и Русия и други подобни.


Кога ще са следващите парламентарни избори според Вас?


- Голяма е вероятността те да са заедно с местните избори през есента на 2023 г. Тогава ще завърши един естествен цикъл на преход от квази авторитарно към нормално демократично управление, което вече ще изисква по-ясни идеологически визии и сблъсъци между политическите сили.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK