Ненужното законодателство от ЕС – как да го разпознаваме и избягваме

Съгласно ЕК налице е свръхрегулиране, когато държавата членка предвиди по-високи национални изисквания, разшири обхвата на европейския акт, въведе задължения.

© Юлия Лазарова

Съгласно ЕК налице е свръхрегулиране, когато държавата членка предвиди по-високи национални изисквания, разшири обхвата на европейския акт, въведе задължения.



Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).


Независимо от многобройните опити за справяне с ненужното законодателство, аргументирано с транспониране на правото на ЕС (терминът е gold-plating), то остава един от основните фактори, нарушаващи целостта на вътрешния пазар на ЕС. В края на 2021 г. Литовският институт за свободен пазар в сътрудничество с няколко европейски мозъчни тръстове, между които и ИПИ, публикува изследването "Позлатяването: как да го идентифицираме и избягваме". То анализира настоящите практики на "позлатяване" на местното законодателство и възможните средства за справяне с него за постигане на целите на ЕС спрямо малките и средните предприятия и осигуряване на процъфтяващ и конкурентен вътрешен пазар.


Обикновено позлатяването води до ненужни и неблагоприятни тежести за всички. Това не само поставя в неизгодно положение гражданите в една страна, но и създава сегментиран пазар, което прави ЕС по-малко привлекателен за чуждестранни инвестиции и чуждестранни малки и средни предприятия (МСП).




На ниво държави членки анализът отбелязва, че няколко държави вече са създали насоки за избягване на позлатяването. Тези препоръки обаче не са съчетани с механизми за прилагане, което ги прави де факто неефективни към момента.


Съгласно ЕК налице е свръхрегулиране, когато държавата членка предвиди по-високи национални изисквания, разшири обхвата на европейския акт, въведе задължения, които са по-широки или по-ограничителни от предвидените, запазва в сила разпоредби без отношение към акта и без обосновка.


Каква е ситуацията в България?


В България сме свидетели на редовно "позлатяване" при транспониране и въвеждане на европейско законодателство, най-вече чрез:

  • Ненужно добавяне на допълнителни изисквания за отчитане и информиране от страна на бизнеса;
  • Допълнителни процедури за съобразяване със законодателството;
  • По-строги режими на наказания при неспазване на законови изисквания;
  • Увеличаване на субектите на регулиране.
  • Крайният резултат е повече разходи за бизнеса, повече намеса на администрацията, несигурност и възможности за корупция.
Най-често идентифицирани проблеми при първоначалното въвеждане на правото на ЕС в България са свързани с:
  • Неспазването на срока на въвеждане на правото на ЕС - голяма част от законопроектите, се внасят в Народното събрание след изтичането на срока, определен за въвеждане в националното законодателство със съответната директива (рамково решение); друга част законопроекти се внасят в НС непосредствено преди изтичането на срока за въвеждане в националното законодателство.
  • Погрешно определяне на нивото на акта, с който се въвежда правото на ЕС - директивите често пъти се отнасят до специфични и конкретни въпроси и законът не винаги е най-подходящият тип нормативен акт. Това налага да се търси и да се следва диференциран подход, като се предвижда въвеждане и чрез подзаконови нормативни актове.
  • Неправилно въвеждане на използваните понятия от европейския акт; неудачен начин на въвеждане - при приемането на закони, свързани с въвеждането на право на ЕС, понятията в закона се определят в началото, а не в допълнителните разпоредби, както е предвидено по закон. Все по-често допълнителните разпоредби обхващат дълъг списък от обяснителни думи и изрази с цел въвеждането на понятията от директивите. В някои законопроекти понятията от допълнителните разпоредби се влага различен смисъл от използвания в тялото на закона, което внася объркване при прилагането на закона.
  • Грешно определяне на мерките по прилагането на пряко приложимите европейски актове.
  • Механично въвеждане на директивите - съгласно изискванията директивата е задължителна по отношение на целта и постигането на даден резултат от държавите членки, но тя оставя свободата на избор на формата и средствата за постигане на преследвания резултат. Следователно въпросът не е в буквалното възпроизвеждане в закон на текста на директивите, а в постигането на резултат.
Трябва да е ясно на всички, че свръхрегулирането е лоша практика, тъй като налага разходи, които може да бъдат избегнати. В България свръхрегулирането най-често се случва поради бързане или липса на знание/експертиза. Разбира се, има и примери на целенасочени действия по ограничаване на стопанската дейност, прикрити с аргументация транспониране на европейско законодателство. Независимо от причините, губещите сме всички.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK