© Юлия Лазарова
Благодарение на бившия главен прокурор и практиката на спецсъда се наложиха ретроградни тоталитарни практики на поголовно подслушване и на фактически отказ за контрол на законността.
Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) осъди България за прекомерно и безконтролно подслушване с използване на специални разузнавателни средства (СРС) и трафични данни от мобилните оператори. Отново. Първата присъда беше през 2007 година. Адвокат Михаил Екимджиев беше ищец и по двете дела. Ето коментара му по БНР:
Първото осъждане беше през 2007 година и парадоксът е, че уж в изпълнение на това решение на страсбургския съд бяха предприета редица многобройни законодателни промени. Но паралелно с тези промени, които целяха да създадат една привидност пред Комитета на министрите, който следи за изпълнението на решенията, зад кулисите на това законодателство, благодарение на бившия главен прокурор г-н Цацаров, благодарение на практиката на специализираните съдилища, се наложиха ретроградни тоталитарни практики на поголовно подслушване и на фактически отказ на преди всичко специализираните съдилища да контролират законността на подслушването. Почти 100% от исканията за подслушване се уважават, без да се анализира дали това е оправдано, дали това е необходимо.
Пак със съдействието на бившия главен прокурор и на ДАНС беше буквално взривено Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и негови членове бяха лишени от достъп до класифицирана информация, за да не могат ефективно да контролират дейността на прокуратурата, службите и техните злоупотреби със СРС.
Така се стигна до една шизофренна ситуация, при която проформа, на законодателно ниво, ние уж изпълнявахме решението на ЕСПЧ от 2007 г., но в същото време де факто с административни и съдебни практики в разрез със законите и конституцията управляващите задълбочиха проблема дотам, че да ни каже съдът с вчерашното си решение, че всяко физическо или юридическо лице, което е под юрисдикцията на България, може да е жертва на злоупотреба със СРС, но то никога не може да получи официална информация за това, нито да се защити ефективно.
В момента, в който ние си говорим, някой може да ни подслушва и тази информация да бъде използвана за съвсем други цели. Ваши разговори с близки, чувствителни трафични данни могат да бъдат събирани за Бог знае какви цели. И виждате как периодично избухват скандали, свързани къде с регламентирано, къде с абсолютно пиратско подслушване. И това е резултат на тази устойчива култура на злоупотреба със специални разузнавателни средства, която нарушава конституционните ни права на неприкосновеност на кореспонденцията и на личния живот.
Решението е безпрецедентно, защото то може да служи като наръчник какво не е направено, какво погрешно е направено и какво може да се направи, за да излезем от това блато на безконтролно следене, безконтролна намеса на държавата в личното ни пространство.
И законите могат да бъдат променени, но преди всичко да бъде възстановена дейността на Бюрото за контрол на СРС. Съдиите трябва да проумеят, че не са прости регистратори на исканията за употреба на СРС, а трябва да анализират доказателствата във всеки конкретен казус, да излагат мотиви защо разрешават и защо отказват.
И не на последно място - парламентарната комисия за контрол на СРС трябва да бъде активна, а не да съществува просто проформа. Тоест със съвместни усилия и с преустановяване на тази андрешковска практика на заобикаляне на закона, на създаването на привидности, можем да се измъкнем сами от блатото.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
