Без състезание по антикомунизъм

© Юлия Лазарова

По повод Деня в памет на жертвите на комунизма "Дневник" публикува коментара от профила на Борис Станимиров във фейсбук с негово разрешение. Заглавието е на редакцията.

През миналия век, когато за политическото ми ограмотяване като перспективен младеж от партията на Иван Костов се грижеше фондацията на Маргарет Тачър, попаднах в Лондон на Armistice day. Разхождайки се по Уайтхол, почти случайно попаднах на честването пред военния мемориал The Cenitaph. Там с невярващи очи видях тримата партийни лидери един до друг, които заедно поднесоха венците си от макове на монумента.

За емоцията на разделението, на която бях подвластен в България, това беше шокиращо. Как така лидерът на опозицията ще е до премиера, как така истинският консерватор ще приеме да е заедно със социалиста... Не просто на едно и също време и място, а в общо действие, покланяне заедно, едновременно пред паметника.

Мина малко време, поотраснах, попрочетох история, поучаствах в политика, животът ме ошамари оттук-оттам и разбрах величието на този общ поклон. Смисълът на демокрацията, на политическото разделение, на различните партии е да представляват нацията в своята съвкупност. И в определени дни, в моменти на изпитания, да застават заедно, като петте пръста на юмрука.

Откакто го осъзнах, това стана част от мечтата ми за българската политика.

На всеки 1 февруари през последните 10 годни, представителите на старата десница, СДС, моята ДСБ, ГЕРБ, различните съюзи на репресираните, БЗНС и т.н. си устройват състезание по антикомунизъм. Правят си различни чествания, панихиди и поклонения, предреждат се през половин час, за да не се засекат. Когато имаше църковен разкол, си водеха и съответния духовен пастир от правилната боя...

И всичко това е пълната противоположност на мечтата ми за българската политика. Затова не ходя на тези чествания. Заедно с "Един завет" ходим по тъмно, предишната вечер. С християнска свещ, вместо с камера.

Това, което днес направи Румен Радев, не е лесно. Една част от "неговите" ще се възмутят. Една част от "нашите" ще го оплюят. Но днес той направи една крачка към моята политическа мечта за България - да има теми, да има дни, да има трудности, пред които да сме като снопа на Кубрат. И колкото са повече различията ни в останалите дни, толкова по-голямо е величието на единството ни в тези, специалните мигове. И толкова по-големи и мъдри сме като нация.