Предстоят ни много изпитания, ако има война в региона

Ако има военен конфликт в Украйна, инфлацията става непрогнозируема. Вероятно ще е двуцифрена.

© Георги Кожухаров

Ако има военен конфликт в Украйна, инфлацията става непрогнозируема. Вероятно ще е двуцифрена.



"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към философи, писатели, политолози, социолози, икономисти и наблюдатели да оценят 2021 г. и да направят прогнози за 2022 г. След обобщенията за отишлата си година днес четете прогнозата за 2022 г. на предприемача Иво Прокопиев (съиздател на "Дневник" и "Капитал"). Какъв беше анализът му за миналата година четете тук.


Какви са надеждите ви и какви опасенията за 2022 г.?


- Най-голямото притеснение е за потенциално нападение на Русия в Украйна и за война в региона. Сегашните поколения в Европа нямат инстинкт да участват във война и да управляват риска от война, за да не се стига до нея. Последиците за България и ЕС могат да са много тежки. Европа така и не успя да реши въпросите със зависимостта си от руска енергия и с колективната си сигурност. Старият континент е много уязвим и вероятно ще бъде тежко ударен от евентуален конфликт. България също е твърде близо до конфликтната зона. Предстоят ни много изпитания.




Надеждата ми е да няма война, но по всичко изглежда, че шансовете към момента са по-скоро за обратното.


Плановете на новите управляващи са за нови частни инвестиции? Възможно ли е още през 2022 г.?


- Напълно възможно е. В частния сектор име сериозен глад за инвестиции последните години и това лесно може да се обърне в инвестиционен бум. Основното е да се върне доверието в средата за бизнес и във върховенството на закона. Връщането на доверието зависи от реформирането на репресивните институции КПКОНПИ и прокуратура. Вместо да охраняват закона и правата на гражданите и фирмите, те бяха превърнати в инструменти за политическа репресия и за отнемане на бизнеси. Прокуратурата и КПКОНПИ не са равнопоставени с частните субекти - със свръхправата по закон, с които разполагат, те създават несигурност за частната собственост. Докато има несигурност за собствеността на инвеститорите, няма как да има бум на инвестициите.


Вашата прогноза за инфлацията в ЕС и в България?


- Инфлацията в България ще бъде малко по-висока от инфлацията в ЕС. Предполагам, годишната инфлация за 2022 г. в България ще бъде около 5-6%. Ако има военен конфликт в Украйна, инфлацията става непрогнозируема. Вероятно ще е двуцифрена.


Очаквате ли и какви непопулярни икономически и бюджетни ходове от новата власт?


- Не. По-скоро очаквам популярни. Твърде дълго икономическата ни политика беше в режим на рестрикции. Смятам, че най-слабите социално слоеве трябва да бъдат подкрепяни още повече. Фокусът на политиката трябва да бъде не ръст на преките държавни разходи от бюджета, а мерки за насърчаване на фирмите да инвестират и на банките да кредитират. Това ще създаде качествени работни места и конкурентна икономика.


Рисковете на т.нар. десни мерки за леви резултати?


- Този слоугън може да бъде сложен на входа на университета в Чикаго, цитаделата на десните монетаристи. Не мисля, че има проблем с това. Важно е да има проактивни и добре прицелени мерки за съживяване на инвестиционната активност и на кредитирането. Това ще доведе до оживление и до ускоряване на икономическия растеж. За да догонваме ефективно държавите от ЕС, икономиката ни трябва да расте по-бързо, поне с 5-6% реален ръст на БВП, а не с 2-3%, както беше.


"Продължаваме промяната" предложи вдигане на максималния осигурителен доход. Необходимо ли е? Какви ще са ефектите от подобно решение?


- Тази мярка конкретно се използва от години като скрито прогресивно облагане на високите доходи. Не мисля, че това е добра политика, защото е "на парче". Също така не е справедливо, защото едностранно натоварва само работодателите на хората с най-редки професии и отговорни позиции и високи доходи, без да има някаква насрещна компенсация.


Мисля, че е дошло време да се огледа целият пенсионен модел и да се създаде връзка между размера на осигуровките и размера на пенсията. В момента няма никаква мотивация да се осигуряваш на висок доход, защото не води до по-големи пенсионни права спрямо тези, които се осигуряват на по-нисък доход. При трагичната демография на България трябва спешно да се мисли за внос на млада работна сила, за да се балансират плащанията текущо, както и да се натрупа капиталов буфер в пенсионната система. Преди години имаше наченки на това чрез Сребърния фонд, но процесът е спрял отдавна. Освен това може да се мисли и за либерализация на модела на управление на пенсионните спестявания, в смисъл - да има повече гъвкавост кой как си управлява парите за пенсия.


Идва ли краят на пандемията от коронавирус? И какви ще са ефектите за икономиката?


- В Обединеното кралство вече се говори за смяната на класификацията от пандемия на ендемия - масово разпространено заболяване, с което всички се съобразяват. Мисля, че става все по ясно, че COVID-19 няма да изчезне, а ще трябва да се научим да живеем и работим с него. През последните две години имаше процес на реорганизация на основни дейности, които правят това възможно. Още година-две ще са по-необичайни икономически, докато това приспособяване приключи, но дългосрочно няма да има последици за икономиката.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK