Вторият мандат на президента – между рутината и очакваното визионерство

През втория си мандат Радев трябва да поработи върху доизграждане на социалния си имидж, макар че е трудно за държавен глава, който не разполага с ресурсите на изпълнителната власт

© Президентство на Република България

През втория си мандат Радев трябва да поработи върху доизграждане на социалния си имидж, макар че е трудно за държавен глава, който не разполага с ресурсите на изпълнителната власт



На 22 януари започва вторият президентски мандат на Румен Радев. Преди него два пъти на върха на държавата за 10 години беше единствено Георги Първанов (д-р Желю Желев също имаше два мандата, но първият, за който бе избран от Велико народно събрание, продължи година и половина). Радев е президентът, назначил най-много служебни правителства - цели три (засега), като последните две изиграха възлова роля за скъсване с предишното квазиавторитарно управление на Борисов. Радев, който направи политическия си прощъпалник едва през есента на 2016 г., вече влезе в най-новата ни политическа история с мобилизиращия призив "Мутри вън!" и вдигнатия юмрук за съпротива срещу завладяването на държавата. Политическото му поведение на 9 юли 2020 г. може да се съизмерва само със знаковите "Боянски ливади" на д-р Желев от 30 август 1992 г. Тогава бившият дисидент свали политическото си доверие от правителството на СДС заради конфронтационния му курс спрямо президентската институция, политическите сили, синдикатите, медиите и църквата дори.


По време на първия си мандат Радев постъпателно си създаде образа на твърд противник на управлението на Борисов и критик на главния прокурор Гешев. Големият му капитал са двете служебни правителства, които назначи м.г. в условията на остро политическо противопоставяне и властови турбуленции. На 1 февруари при обявяването на кандидатурите им с Илиана Йотова за президент и вицепрезидент Радев отново критикува "днешния модел на властта: еднолична и задкулисна, репресивна и корумпирана, разхитителна и несправедлива към обикновения българин", и призова за създаване на "мощна политическа алтернатива". Тогава той набеляза някои от основните й цели, част от които бяха изпълнени от служебните правителства: въвеждане на (почти) "100% машинно гласуване", осветляване на кредитното портфолио на Българската банка за развитие, публикуване на договорите и плащанията, направени от държавни фирми с контрагенти (грабителските in house поръчки за автомагистрала "Хемус"). Други цели като пресичане на лобисткото законодателство, борба с корупцията, съдебна реформа и т.н. са по-дългосрочни, а трети като актуализиране на избирателните списъци и дистанционно гласуване плюс обособяване на МИР за чужбина не се реализираха.


Преди година Радев изрично посочи и необходимостта от гарантиране на свободата на медиите чрез: прозрачност на собствеността, финансова независимост на обществените медии, спазване на професионалните и етичните стандарти. Медийните реформи, вкл. избор на СЕМ по нов модел и в нов състав, са от ключово значение за жизнеността на българската демокрация и президентът може да генерира дискусии за осъществяването им през втория си мандат.




Промени в конституцията, външни отношения, социална политика - това са трите сфери, в които Радев ще си взаимодейства активно с управляващите, без задължително да очакваме идилични отношения помежду им. При все че е считан ако не за архитект, то поне за духовен баща на четворната коалиция.


Президентът е категоричен, че промените в конституцията не трябва да засягат само длъжността на главния прокурор и съдебната власт. Напоследък той акцентира върху въвеждане на индивидуална конституционна жалба, която да разшири правата на гражданите, и разширяване на финансовата самостоятелност на общините като път за ефективни местни политики. Още през 2019 г. на свиканите от него консултации той призова за оценка на структурата и ефективността на ВСС, на модела на прокуратурата и на съдебната власт. Нормално е да се очаква, че конституционният му проект ще си взаимодейства с предложенията за промени на основния закон, които ще направят партиите от управляващата коалиция.


Реформата на конституцията ще е голямо изпитание както за президента, така и за правителството. За да се осъществи тя, са необходими политически професионализъм и такт в търсене на конституционно мнозинство от 2/3 в парламента на фона на предстоящите сериозни съдебни и антикорупционни реформи на ниво законодателство.


Радев, който в момента изглежда като властелин на българската външна политика, ще продължи да бъде активен фактор в нея. В същото време няма основания да се очаква, че Кирил Петков ще се задоволи с второстепенна роля. С действията си премиерът не оставя съмнения, че правителството иска да реализира в пълен обем конституционните си правомощия. Справка - сравнително успешната визита на Петков в Република Северна Македония месец след като пое премиерския пост и само седмица след Консултативния съвет по национална сигурност по темата "Македония" при президента. На него проличаха известни тактически различия между него и премиера в иначе препотвърдената позиция при какви условия София може да вдигане ветото си за започване на преговори за членство на Скопие в ЕС. На този етап като че ли по-прагматичният, ориентиран към решаване на конкретни проблеми стил на Петков се съчетава с по-твърдия, но не и нерационален подход на президента.


За отношенията с НАТО, Русия и спрямо украинската криза също са възможни нюанси и дори някои разминавания между президента, който е натовски генерал, но не и ястреб, и ръководеното от проевроатлантическата формация "Продължаваме промяната" правителство. Но те ще останат в рамките на институционалното и междуличностно взаимодействие помежду им.


През втория си мандат Радев трябва да поработи върху доизграждане на социалния си имидж, макар че такова начинание е трудно за държавен глава, който не разполага с ресурсите на изпълнителната власт. Справка - неуспехът на Първанов като "социален президент", въпреки че той имаше широк терен за действие след макар и частичното затваряне на "фабриката за илюзии" (по Петър Стоянов), довело до окончателен фалит социалната държава).


През 2020 г. Радев алармира, че "България е шампион по неравенство и бедност в ЕС". На два-три пъти той подчерта, че липсата на необлагаем минимум и наличието на максимален осигурителен праг превръща българската данъчна система в регресивна. Същевременно призова за дебат за данъчната система и плоския данък: "Мисля, че всички са убедени, че нашата данъчна политика не е справедлива. Тя води до задълбочаване на бедността и неравенствата, лишава публичните ресурси от важни постъпления, необходими за образование, здравеопазване, сигурност, инфраструктура. Отдалечава ни всъщност от европейския модел, защото натоварва данъчно бедните и хората със средно положение, а облекчава най-богатите", каза тогава президентът. "Крайно време е дебатът за прогресивното данъчно облагане да стартира и да се набележат ясни мерки в тази посока, но като цялостен подход, а не "на парче". Президентът намекна и за повишаване на корпоративния данък. В преломната 2021 г., когато България беше притисната от избори, икономическа и ковид криза, обаче тези акцентите в посланията му се загубиха.


Възможно ли е Радев да привнесе своеобразен социален заряд в управлението, в което съществува консенсус, че данъците "няма да се пипат", че промяната ще се изразява в подобряване на събираемостта им, а дори социалистическата партия уверява бизнеса, че корпоративният данък няма да се вдига? Надали президентът може да диктува данъчната политика на държавата. Но той разполага с голяма, легитимна, макар и оспорвана от противниците и враговете му комуникационна власт, която вече използва успешно. Тя може да му позволи в подходящ момент да инициира широк дебат за данъчна система. Без нейната промяна България няма как да стане истински свободна, модерна и справедлива, за което той често призовава.
Конституцията не позволява на президента да се бори за трети мандат.


Следователно на него не му се налага да прави евентуални тактически калкулации кои гласоподаватели ще привлече и кои целеви групи ще отблъсне с дискусионни и дори поляризиращи обществото теми. Той може и трябва да посегне към тях, но тогава, когато правителството на промяната изпълни основните цели, за които е избрано. Местните избори са вододелът, от който могат да започнат качествено нови политически процеси или да се ускорят някои от сегашните. Най-късно дотогава президентът трябва да се изяви и като визионер, ако иска вторият му мандат да е също толкова успешен, колкото първия.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK