Какво иска Путин

Веднъж разбрали, че Путин е съвсем редови диктатор като всички останали, можем да си представим, какво иска той днес.

© Красимир Юскеселиев

Веднъж разбрали, че Путин е съвсем редови диктатор като всички останали, можем да си представим, какво иска той днес.



Не вярвам Съветска Русия да желае война", казва през 1946 година Чърчил в известната си реч, в която лансира фразата "Желязна завеса". "Онова, което те желаят, са плодовете на войната." Иначе казано, руснаците предпочитат да им бъде дадено онова, което искат, без война.


Проблемът, разбира се, идва тогава, когато тези плодове не им се дават. Тогава руснаците са склонни да си ги вземат с помощта на война. През 1939 година, когато Финландия отказва да даде на Сталин исканите от него нейни територии, руснаците отприщват Зимната война. През 2008 година, когато грузинците изглеждат на крачка от членство в НАТО, руснаците нахлуват и обявяват отцепили се от Грузия територии (Южна Осетия и Абхазия) за независими държави. Това убива шансовете на Грузия да влезе в НАТО, тъй като там не се приемат държави, които не могат да си контролират цялата територия.


Та: какви плодове на войната иска днес Путин и готов ли е да тръгне на война, ако не му бъдат дадени?




Диктаторите не мислят като демократите. Докато демократите мислят за икономически интереси и за благополучието на поверените си народи, диктаторите мислят за собствената си слава. Следователно онзи, който се чуди какви икономически мотивации движат Путин в сегашната криза, никога няма да разбере за какво иде реч. Същото ще се случи на онзи, който си мисли, че като всеки отговорен лидер Путин няма да прави неща, за които народът му да плати прекалено висока цена. Диктаторите дълбоко презират народите си и изобщо не се колебаят да ги докарат до положението да ядат брезова кора - нещо, което на руснаците се случва доста редовно в последните няколкостотин години.


И все пак, веднъж разбрали, че Путин е съвсем редови диктатор като всички останали, можем да си представим какво иска той днес. Но първо да видим какво не иска.


Не иска, очевидно, да реши каквото и да е по отношение на Украйна. Ако искаше това, щеше да праща ултиматуми на т.нар. Нормандска четворка, което е международното тяло, занимаващо се с Украйна. Той обаче праща ултиматуми на други адреси - САЩ и НАТО. От тези ултиматуми личи, че Путин иска нещо, което далеч надхвърля границите на Украйна. Той иска, ни повече, ни по-малко, възстановяване на баланса на силите отпреди навлизането в НАТО на онези държави, от Балтийско до Черно море, които до началото на 90-те години се намираха откъм руската страна на Желязната завеса. Това се крие зад искането НАТО да изтегли своето оборудване и военна инфраструктура на позициите, на които са били преди първото разширяване през 1997 година.


Накратко: Путин иска да избута Запада обратно до западните граници на Естония, Латвия, Литва, Полша, Унгария, Чехия, Румъния и България.


Защо Путин иска това?


Податката е налице от десетилетие и половина - от онзи момент, в който Путин обяви, че най-голямата трагедия на XX век било разпадането на СССР. Щом това за него е най-голямата катастрофа, редно беше да се очаква, че той ще се опита да направи нещо, за да ограничи ефектите от тази катастрофа - да възстанови нещо, подобно на СССР. Отново да направи от Русия една световна свръхсила, равна на САЩ.


От тогава и до днес обаче нещата се развиваха в точно обратната посока. В очите на САЩ Русия доста бързо се превърна от основен противник в локална досада - в нещо като кварталния хулиган, с който на никого не му се занимава, тъй като проблемът не е той, а онази голяма банда, която се опитва да завладее града. А тази банда днес, в очите на американците, е Китай.


Ако Путин не чупеше постоянно нечии витрини, американците просто не биха го забелязвали. Целокупната руска икономика е, все пак, по-малка от икономиката на Ню Йорк. Не на щата Ню Йорк. На града Ню Йорк. Стигна се до унизителното за Путин изказване на покойния (и велик) американски сенатор Джон Макейн, според когото "Русия е една бензиностанция, маскирана като държава".


Това не е начинът, по който преди време американците се отнасяха с "великия и могъщ Съветски съюз" и Путин години наред отглеждаше в душата си една огромна, изгаряща, отмъстителна обида. Затова започна да реагира по обичайния руски начин, описан от Маргарет Тачър така: "През вековете Русия свикна да компенсира за своята икономическа слабост с помощта на военната си сила." Путин воюва в Грузия и почти стигна до столицата. После нападна Украйна и отцепи Крим. И въпреки всичко отново не бе приет от света - и особено от Запада - като равен на САЩ. Очевидно беше, че рано или късно той отново ще поиска плодовете на войната.


Защо сега?


Путин не общува с реалния свят от 2011 година, когато се скри зад стените на Кремъл от най-големите дотогава протести срещу властта си. Вече едно десетилетие той живее в бункер, обкръжен от ласкатели, подмазвачи, лакеи, пажове и приносители на добри новини. Поставили се в такава ситуация, диктаторите гледат на външния свят и виждат само онова, което им харесва.


В момента Путин вижда следното:


Първо, Америка е отпаднала от списъка на сериозните играчи след фиаското в Афганистан. Това, разбира се, не е така, но - както и след фиаското във Виетнам - самите американци излъчват сигнали, че са със счупен гръбнак. Путин вижда тези сигнали и, както своите съветски предшественици, не очаква сериозен американски отпор. За тези предшественици това отношение бе стратегическа грешка между другото.


Второ. В очите на Путин Британия след Брекзит е незначителна държавица без сериозен капацитет в международните дела. И това не е така, но така мисли Путин.


Трето, Германия е обезвредена и отцепена от западния фронт. Това е очевидно така, поне към момента. Висши (и особено - средни) германски ръководители усърдно махат с опашки в последните седмици, може би надявайки се на бъдещи синекури в "Газпром", "Лукойл" или "Атомекспортстрой". А преди дни откъм Берлин се чу скимтене едни бъдещи санкции да не удрят руския енергиен сектор. Какво, пита се, да ударят едни санкции, ако не енергийния сектор, след като в Русия друг няма? Някоя автотенекеджийница във Воронеж? Склад за ватенки в Псков? Сладоледаджийницата на входа на Казанский вокзал?


Четвърто, отцепват се по-малки държави. Хърватия е сготвена. Италия е на път след "бизнес" срещата между ръководствата на най-големите италиански корпорации от италианска страна и... известния бизнесмен Владимир Путин от руска. България и Румъния лесно могат да бъдат сплашени, а в България във всеки момент може да бъде активирана пета колона, както и да бъдат проведени саботажи и отравяния на хора (нещо, което вече е тренирано на българска територия). Молдова вече не получава руски газ, а Сърбия е руска база в сърцето на ЕС и НАТО.


Това вижда Путин: слаба Америка и тежко разделени нейни съюзници. Затова ударът е нанесен сега.


Какво следва?


Първата победа в тази криза е на Путин. Той успя да измоли директна среща със САЩ, извън колективните формати на НАТО и ОССЕ. Тези срещи са вече няколко и Путин няма как да не е доволен, че в очите на света (си мисли той) Русия отново изглежда равна на Америка. Все пак американците нямаше да си говорят директно с него, ако не го имаха за равен, нали?


При това положение няма как напрежението вътре в Путин да не е спаднало, поне донякъде. Вече не го наричат бензиностанция. Може да се предполага, че при това положение нахлуването в Украйна или ще бъде изместено напред във времето, или ще бъде по-малко мащабно, отколкото би било, ако американците не бяха показали "уважение". Отлагането обаче не може да бъде твърде дълго обаче, защото през април в Украйна ще започне онова затопляне, което превръща полята в непроходими за танковете блата, а пътищата - в "бездънни канали от кал" (цитирам германския танков командир Гудериан, който е имал личен опит в това отношение).


Можем да очакваме по-скоро обичайната путинска авантюра: локално и кратковременно военно нахлуване в Украйна с последвало политическо закрепване на постигнатото. Например: признаване на Донецката и Луганската "народни републики" за суверенни държави и сключване с тях на договори за отбрана срещу трети страни. Може да се стигне до подобни развития и без нахлуване - вземане на плодовете на войната без война.


Проблемите тук са поне три.


Първо, никак не е ясно дали ограничено нахлуване в Украйна може да остане ограничено. Все пак тя е обградена от руската армия от три страни - откъм Русия, откъм Беларус и откъм Крим. Ако на фронта на нахлуването украинската армия вземе, че се заинати, ситуацията лесно може да бъде ескалирана с нахлуване от някой от другите два фронта.


Духът на времето: Как стигнахме от Love Me Do до Доналд Тръмп
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Второ. Този път, за разлика от 2014 година, Западът не може да си позволи да не стовари истински болезнени санкции в случай на такава война. Никой няма да обърне внимание на скимтенето на германците или на бизнес плановете на италианците. При санкции обаче Путин може да спре кранчето на газа. Той вече направи това през 2009 година, без изобщо да е намесен в някаква война.


Трето. Напомням, че целта на Путин този път не е свързана само с Украйна. Целта е прекрояването на картата на сигурността на Европа, т.е. избутването на страните от Източна Европа вън от НАТО и съответно прибирането им в руската сфера на влияние.


Путин, да обобщим, иска неща, които няма как да му бъдат дадени, със или без война. Някой ще трябва да отстъпи. Ако отстъпи Западът, това означава руски военни кораби пред Варна и руски танкове на 210 км от Силистра. Ако отстъпи Путин, нищо няма да се промени кой знае колко, освен че Западът отново няма да му обръща внимание. Което обаче отново ще го вбеси.


Това е стратегическата задача, която Западът е длъжен да реши в близките седмици: как да даде на Путин нещо, което всъщност да е нищо?


Да видим.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK