Утопии, дистопии и реалност

Възможно ли е светът на идеите, духовният свят, някога да се помири с материалния свят?

© Pixabay.com

Възможно ли е светът на идеите, духовният свят, някога да се помири с материалния свят?



Анализът е от блога на автора.


Утопиите и дистопиите, както черното и бялото, не са хроматични цветове, не съществуват в спектъра на видимия физически свят. Утопиите и дистопиите - като контури - само чертаят границите на нашето очакване за бъдещето - светло или тъмно. Но в реалния живот няма абсолютно черно и бяло, абсолютно добро и зло. Няма абсолюти нито в отделния човешки живот, нито в историята. Или да кажем, че абсолютното лично щастие или нещастие, както и светците и демоните на злото в историята, са изключения. Дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна зависи от нашето виждане и усещане за света.


Освен това вследствие на постоянното течение на времето (освен в нашите спомени, мечти, фантазии - това е друго време) има една постоянна незавършеност, неразрешеност в живота ни, едно постоянно изместване на проблемите, които са най-важни за нас, вместо решаването им. Днешните ни проблеми няма да се решат утре. Те просто ще затихнат, ще отмрат, фокусът ни ще се премести върху други по-наболели проблеми. Само смъртта решава всички проблеми. А дали това е окончателно решение - ще видим.




Всеки сам може да свидетелства за личния си живот, но


нека да погледнем към историята на света през последния век, както я знаем


Веднага след Втората световна война уж се решава (по най-трудния и болезнен начин) разрушителния идеен конфликт между националсоциализъм, или агресивна националистическа диктатура, и международна солидарност с наднационални институции, базирани на световно желание за консенсус. Но веднага след това започва нов голям световен конфликт, който е по друга ос. Започва Студената война между доскорошните съюзници СССР и западните държави.


Съветската тоталитарна диктатура, не по-малко жестока от фашистката, претендира да е наднационална, базирана на някаква класово-партийна световна солидарност, антипод на националсоциализма. Това се оказва пълна лъжа. Сeга вече конфликтът е между капитализъм и комунизъм, между либерална демокрация и идеологически украсена тоталитарна диктатура. Конфликтът от времето на Втората световна се обезсмисля напълно. Явява се нов кардинален конфликт. И така беше до края на 80-те на миналия век, през целия съзнателен живот на няколко поколения. Краят на Студената война дойде абсолютно неочаквано. И за нас, отсам желязната завеса, въпреки усилията на много хора, много от които дадоха живота си за свобода, и от другата страна.


Но след края на Студената война, която свободният Запад спечели, нещата не се развиха така, както с голям ентусиазъм очаквахме. (У нас поради спирането, неосъществяването на промените заради мутрокрацията от 90-те години на миналия век, свързана с бившата Държавна сигурност.) Но като цяло, след падането на желязната завеса се оказаха несъстоятелни както комунистическата тоталитарна утопия, така и либерално-демократическата утопия за край на историята и световен либерален консенсус.


Конфликтът между тоталитарен комунизъм и либерален капитализъм, уви, не се реши окончателно


а просто затихна. И фокусът някак се измести. Появиха се други световни конфликти. (Путинова Русия днес ползва тази промяна на фокуса, за да се опитва да "надгражда" стария комунистически, сталинистки тоталитаризъм с имперски националистически идеи. Но това е преливане от пусто в празно.)


С информационната революция, която съвпадна с падането на желязната завеса, се появи виртуалното пространство (универсално достъпен интернет след 1990) и конфликтът между виртуален, т.е. безтелесен, и реален ("зелен"?) свят излезе на преден план. Къде живеем - в "матрицата" на виртуалния свят, все повече доминиран от алгоритмите и машините, или в стария реален свят на кухнята и улицата? Появиха се и съответните нови утопии и дистопии за абсолютна доминация на един от двата свята - реалния и виртуалния. Вече говорим за конфликт между духовни смъртни хора и съвършени роботи - не само в сферата на научната фантастика.


По същото време, или малко по-късно през 90-те на миналия век, започна и възходът на тероризма и религиозния фундаментализъм като основен враг на либералната демокрация. Кулминацията на този втори нов конфликт беше атаката срещу Световния търговски център ("кулите близнаци") в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.
След това, през новия век, централният световен конфликт отново се измести. Миграцията на хора от бедни към богати страни, от Близкия изток, Централна Азия и Африка към Европа и от Южна Америка към САЩ доведе до ново разделение в Западния свят - между националпопулисти ( съответно евроскептици) и либералдемократи, които подкрепят отвореното общество, без нови крепостни стени и железни завеси.


Това не е класическото политическо разделение на ляво и дясно.


Икономическата криза от 2007 г. и световната криза, предизвикана от коронавирусната пандемия през 2020-2022 г. отново, временно, изместват перспективата и основния световен конфликт. Но и създават нова възможност за обединение - каквато винаги създава общият враг. Сега общият враг е един невидим вирус, макар че привържениците на конспиративни теории пак го привиждат в някакво световно задкулисие - Бил Гейтс иска да ни чипира. Сорос се оказа основен враг както на Путин, така и на Тръмп.


Така е на политическата сцена. Но тя някак винаги си остава "сцена", която обикновените хора пасивно наблюдават. Но конфликтът между виртуално пространство и реален свят се отразява видимо върху другите политически и социални конфликти в реалния свят. От една страна, най-богатите (чийто бизнес е свързан с новите технологии) станаха несравнимо по-богати по-време на пандемията. А много хора от средната класа, с малки бизнеси, фалираха. И това увеличи пропастта между бедни и свръхбогати.


От друга страна, фактът, че днес дори най-бедните могат да имат "умен" телефон и знаят какво става навсякъде по света, могат да сравняват живота си с живота в други държави и по-лесно да пътуват, предизвика мигрантската криза. Тя затихна по време на пандемията, но още е потенциална заплаха за класическия световен баланс.


Социалните медии (част от виртуалния свят), а и виртуалния свят като цяло (онлайн преподаване и бизнес) реализираха голяма победа над реалния свят по време на коронавирусната пандемия. Също така виртуалният свят, създавайки безпрецедентна възможност за достъп до информация, създава и


безпрецедентна възможност за популяризиране на конспиративни теории и дезинформация


Ще доведе ли това до някакво ново хай-тек Средновековие, свят, доминиран от митологии и племенни конфликти?


Забелязва се едно отслабване на демокрацията и тоталитарни тенденции дори в западните либерални демокрации (поради липсата на конкуренция и абсолютната доминация на новите хай-тек компании като Фейсбук, Амазон, Гугъл). Паралелно с това опасно се засилват класическите тоталитарни държави като Китай и Русия. В западния свят тоталитарните тенденции са свързани със създаването на икономически монополи, които потъпкват свободната конкуренция. Изглежда, че виртуалният свят засилва тази тенденция. Но освен това Китай изглежда на път да стане първа икономическа сила, а Русия плаши Европа с война. Умира ли демокрацията?


Астероид. Триптих за края на света
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

В момента Русия, със своите провокативни действия на границата с Украйна (части от чиято територия вече откъсна) заплашва света с нова световна война. Надявам се веднага след пандемята да не се окаже това новият голям светвен конфликт. (Както, обратно, след Първата световна война световната грипна пандемия, тогава не така добре обговорена, се оказа новият световен конфликт - за три години.)


Но от друга страна, новият виртуален свят, с безпроблемните световни комуникации и неограничения за никого достъп до цялата световна информация, създава и безпрецедентна възможност за световна солидарност и безгранично отворено, свободно общество. Ще се случи ли това световно единство?


Новата утопия и новата дистопия за света на бъдещето са (както винаги) в схватка.


Но историята показва, че в реалния свят утопиите винаги се превръщат в дистопии. Светът постоянно се променя. Само промяната е абсолютна и непроменима. Утопиите стават дистопии. Мечтите ни стават спомени. Идеята за прекрасно бъдеще постепенно става идея за връщане в миналото, насилствено спиране на прогреса, насилие над нормалния човешки живот. Утопиите са опасни.


Така е в реалния свят. Но това не значи, че реалният свят сам по себе си не е само борба на сенки на абсолютните идеи върху стената (като в Платоновата алегория за пещерата) или върху екрана на компютъра. Възможно ли е светът на идеите, духовният свят, някога да се помири с материалния свят?


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK