Абсурдно е, че затварянето на училищата все още е инструмент за борба с ковид

Най-лесно и най-евтино е да се прехвърлят мерки на най-уязвимите

© Велко Ангелов

Най-лесно и най-евтино е да се прехвърлят мерки на най-уязвимите



Антроположката Маргарет Мийд определя като първи белег на цивилизация свидетелството за лекувана и зараснала бедрена кост, защото това е травма, която изисква дълги грижи и бележи момента, в който останалите членове на дадена общност престават да изоставят след себе си изискващите дълго лечение болни, които инак биха умрели. Преведено на всекидневен език, това означава, че за напредъка на едно общество съдим по начина, по който то се отнася към най-уязвимите групи.


Българското общество и държава определено не издържат този тест в пандемията от COVID-19. Не само нивата на ваксинация на тези, които са здравно най-уязвими, са скандално ниски, но и България е държавата, в която достъпът до образование вече трета учебна година е затруднен. Българските училища са сред най-дълго затворените в целия ЕС и преминаването в онлайн обучение продължава да се мисли като единствена и най-ефективна мярка за справяне с пандемията противно на твърденията на съвременната наука и препоръките на организации като ЮНЕСКО, СЗО и ЕЦКЗ.


Ако има обща допирна линия между държавите, които прибягват до този подход, това е, че се случва там, където имаме слаба социална държава, силно атомизирано общество и изострени неолиберални нагласи. Основната причина е, че е най-лесно и евтино да се прехвърлят мерките към най-уязвимите, да се индивидуализират причините за лошите резултати и държавата да се оттегли от отговорностите си. За съжаление обаче, този подход не само не помага за справянето с пандемията, но и задълбочава бъдещите обществени проблеми и засилва риска от влошаване на здравния статус на всички. Връщането на децата в училище в 2021 по никакъв начин не повлия на хода й и това се вижда и от резултатите от редовното тестване и от кривата на случаите.




Симптом за това назадничаво мислене е изказването на заместник-министъра на здравеопазването Георги Йорданов след срещата на Националния пандемичен комитет на 7 януари, според когото затварянето на училищата ще е основният инструмент за борба с разпространението на COVID-19. Това изказване набързо беше отречено от проф. Асена Сербезова в качеството й на принципал на Министерството на здравеопазването, но горчивият привкус и несигурността пред родителите остана. На фона на тези събития е изключително притеснително пълното мълчание от страна на министъра на образованието проф. Денков, който за разлика от свои колеги, има опита от няколко служебни кабинета и разполагаше с необходимото време да планира учебния процес в интерес на децата.


Училищата са от централно значение за всяко функциониращо общество, защото изпълняват три основни функции. Първата, разбира се, е самото образование. От друга страна, те са инструмент за социална интеграция, за социален възход, за борба с бедността и за подобряване на шансовете на момичетата в обществото. На трето място, те са места за социализация. Ето защо приоритизирането на другите сектори пред образованието е преди всичко лакмус за това колко е силна солидарността ни като общество, но и колко далновидно планираме бъдещето си.


Изумително е, че въобще се налага да водим дебат за важността на училищата в XXI век и че през януари 2022 продължаваме да действаме с прийомите от март 2020, макар че вече имаме достатъчно натрупани данни и опит за това как училищата могат и трябва да продължат да функционират. С колегите ми в СУ "Св. Климент Охридски" вече поредна година наблюдаваме как падат успехът и ангажираността на студентите ни с напредването на времето, прекарано онлайн, защото постепенно намаляват присъствията си и се губи общността, която ги поддържа и стимулира. Всъщност това, което наблюдаваме в България, е липсата на план от страна на държавата и отказ да се поеме управленска отговорност, която ясно да зададе приоритетите.


Разбира се, отделни деца се справят блестящо онлайн, някои частни училища върнаха и големите ученици присъствено, преди държавните и общински да успеят, но истината е, че трябва да съдим за успехите не по отличниците, а по отпадащите.


Какво се случва с децата в малките населени места или в ромските махали, с тези от тях, които нямат достъп до необходимата технология или подкрепа? Там на места отговорността по справянето с предизвикателствата на онлайн обучението пада върху медиаторите, които носят на хартия необходимите материали, защото много от семействата нямат нито интернет, нито електронни устройства. Но после идва голямото предизвикателство, защото какво става, ако родителите не могат да помогнат на децата си, тъй като самите те са недостатъчно грамотни. Това са въпроси, които непрекъснато трябва да поставяме на дневен ред и да отстояваме правото на децата да получават най-доброто образование. Защото сегашните деца ще са бъдещите лекари, юристи, технолози, но и бъдещите гласоподаватели.


Различните изследвания, които се провеждат в останалите държави, и обобщителните доклади на ЕЦКЗ ясно показват, че вредата от затварянето на училищата не само върху нивата на знания, но и по отношение на социализацията и менталното здраве на децата е огромна, и те непропорционално понасят тежестта на мерките.


Нещо друго остава в периферията и често се заплюва с презрение - за да могат децата да учат (особено най-малките) се изисква усиленото участие на възрастен. Най-често това са жените, майки и баби, които навсякъде диспропорционално понасят тежестта на затварянето на училищата.


Училищата са част от социалната структура на обществото и разделението на труда, които правят възможно развитиетона същото това общество и позволят на останалите сфери да функционират. Затваряйки училищата се губи и потенциал в работната сила за сметка отново на пренасяне на тежестта към най-уязвимите (този път не само децата, но и жените).


Въпросът, който трябва да стои на дневен ред, е какво можем да направим като общество, за да гарантираме най-доброто образование на децата ни? И защо управляващите отказват да поемат отговорността за това, а вместо това заклеймяват бъдещето ни?


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK