Игра на важни нюанси: как и Петков, и Радев отстъпиха за Северна Македония

Игра на важни нюанси: как и Петков, и Радев отстъпиха за Северна Македония

© Цветелина Белутова



Новината е, че няма новина" и "няма промяна в позицията на България" бяха двата основни коментара - и от политически сили, и от наблюдатели - след Консултативния съвет за национална сигурност за Северна Македония на президента Румен Радев, политическите партии и правителството. Освен това пред камерите Радев постави под въпрос плановете на Кирил Петков да задвижи сам новия подход с динамичен и бърз диалог, който да разблокира македонската евроинтеграция.


Равносметката след вчерашния КСНС може да е друга.


Декларираната цел на премиера никога не е била да променя българската позиция, а да активира диалога със Скопие в няколко тематични комисии, заседаващи на министерско ниво веднъж месечно, и да се види възможно ли е до средата на годината това да се оформи в ритмичен процес. Това би вкарало повече прагматизъм и теми, различни от тази за историята.




А нова динамика вече има. Две години след като по времето на правителството на ГЕРБ и ВМРО българският политически елит блокира с документи диалога със Северна Македония заради проблеми в изпълнението на Договора за добросъседство и година след налагането на вето за началото на преговорите на Скопие за еврочленство, парламент, правителство и президент се надпреварват кой да изглежда сякаш има инициативата в търсенето на решение между София и Скопие.


Зад тази публична битка за надмощие всъщност се крие смекчаване на твърди позиции, които не допринесоха за намирането на изход от задънената улица. От друга страна, засега става дума за важни нюанси - но все пак само нюанси - а компромисите между стари и нови гласове превърнаха решенията на КСНС в съвкупност от позиции, които могат да прозвучат в Скопие като говорене на различни гласове.


Ето няколко примера за нюансите в препоръките, които КСНС отправи до кабинета и Народното събрание, в които всеки отстъпва по нещо.


С гаранции за права на българите, но не (непременно) конституционни


Радев успява да наложи основното си искане от последните месеци в разговора за ветото за Северна Македония: нуждата от гаранции за правата на македонците с българско самосъзнание.


Тя се появи и в предложенията на КСНС. Президентът говори за нея още от пролетта. След това гръмко я обяви по време на срещата ЕС - Западни Балкани в Словения заедно с обвинения към Скопие за "възродителен процес", а кулминацията бе в интервю в Брюксел от миналия месец. Тогава той недвусмислено посочи вписването на българите в конституцията като водещо (дори да не е единствено) изискване, обичайно смесвайки (както направи и снощи) неизвестния брой на самоопределящите се като българи с тези, които притежават български паспорти.


В предложенията на КСНС позицията, съгласувана между него и партиите, звучи различно.

Сравнена с категоричността на Радев, точната формулировка в тях е неясна: "Даването на съгласие за начало на преговори да не се обвързва със срокове, а с резултати, включително по отношение на правата на македонските българи." Това става въпреки писмото на организации на македонски българи, срещнали се с Радев през есента и приели неговото искане за вписване на българите като общност ("част от народ") в основния закон.

Това е важно, защото оставя вратата за възможен компромис по-широко отворена, отколкото изглежда на пръв поглед. Миналия месец специалният представител на Северна Македония за България Владо Бучковски посочи въпроса за правата на българите като единствената точка от плана "5+1" без ясно решение, с което Скопие да може да се обвърже.


Македонската опозиция не е готова да приеме вписване на българите в конституцията (а съгласието ѝ е нужно за конституционно мнозинство) редом до албанци, турци, бошняци и роми, няма отстъпки от България, свързани с признаването на "македонско малцинство" (а София нито има волята, нито правните механизми да го направи). Ефектът от тази точка също така би бил спорен - според Радев тя е нужна за защита от дискриминация и гарантиране на човешките права на македонските българи, но с последиците си за това как предефинира историческата памет тя може да раздели и българи, и македонци.


Петков вече мисли за алтернатива. В интервю за "Блумбърг" преди дни той говори за възможността да се изведе от двустранното поле въпросът за дискриминацията и нарушаването на човешките права. Според него може да се търси начин той да се постави в контекста на европейски критерии за защита на правата на хора с различен произход.


Остава въпросът как може да се приложи и дали би се приела такава идея, но с мълчаливата подкрепа на президента полето за маневри е факт.


Без срокове, но с работни групи


Радев поне два пъти коментира идеята на Петков за срок от шест месеца за доказване на ефекта от дейността на работните групи като част от новия диалог между София и Скопие. Тя на практика бе отхвърлена в предложенията на КСНС - във втора точка се говори за нуждата свалянето на ветото "да не се обвързва със срокове, а с конкретни резултати".


Президентът открито се е противопоставял на идеята на Кирил Петков преговорите да имат времева рамка. С коментарите си държавният глава създава впечатление за разнобой с премиера, у когото (а не у президента) всъщност е инициативата за подобни ходове.


Той обаче никога не е отхвърлял междуправителствените работни групи, които Петков и Василев поискаха още в хода на предизборната кампания. Освен това може да се окаже, че премиерът бе освободен от КСНС от обвързването му - и без това само пожелателно - с конкретен срок.


В предложенията на КСНС изрично се появи идеята за тези групи "по области в съответствие с договора", инициативата за които трябва да дойде от кабинета. Този процес всъщност е факт - работи се по създаване на тези групи за инфраструктура, икономика, история, културен обмен и евроинтеграция. Макар коалиционните партньори да не създават впечатление за силна подкрепа за тази идея (включително повереното на "Има такъв народ" външно министерство; Петков остава основният ѝ изразител), с точката за групите съветът на практика я подкрепи.


Нито дума за историята


Преди КСНС в българското публично пространство се чу поток от предупреждения на историци и политици - включително защото никой друг не говори по темата за Северна Македония - срещу отстъпки и търгуване на българската история и на съвета, и при посещението на Петков в Скопие.


В действителност в препоръките няма нито един ред за история. Това не означава, че историята отпада от разговора, но е признание, че както по пътя към сваляне на ветото, така и към раздвижването със Скопие тя далеч не е единственият проблем за решаване. Позицията е открито споделяна от Петков и на практика (макар и негласно) - от Радев, както показа подкрепеният от него по време на служебното правителство план "5+1" за решаване на проблема.


Историята присъства задочно в други точки. Независимо от това отсъствието ѝ прави впечатление две години след като именно тя стана повод за изостряне на напрежението. Мудната работа на съвместната българско-македонска историческа комисия и липсата на съгласие по въпроси, свързани с основополагащия за македонската национална мисъл Гоце Делчев и други теми, се превърнаха в повод за Рамковата позиция.


Говоренето за история от българска страна прогресивно намалява като дял от публично обявяваните усилия за решаване на спора.


Тенденцията не зависи от това кой е начело на властта; ако в Рамковата позиция и декларацията на парламента има много точки, свързани с историята, причините за ветото на България през ноември 2020 г. (година след Рамковата позиция) бяха свързани с начина, по който ще се назовава македонският език, нуждата от пътна карта за договора и настояването Скопие да се откаже от малцинствени претенции. И в последващи коментари на тогавашния външен министър Екатерина Захариева работата на историческата комисия бе изтъквана като само един от факторите за раздвижване.


Впоследствие служебното правителство на Радев, а и самият президент също отделиха продължаващата работа на комисията, но и несвързани с нея, смятани за приемливи в Скопие, точки за опазване на българското културно наследство и с мерки заради репресиите срещу македонци с българско самосъзнание по югославско време.


Смесица от позиции


Срещата при Радев беше със съвещателен характер и позицията не е обвързваща. Крайният резултат от нея всъщност събра съществуващи досега препоръки и коментари. Превърна се в съвкупност от позиции, изразявани от различни политически играчи вече две години:

  • Рамковата позиция и парламентарната декларация - инициирани от правителството на ГЕРБ и "Обединени патриоти";
  • план за действие - идеята се появи при същия кабинет, подкрепяше се и от двата служебни, назначени от Радев, и не е била отхвърляна от сегашния на Петков;
  • създаване на работни групи - идеята на "Продължаваме промяната", за която Кирил Петков и Асен Василев спечелиха подкрепата на коалиционните партньори;
  • инфраструктурна свързаност и акцент върху "Коридор №8" - няма правителство и политическа сила, която да е била "против", независимо от скептичните нагласи към проект, забавил се с години по различни причини (свързани в голяма степен и със Северна Македония);
  • акцент върху правата на българите - отстояван от служебните правителства, а в последните месеци най-вече от Радев;
  • структуриран диалог между парламентарни комисии - искането бе сред акцентите в съобщенията на президентството за КСНС, но засиленото парламентарно сътрудничество се подкрепя и от председателя на парламента Никола Минчев, който заговори за нуждата от среща с македонския си колега Талат Джафери.
Какво не се променя


Ако в София и Скопие имаше основание да се говори, че "няма промяна" в позицията на България, то е заради няколко основни точки в предложенията:

  • Позицията на България към момента трябва да почива на приетите по време на последното правителство на Бойко Борисов Рамкова позиция (на кабинета) и декларация (на Народното събрание) с искания от спазването на договора и отказа от малцинствени претенции до исторически и други въпроси. Правителството "Петков" прие това в хода на коалиционните си преговори и споменава само "надграждане", а не и отказ от основните положения в нея.
  • Трябва да се изработи план за действие със Северна Македония във всички области (което ще изисква време).
  • Нужно е да се осигури изпълнение на Договора за добросъседство, докато вървят преговорите за членство (още от Рамковата позиция няма условие да се гарантира стриктното придържане към него, за да одобри София преговори със Скопие).
  • Няма нови условия, поставяни към Северна Македония; всички досегашни мерки са изреждани от правителството или президента. Не се чу предизвикалото разногласия предложение на Слави Трифонов и подкрепено от партията му "Има такъв народ" за обвързване на свалянето на ветото с визите за САЩ и приемането на България в Шенген.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK