Украинците плащаха и плащат – с кръв и война – удобството на Европа

Украйна ще я има, независимо в какъв мащаб. Въпросът е как да бъде пресечен апетитът на Путин, преди да е станало съвсем късно.

© Дневник

Украйна ще я има, независимо в какъв мащаб. Въпросът е как да бъде пресечен апетитът на Путин, преди да е станало съвсем късно.



Избори 2022

Коментарът е от профила на автора във фейсбук. Заглавието е на "Дневник".


Свободна, суверенна, европейска и процъфтяваща Украйна тъй или инак ще има. Дори и да е само Западна, дори и само около Лвив и Ивано-Франкивск, Луцк и Ривне. Много по-близка - политически и икономически, исторически и културно - до Централна Европа, отколкото до Азиопа (Евразия). По-тясно интегрирана с Европейския съюз и цивилизования свят. Успешна и просперираща, контрапункт на калната и тъмна кремълска деспотия.


А пропо, в размирната 2014-а из някои интелектуални и политически кръгове в Киев се прокрадваше и тази еретична мисъл: да им оставим Донбас, и без друго там са "совки"; щом си искат Московията - моля, ласкаво просимо! Ако това е цената за останалата Украйна - която да може да тръгне по самостоятелен, цивилизован и модерен път към една държава на добруване и напредък - защо пък да не я платим? Нека ние си построим ГФР-то, пък те да си стоят в ГДР.




Мисъл не само еретична, ами и престъпно илюзорна. Както видяхме във вещаещото апокалипсис утро на 24 февруари, Путин не се задоволява само с Донбас. Не му стигат само признатите в понеделник вечерта "ДНР" и "ЛНР". Цяла Украйна му пречи. Пречи и най-вече плаши: да не би неговите поданици да видят, че сполуката, просперитетът и щастието по тия земи са постижими. Че историческата карма е преодолима - и оборима. И да поискат същото в своето царство.


Украинците плащаха и плащат - с кръв и война - удобството на Европа. Нейното спокойствие, благополучие и процъфтяване, към които тя лениво привикна вече 70 и кусур години. С ритник Путин я извади от блажения сън: мирът не е самоподразбиращ се, благата на западния свят (към които се стремят дори и сторонниците на деспотията) не са автоматична даденост. Украинците, за съжаление, са застреляният тръбач. Строшеният след звъна будилник.


Хазяинът на Кремъл вероятно ще откъсне още по-големи части от Украйна - и ще ги пришие към своя "русский мир". Към санитарния си кордон от полупровалени полудържави-територии, които да го пазят от Майдан на Червения площад. След няколко дни все пак ще се върне на масата на преговорите, подобно на августовската война с Грузия през 2008 година. Но вече от доста по-силна позиция. Създавайки факти, които сетне много трудно се изменят (виж Крим): руски знамена над Харкив, Одеса, Днипро и т.н.


Това е ужасяващо извиване на ръце, обаче ми се струва, че не всичко за Украйна е загубено. Днешните си граници тя вероятно няма да запази: мечката от север е кръвожадна, а захапката ѝ - жестока. Но Украйна ще я има, независимо в какъв мащаб. Въпросът е как да бъде пресечен апетитът на Путин, преди да е станало съвсем късно. Преди да превърне цялата страна в една "УНР". И как да се спаси, каквото може, преди да пламне и цяла Европа.


Много тежко уравнение, признавам. Като че ли непосилно за макроновци, шолцовци и фондерлайени. За Байдън няма да отварям дума, само ще припомня, че през онзи горещ август на 2008-а не миротворческите умения на Саркози спряха руските танкове на подстъпите към Тбилиси. Ами фактът, че в Черно море навлязоха американски бойни кораби.


Путин: Цялата истина за стопанина на Кремъл
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Убеден съм в бъдещето на свободна, суверенна, европейска и процъфтяваща Украйна. Жал ми е, разбира се, за днешните жертви, за нейните синове и дъщери, убивани от руските бомби. Но вярвам в бъдещите украинци.


В бъдеще на Русия обаче не вярвам. Великата им култура тук няма никакво значение (тя не попречи нито на нахлуването в Грузия, нито при анексията на Крим и откъсването на Донецк и Луганск, нито пък днес). И, честно казано, съчувствам им.


Путин ще си иде, но с цената на всепомитащо опустошение. Както толкова често в мътната история на Необятната. "Не дай, Боже, да видиш руския бунт - безсмислен и безпощаден", по известния цитат от "Капитанската дъщеря" на Пушкин (1836). Трудно е да се предвиди отсега какво се задава след днешния самодържец, но надали ще е много светло и слънчево.


Изстрелите в мазето на Ипатиевия дом не са химера. И диамантените бижута под корсетите не спасиха принцесите, нито пък хемофилията на малкия Алексей умилостиви палачите. Ала всички знаем какво последва: една жестокост смени друга, Коба надмина десетократно терора на царщината.


"Друга Русия" ли? Къде е нейният Тайван - или процъфтяващият, отворен към света "остров Крим" от фантасмагоричния роман на Василий Аксьонов? Имат ли въобще шанс на ГФР - за което да копнеят и където да бягат (дори и с риск от живота, да бъдат застреляни на границата) от своето мрачно и безотрадно ГДР?


По всичко личи, че въпросите са риторични.


Последните новини от Украйна и реакции от света - четете тук.
Последствия за България - тук


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK