© Георги Кожухаров
Докладът по ОВОС на проекта за инсталация за горене на боклук във Върбовка изобилства от неверни, подвеждащи и обслужващи икономическите интереси на инвеститора "Петрургия" твърдения.
В понеделник Експертният съвет към екоинспекцията (РИОСВ) във Велико Търново даде зелена светлина на завода за каменна вата на дружеството "Петрургия" в село Върбовка, зад който стои Румен Гайтански-Вълка. В него по план трябва да се изгарят по 56 тона боклук на час. Решението предизвика възмущение сред населението на община Павликени, което не желае да се подложи на рисковете от мащабното замърсяване, за което предупреждават експертите по екология.
До седмица ще се произнесе директорът на РИОСВ. Във вторник екоминистърът Борислав Сандов изненадващо смени директора на РИОСВ и обяви, че ще върне екооценката на проекта, ако стигне до него.
Тъй като по казуса предстоят множество произнасяния и обжалвания, "Дневник" публикува някои от експертните становища, депозирани в РИОСВ - Велико Търново. Първото е на Пенчо Пандъков - еколог, биолог, представител в експертния съвет на сдружение "Балканка".
Поради големия му обем и специфичната тематика, публикуваме само част от становището. Целия текст, който включва обемиста част за вредните емисии, шлаките и пепелите - отпадъците, които ще замърсят въздуха, водите, почвата, растенията и околната среда като цяло, можете да прочетете в прикачения файл. Заглавието е на "Дневник".
Културно наследство
В доклада по ОВОС (ДОВОС) е посочено, че реализирането на инвестиционното предложение (ИП) няма вероятност да засегне обекти на културно-историческото наследство. Същевременно в точка 10.1 е посочено, че в местност "Камъка" е разположена късноантична крепост, която е извън обхвата на ИП. Налични са литературни данни, че в местността "Камъка", освен късноантична крепост, има и следи от поселения около нея и от манастир (Й. Йосифов, 1967).
Създава се конфликт пред опазването на културно-историческото наследство на България и интереса на инвеститора. Този конфликт е задължително да бъде подробно разгледан преди вземане на решението по ОВОС, като за целта се проведе издирване на археологически обекти по реда на Закона за културното наследство, което да обхване и терените на базалтовото находище и съпътстващата го инфраструктура, да се
оцени ценността на археологическите обекти и да се изготвят предписания и мерки, които ще гарантират опазването на националните ни богатства.
Заключенията в ДОВОС не са обосновани и не разглеждат обективно наличните данни за културно-историческите обекти в обхвата му, както и умишлено премълчават конфликта, който се поражда между добива на базалт и проучването и опазването на късноантичната крепост.
Необходимо е ДОВОС да бъде преработен и допълнен, а в обхвата на процедурата по ОВОС да бъде включено и разработването и експлоатацията на базалтовата кариера.
Количество на използваните отпадъци като гориво за енергоизточника
ИП предвижда използването на около 420 000 тона RDF гориво на година, което е приблизително колкото прогнозните настоящи възможности за производство на RDF на всичките 53 регионални сдружения за управление на отпадъците в България, включени в представено в ДОВОС проучване. ИП предвижда това потребление на RDF да продължи поне 25 години и многократно изтъква, че предвидената за изграждане
инсталация е първата в страната, която ще използва изцяло отпадъци с национален произход.
Справка в Националния план за управление на отпадъците 2021 - 2028 (НПУО) показва, че общото количество на битовите отпадъци в България, които ще бъдат оползотворявани, ще бъде достатъчно за захранване на процесната инсталация едва до 2025 г. След това се очаква количествата битови отпадъци в страната, предназначени за оползотворяване за периода 2025 - 2050 г., да спаднат значително под нуждите на инсталацията.
Ако вземем предвид времето, необходимо за построяване на завода и въвеждането му в експлоатация, инсталацията за горене на отпадъци ще заработи в условията на задълбочаващ се годишен дефицит на RDF, произведен в България. Утежняващо обстоятелство е и това, че в страната има и други инсталации, които биха използвали този ресурс, а най-големият потенциален доставчик на RDF за завода край с. Върбовка би била РСУО на град София, но програмата за управление на отпадъците на Столичната община предвижда изграждането на инсталация за комбинирано производство на топлина и електрическа енергия с капацитет 180 000 т./година, която ще използва цялото количество RDF, произведено в столичната РСУО.
Анализът и оценката на представените варианти за бъдещото развитие на националната политика по управление на отпадъците (НПУО 2021 - 2028) предполага, че след постигането на краткосрочната задача за повишаване процента на рециклираните отпадъци до 2025 г., водещата политика ще бъде "Развитието на мерки, свързани с предотвратяване образуването на отпадъци и стимулиране повторната употреба", което е и първият приоритет в йерархията на управление на отпадъците. Подобна политика би намалила драстично капацитета за производство на RDF у нас, което поставя избраният енергоизточник на ИП в обстоятелството на необоснованост, нецелесъобразност и остро противоречие с Националната програма за управление на отпадъците.
Ако вземем под внимание и факта, че съществуват, прилагат се и се разработват по-съвременни и по-ефективни технологии и комбинации от тях за оползотворяване на твърдите битови отпадъци, по своята същност инвестиционното предложение представлява отживелица по отношение на управлението на отпадъците, доколкото предвижда оползотворяването за производство на енергия чрез изгаряне на всички произведени битови отпадъци за оползотворяване от цялата страна и в дългосрочен план.
Реализирането на ИП би довело до "оставане" на страната ни в миналото по отношение на управлението на отпадъците. Инсталации за оползотворяване на отпадъци чрез изгаряне в съвремието се изграждат при източника и се проектират съгласно дългосрочни прогнози и планове за използвания от тях ресурс.
Предвидените за оползотворяване количества отпадък от ИП превишават значително прогнозните и целеви общи количества битови отпадъци, предвидени за оползотворяване за периода 2025 - 2050 г. в България. Това означава, че реализирането на ИП би оказало съществен натиск за неспазване и изменение на националните стратегически планове за управление на отпадъците и би застрашило постигането на поставените национални цели. ЕО на НПУО не разглежда подобно увеличено потребление на отпадъци за оползотворяване чрез изгаряне, което противоречи на приоритетното управление на отпадъците по начин, представляващ по-горно стъпало в йерархията на отпадъците. Освен това реализацията на ИП би нарушила основен принцип при управлението на отпадъците съгласно НПУО, а именно, че отпадъците трябва да бъдат обезвреждани възможно най-близо до мястото на тяхното образуване.
Хората от района на Павликени и Централна северна България не са длъжни да бъдат изложени на здравните и социално-икономическите рискове, произтичащи от изгарянето на отпадъците на цяла България. Подобни мащабни планове и намерения, които могат да променят посоката на управление на отпадъците и развитието на регионите, задължително трябва да бъдат подложени на процедура по екологична оценка.
Заблуждаващи твърдения по отношение на управлението на отпадъците, риска за човешкото здраве и опазването на околната среда
ДОВОС изобилства с неверни, подвеждащи и обслужващи икономическите интереси на инвеститора твърдения. Поради съображения за краткост ще спомена само два ярки примера:
Страница 135: " Без прилагане на инвестиционното предложение ще продължи да се поддържа ниско ниво на оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, което няма да позволи доброто управление и намаляването на количеството отпадъци - цели, заложени в Национален план за управление на отпадъците в република България за периода 2021 - 2028 г. Това от своя страна ще доведе до увеличаване на образуваните специфични потоци отпадъци, увеличение на количествата депонирани отпадъци и задълбочаване на проблемите, породени от третирането им. Ще се увеличи рискът за околната среда и човешкото здраве."
Страница 301: "Реализацията на инвестиционното предложение ще допринесе за намаляване дела на депонираните отпадъци, допринасяйки за подобряване на здравния статус на население, запазване на биоразнообразието и намаляване на негативните последици върху климата."
Цитираните твърдения са в остро противоречие с принципите и прогнозите, възприети в НПУО 2021 - 2028, Закона за управление на отпадъците и Директива 2008/98/ЕО.
Усъвършенстването на управлението на отпадъците води до намаляване на ресурса за производството на RDF горива. Депонирането на до 10% от отпадъците приоритетно трябва да се постига с предотвратяване на образуването на отпадъци, повторна употреба, рециклиране, компостиране и само ако предходните са неприложими - оползотворяване чрез изгаряне. НПУО 2021 - 2028 предвижда след 2025 г. общото количество отпадък за оползотворяване в България да е под нуждите на ИП.
Освен това вече са налични по-ефективни и безопасни комбинирани методи за оползотворяване на отпадъците от предвидения в ИП. Ще отбележа, че при изгарянето на отпадъци същите не изчезват, а се преобразуват в голямо количество токсична пепел, шлаки, замърсяващи газове и прахови частици. На международно ниво все повече се повдига темата за включване на RDF горивата към системата за отчитане на емисии, което би подпомогнало прилагането на йерархията при управление на отпадъците. Намаляването на потреблението на RDF горива би довело до "подобряване на здравния статус на населението" и "намаляване на негативните последици върху климата", тъй като при изгарянето съществува риск от скрито отделяне на токсични вещества в околната среда, в това число тежки метали и УОЗ, а освен това, основен техен компонент (пластмасата) е направен от изкопаеми горива и промишлени химикали.
Промишлени отпадни води
По отношение на пречиствателните съоръжения за отпадни води - избраната технологична схема за пречистване на отпадни води е високорискова по отношение на опазването на околната среда от замърсяване и здравето на хората поради:
1) ДОВОС не предоставя необходимата информация за състава на различните потоци отпадни води. Това се отнася особено за наличието и количеството на тежки метали, устойчиви органични замърсители и други специфични замърсители.
2) Избраната технологична схема предвижда смесване на потоците отпадни води и последващото им постъпване в стандартно пречиствателно съоръжение, което не е специално проектирано и съобразено с количеството и вида на специфичните промишлени замърсители. Отпадните води, съдържащи примеси от дънната пепел, имат доста непредвидим химичен състав, поради разнородността и неизвестността, с които се характеризира изгаряният отпадък. За отпадните води от производство на каменна вата може с голяма точност да се предвиди с какво ще са замърсени и да се използва специализирано пречиствателно съоръжение за целта.
3) Предвиденият контрол е недостатъчен... Тежки метали, устойчиви органични замърсители и други специфични замърсители ще могат да преминават свободно през пречиствателното съоръжение. Оборотното използване на смесените потоци промишлени води е предпоставка за акумулацията на подобни замърсители във времето. Достигането на определени прагови стойности би компрометирало биологичното стъпало в ПСОВ от промишлените процеси, което ще остави завода без пречистване за дълъг период от време. Това би довело до спиране на работата на целия завод или до нежелано заустване на непречистени води.
4) Не е предвиден адекватен контрол на водите в резервоара с обем 70 000 м 3 . Той приема пречистените отпадни води и захранва инсталациите на завода. Предвижда се единствено да се следи pH. Това е гаранция, че евентуална акумулация на токсиканти ще остане скрита и няма да се вземат навременни мерки за предотвратяване на нежелани екологични последици.
5) Заустването ще е при обстоятелства, когато резервоарът е препълнен има невъзможност за поемане на повече водни количества (например при обилни дъждове), което е предпоставка за задължително заустване, независимо от това какво е качеството на водите в него, има ли образували се утайки, замътване и прочие. Изключва се възможността за контрол на специфичните промишлени замърсители и означава, че във водното тяло ще се заустват води с неизвестен химичен състав.
Димни газове
Дори и при високи степени на очистване, когато говорим за изгаряне на 1160 тона отпадъци дневно, рискът за общественото здраве в дългосрочен план е голям дори и при перфектна работа на пречиствателните съоръжения, горивната инсталация и високо качество на използваното гориво. Редица от отделяните замърсяващи вещества чрез димните газове (УОЗ, тежки метали и др.) имат свойството да се акумулират в компонентите на екосистемата и да се предават по хранителните вериги, като някои техни метаболити са много по-токсични от изходните съединения.
В този контекст не само степента на очистване е важна, по-важно е общото количество такива вещества, което ще се емитира от завода. Това количество е правопропорционално на количеството изгарян отпадък и затова общо проектно количество ДОВОС не казва и дума. Именно това количество е сигурната и неизбежна заплаха пред здравето на хората и околната среда.
Опазване на биологичното разнообразие
Като експерт биолог, който повече от 10 години работи в сферата на биологичното разнообразие, съм възмутен от твърде ниското ниво на ДОВОС по отношение на оценката на въздействието на ИП върху този компонент на околната среда. Авторите на ДОВОС не само че не са си направили труда да съберат реални данни за биоразнообразието, но имат недостатъчни познания върху фауната на страната. Не е направен литературен преглед на наличните данни за биоразнообразието в района. Вместо това са съставени предполагаеми списъци на различните класове гръбначни животни, които би трябвало да се срещат в района на ИП, но тези списъци са лишени от досег със съвременното зоологично познание.
Така например някои от видовете са със стари или сгрешени наименования. Видове като полубеловратата и беловратата мухоловки са отнесени като подвидове на беловратата мухоловка, което е отдавна отхвърлено схващане. Нещо повече, тези два вида са приоритетни за опазване в ЕС, включени в Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие, включени са в Червената книга на страната, като беловратата мухоловка е с категория "критично застрашен вид". Същевременно България е със съществено значение за опазването на световната популация на полубеловратата мухоловка поради ограничения ѝ световен ареал. В систематично отношение използваните в ДОВОС научните наименования на видовете са престанали да бъдат актуални преди повече от петнадесет години (например Sabanejwia aurata balcanica, Leuciscus cephalus, Ficedula albicollis semitorquata и други).
Безумни са твърдения като:
- "На територията на ИП липсват подземни убежища, подходящи за зимуване и размножаване на прилепите и вероятно при миграции и ловуване прилитат над нея." Редица видове прилепи имат местообитания, различни от подземни убежища. Внушението, че територията на ИП не от значение за прилепите е непрофесионално.
- "За района на ИП представители на орнитофауната се срещат в прилежащите участъци, предимно по време на миграция или като високо прелитащи над обекта, предмет на инвестиционно предложение." Отново се прави опит за внушения за маловажност на територията за орнитофауната без научно обосновани доказателства за това.
- "Преобладаващи от постоянно обитаващите територии са дребни, укриващи се в подземни убежища бозайници с кратък жизнен цикъл и големи възпроизводствени възможности" - отново опит за внушение за малоценност на територията на ИП чрез недоказани твърдения и абсурдно заключение. Навсякъде, в цяла Палеарктика "преобладаващите" бозайници са дребни, укриващи се в подземни убежища, с кратък жизнен цикъл и голям размножителен потенциал поради простата причина, че разредите Гризачи и Насекомоядни бозайници са най-разнообразните и многочислените сред наземните бозайници. Това по никакъв начин не е показател за ценността на която и да било територия.
- Аз лично нямам никаква представа какво имат предвид авторите на ДОВОС, посочвайки обикновената кукувица като единствения "облигатно-гнездящ" вид, въпреки че добре познавам значението на този термин и биологията на вида.
- Тривиални гнездящи видове като обикновения мишелов, например, се споменават само като зимуващи, докато редки видове риби, като големят щипок, който не се среща в района, се посочват като често срещани.
- "На тертиторията на ИП са налични местообитания само на определен брой бозайници, влечуги и земноводни" - отново внушение за малоценност на територията, лишено от всякакъв зоологичен смисъл.
- "Присъствието на грабливи птици има по-скоро случаен характер поради специфичните им изисквания и резултати от проучване на терена" - необосновано и невярно твърдение.
- "По време на строителството на обекта дребните бозайници, укриващи се в подземни убежища като ... и др., след долавянето на вибрациите и шума от строителната техника ще избягат по мрежата от подземни коридори в площи, които ще останат незасегнати. Тъй като подземните им убежища са с много изходи и подземни коридори, изтеглянето им в прилежащите територии ще бъде без загиване на индивиди" - абсолютно спекулативни и неверни твърдения.
- Относно прилепите: "Реализирането на ИП не застращава местообитанията им, тъй като присъстивието им има временен характер" - спекулативни и неверни твърдения.
Списъкът с подобни твърдения може да се допълва много. Частта за биологичното разнообразие в ДОВОС не отговаря на професионалната етика при изготвянето на подобни оценки. Буквално всяко второ изречение съдържа спекулативни заключения, неверни твърдения или заблуждаващи внушения. Особено слаби са частите за бозайници, птици, риби и безгръбначни. Аргументацията на направените заключения е необоснована от научна гледна точка и противоречи на фундаментални екологични принципи.
Ключов недостатък на ДОВОС е, че няма нито дума за кумулативния ефект на настоящото ИП с разработването на базалтовото находище, въпреки че същото би трябвало да е цялостно разгледано в настоящия ОВОС, съгласно разпоредбите на чл. 82 от ЗООС.
Не се споменава и дума за фактора безпокойство от бъдещите взривни дейности.
Не се вземат под внимание разгледаните в настоящото становище рискове за замърсяване на околната среда и свързаните с тях негативни въздействия върху видовете и техните местообитания.
Заключение
Процесният ДОВОС не отчита твърде вероятни рискове за здравето на хората, опазването и управлението на околната среда, потреблението на природни ресурси, устойчивото социално-икономическо развитие и културното наследство на страната, произтичащи от евентуалната реализация на ИП. Общественият интерес би бил нарушен, ако подобен проект се допусне.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
