Консолидиране на университети – не и преди създаването на правила за профилираните

"На България са й нужни ефективни специализирани висши училища, а не тежки и тромави университети - гиганти."

"На България са й нужни ефективни специализирани висши училища, а не тежки и тромави университети - гиганти."



Министерството на науката и образованието (МОН) подготвя промени по отношение на университетите, които ще бъдат представени официално днес пред Съвета на ректорите. Според медийни публикации намерението е за сливане на висши училища, обединяване и дори директно закриване, което предизвика множество негативни реакции. Министерството отрича да става дума за намаляване на броя на вузовете. "Дневник" публикува мнението на проф. д-р Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи в София. Заедно с Медицинските университети на Варна, Пловдив и Плевен то предлага интердисциплинарни бакалавърски образователни продукти, интегриращи медицина и инженерни науки.


Повдигнатите през последните седмици въпроси за активизиране на процесите на консолидация в системата на висшето образование безспорно са важни и актуални. За съжаление, схващането, че консолидация е синоним единствено на механично окрупняване на висшите училища битува не само в публичното пространство, където този дебат е нормално да се води не само от специалисти, но и в даваните първи неясни сигнали от ресорното Министерство на образованието и науката.


В провеждането на публичния разговор досега се правят няколко видими грешки:




На първо място, този дебат трябва да е открит и максимално отворен за широкото мнение на всички засегнати от него. До този момент това не е така, което не спомага за формирането на доверие и подкрепа от въвлечените в него участници.


На второ, той трябва да се проведе само и единствено в нормативните рамки, които самото общество е задало. Дори и за много от колегите, имащи отношение към академичните процеси не е известно, че с широко обществено съгласие през декември 2020 г. Народното събрание прие ключов документ за развитието на системата в периода до 2030 г. - Стратегията за развитие на висшето образование. Там този въпрос е разгледан и отговор за начина, по който следва да протекат подобни процеси е даден. Всяко бъдещо обединение следва да бъде осъществено на доброволен принцип и то не чрез загуба на правосубектността на участниците в него, а на хоризонтален принцип чрез създаване на консорциуми.


На трето място, образованието е една от най-консервативните обществени системи, което означава, че дори и потенциално добри идеи, ако не бъдат реализирани по правилния начин и с необходимата обществена подкрепа, биха повече навредили, отколкото оптимизирали дейността на висшите училища и представянето на българското образование и наука.


През 1990 г. българското общество ясно заяви, дори чрез конституцията, че държавната намеса в образованието ще бъде подчинена на принципа на академичната автономия. Какви са точните параметри на това базово положение и включва ли то възможността на държавата едностранно да влияе върху правосубектността на университетите може да каже единствено Конституционния съд, ако бъде надлежно сезиран. Фактът обаче, че е налице законова забрана за държавни органи на сигурността и обществения ред да влизат или остават без съгласието на академичните власти на територията на университетските кампуси, е показателна за посоката на тълкуване на тази норма.


Разбира се, автономията не е "свещена крава" и е динамична категория, която с времето се променя. Самите висши училища имат много проблеми, до голяма степен породени от нейното превратно прилагане и неразбиране. Обществото с основание негодува срещу някои явни злоупотреби и превръщането й в смокинов лист за хора, нямащи нищо общо с етиката на университетските отношения, окупирали в минало време, а вероятно и в настояще, върховете на системата. Това обаче не означава, че водени от популярността на обществени нагласи, следва с лека ръка да се зачеркнат академични традиции, градени десетилетия, да се форсират силово процеси, за които нито ръководствата, нито преподавателите, нито студентите са подготвени и готови да ги приемат.


Във водения обществен и политически дебат почти безалтернативно се налага тезата, че консолидацията е нещо добро, нещо полезно, нещо дори твърде закъсняло във времето, че висшите училища са много, че са неефективни, че следва да приемем без резерви предлаганите западни модели на организация на научно-изследователската и учебно-преподавателската работа.


Тези гласове не отчитат няколко изключително важни специфики на системата:


Първо, механичното прилагане на чужди модели, почти винаги води до катастрофални последици. Българската образователна система има свои особености, изградени още от създаването на третата българска държава, развити и обогатени по времето на социализма, когато се формира настоящата структура на висшите училища в страната и тяхното регионално разпределение. Неслучайно областите на висшето образование и наука не са в обхвата на общите политики на Европейския съюз, именно защото опасността от налагането на универсални правила е по-съществена от евентуалните ползи.


В областта на нормативната регулация пример за такава механична намеса, предизвикала катастрофа е приетият през 2010 г. Закон за развитие на академичния състав. Той безусловно следваше англо-саксонския модел за кариерно израстване, докато цялата наша конструкция през годините бе основана на германския и на съветския модел, с който системата бе свикнала и функционираше макар и с недостатъци. Дванадесет години след приемането му, този закон е най-обругаваният, както от академичните хора, така и от обществото като цяло, а мнението за ефектите, които донесе са почти единодушни. Държавата все още прави законови редакции, в опити да върне някои от принципните положения, действали отпреди приемането му. С окрупняването на висши училища, ако приемем, че в това се състои предложената "консолидация", е много вероятно да се получи същото, тъй като то е чуждо на българската академична традиция и тя е неподготвена за него.


Второ, висшите училища противно на масовото мнение въобще не са много, те не са се "нароили" по време на прехода, както широко се пропагандира. От 1989 година насам няма нито едно новооткрито държавно висше училище, като дори те са намалили с едно! Липсващите училища бяха две, но катастрофата в обучението на военната авиация принуди държавата да открие отново изкуствено "обединеното" военно-въздушно училище в Долна Митрополия. За съжаление, не такава е съдбата на артилерийското училище в Шумен и всеки военен може да посочи какви огромни дефицити създават тези погрешни политики.


Чувството, че има много висши училища обществото придобива от факта, че демографията на страната тогава и сега е принципно различна, тенденциите са катастрофални, голяма част от младежите понастоящем живеят и учат в чужбина и голяма част от висшите училища хипертрофираха в нещо, което принципно не са - обраснаха с факултети, катедри и започнаха обучение в специалности, в които нямат нито традиция, нито компетентност, нито потенциал. Рецептата за лечението на тези негативни явления и откровени провали на либералната регулация не е в закриването на висши училища, а в премахването на неспецифични факултети и изкуствено раздут щат, нулев прием по редица специалности, коренно преосмисляне на концепцията "парите следват студента" и връщането на висшите училища към корените им.


Трето, българската система в своя генезис и конструкция се състои от няколко широкопрофилни университета и многобройни специализирани висши училища, разпределени териториално така, че да покриват цялата страна и обслужват нейната икономика и административни нужди. Тази система не е лошо замислена, в нея има планиране и логика и зачеркването й с лека ръка ще е пример за тежко управленско късогледство. Тя е обслужвала страната в продължение на десетилетия и е отчитала както научноизследователския, така и практико-приложния й потенциал. Българското и източноевропейското научно и образователно пространство познават и Академиите по науките - нещо липсващо в западните модели и тяхното наличие следва да се отчита.


Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Първите 130 години
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

На България са й нужни ефективни специализирани висши училища, а не тежки и тромави университети - гиганти. Нито структурата на българската икономика и бизнес е такава, че да може да поеме издиганите във фетиш в публичното говорене стартъпи, иновативни центрове за високи постижения, занимаващи се с фундаментална наука и др., нито демографията на страната може да захранва в бъдеще подобни структури. Това не означава, че страната следва да се откаже от развитието на научноизследователски центрове за високи постижения, но трябва много внимателно да разпредели ресурсите и усилията си, за да не се окаже, че произвежда кадри, които автоматично изтичат към по-силните икономики, което е особено видимо например в обучението по медицина.


Лишената от аналитични основания консолидация убива пазарно конкуренцията и води до обезличаване, стандартизация, скъсване на индивидуалните връзки "студент - преподавател", "висше училище - бизнес". Тези връзки в мегаструктурите е невъзможно да съществуват! Дали българското образование ще започне да шие масова конфекция или ще запази връзката за индивидуален подход и гъвкавост при обучението на бъдещите висшисти е политически въпрос, на който следва ръководството на МОН да даде отговор.


Четвърто, поглед в цитираната стратегическа рамка за развитие на висшето образование, показва, че държавата е задължена да създаде втора "писта" за развитие на висшите училища, които нямат амбиция и намерение да се развиват в научно-изследователска посока. Това задължение е ясно разписано в приетата от Народното събрание Стратегия за развитие на висшето образование. До момента е дефинирана само групата на научноизследователските висши училища и липсват дефиниции на останалите два вида висши училища.


Правилата следва да се спазват и за консолидация може да се говори едва когато бъде създадена пътна карта и система за финансиране за специализираните висши училища, даващи практико-приложно висше образование - безспорно предпочитано и ценено от бизнеса и имащо висока принадена стойност за икономиката, обществото и стопанските субекти.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK