Какво постигна Путин дотук от ескалацията

Какво постигна Путин дотук от ескалацията

© Reuters



Вече се очертават някои междинни резултати от ескалацията.


Първо, посланието от ръководството на всички страни в Европа и Америка е едно и също и е ясно съгласувано.


Въпреки че има усещане в някои държави, че всичко това е само "доста жалко", те няма какво да възразят. Нямат друга линия или интерпретация, която да предложат.




Може би разузнаването потвърждава картината, нарисувана от САЩ и Обединеното кралство, дори ако човек не би искал да й повярва. Макрон каза доста остро, че Русия се превръща в сила, която системно произвежда нестабилност (une puissance de déséquilibre).


Като цяло можем да заключим, че през последния месец Владимир Путин успя значително да засили вътрешното единство на страните от Европа и Америка по отношение на Русия.


Второ, НАТО, под ясното ръководство на САЩ и Обединеното кралство, действа проактивно.


Те изхождат от факта, че е планирана военна агресия от страна на Русия, така че аргументът "да не я провокираме" е загубил смисъла си, остава само да се заплашва. Румъния и България, от които Русия поиска НАТО да изтегли инфраструктурата си, ще получат допълнително присъствие на НАТО - по-скоро демонстративен, символичен жест.


Но разполагането на американски военни в източноевропейските страни, които сега са застрашени - това вече ще бъде контраескалация. Дълго време се приемаше само да се реагира на действията на Русия, а не да се води борба за поемане на инициативата; сега поне някои от страните изхождат от това, че става дума за приоритетна област и е необходимо да се действа изпреварващо, иначе може да е твърде късно.


Трето, според съобщенията САЩ активно търсят свободен капацитет, който да замести недостига на газ в Европа, ако Русия започне енергийна война.


Сега, разбира се, сме в извънредна ситуация, но тази стъпка по принцип представлява първият реален опит да се отдели европейското потребление на енергия от зависимостта от Русия. Този въпрос е поставен на масата.


Четвърто, в Германия, където ситуацията е най-объркана, очевидно са притиснати в ъгъла привържениците на политиката на Меркел спрямо Русия (търговията да се държи отделно от политиката, както и че търговията може да бъде лост за постигане на политически отстъпки).


Канцлерът Олаф Шолц избягва отговорите, доколкото може, но вече беше принуден да отговори на директен въпрос, че "Северен поток 2" също се обсъжда като инструмент за влияние върху Русия. Цялата сегашна ситуация означава, че нещо, което никога не е трябвало да се случва, вече се е случило - газопроводът се е превърнал в проблем за безопасността.


И след като вече се е случило веднъж, възниква въпросът защо не може да се повтори. Дори и да предположим, че сега всичко някак магически ще се разсее, остава въпросът какво да се правим, когато Русия отново събере армия на границата и енергийните доставки на Германия отново се окажат инструмент за взаимно изнудване.


Единствената разлика е, че сега две от трите партии на управляващата коалиция с гордост ще кажат, че отдавна са казвали, че това не е необходимо. И това далеч не е краят, социалдемократическата партия е разделена по този въпрос, а инфраструктурното значение на проекта е много голямо. Но като цяло привържениците на дълбоката търговска интеграция с Русия се оказаха в слаба позиция.


Пето, неутралните страни възприеха ситуацията като военна заплаха от Русия и започнаха консултации и дрейф към НАТО.


Финландия повиши бойната си готовност, Швеция разположи военни сили. Ирландия изрази недоволство от руските учения край бреговете си. Ако обаче разбирам правилно руското военно-политическо ръководство, тогава всичко това изобщо не са държави, те не съществуват и следователно тяхното поведение няма значение.


Но в реалността, в която терминът "руско-шведски отношения" все още има смисъл, всичко това ще има дългосрочни последици.


И така, за един месец Путин успя:

  • да консолидира мощен военен блок срещу Русия, както и съседни на нея страни;
  • да гарантира, че всички говорят един и същ език, въпреки вътрешните различия;
  • да гарантира, че в този блок инициативата се поема от онези, които смятат, че е необходимо да се действа твърдо и проактивно срещу Русия;
  • да създаде увереност, че вносът на енергия от Русия е основна заплаха за сигурността, и да провокира разработването на мерки за отказ от него;
  • значително да отслаби позициите на привържениците на активния търговски обмен с Русия.

Всичко това е междинен резултат и може да се промени в близко бъдеще. Но дори и да си представим, че в момента армията се прибира в казармите, всички тези резултати няма да изчезнат, няма да бъдат отменени и никой нищо няма да забрави.


Дори ако изведнъж някой наистина да поиска да стане така.


И дори Путин изведнъж да изчезне някъде от Русия.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK