Да празнуваме ли Трети март насред войната

Да празнуваме ли Трети март насред войната

© Анелия Николова



Денят на Освобождението на България от османската власт 3 март е националният празник на държавата ни. Причината е, че на този ден е подписан предварителният Санстефански мирен договор за прекратяване на войната между Руската и Османската империя. С този документ българската държава отново се появява на картата.


Празникът се отбелязва от 1888 г., като по времето на социалистическия режим е отменен като шовинистки. Започва да се отбелязва отново през 1978 г., но не като национален празник. Затова през 1991 г. е възстановен и обявен за почивен ден.

Заради традиционните венци и речи в знак на благодарност към руските войски, чиито наследници днес водят агресивна война в Украйна, се надигнаха множество гласове празникът да не бъде отбелязан, или поне да не протече по обичайния начин.

"Дневник" попита интелектуалци и политически наблюдатели (за позиции от партии и политици четете в края на текста) каква е гледната им точка: Как трябва да се отбележи 3 март тази година и подкрепят ли идеята за обществени дебати за евентуална смяна на националния празник с друга дата.


Ивайло Дичев, преподавател в СУ: Бойкот и паметниците на съветската армия - в музея


Призовавам да бойкотираме 3 март - това не може да е националният празник на страната ни! А и сега е моментът да преместим паметниците на съветската армия в музея. Вече многократно призовавам да се откажем от този национален празник. Ужасно обидно е - да не говорим, че той възниква като празнуване на коронясването на Александър 2 (до 1888, ако не се лъжа, се празнува като такъв).




Сега е моментът да се отървем от тежкия комплекс на малоценност, с който ни възпитават от деца - да сме благодарни, че някаква външна сила ни е създала като държава.


Трябва да изберем национален празник, когато ние сме направили нещо. Аз съм за 16.04, когато се приема Търновската конституция. Други искат боевете на Шипка, четвърти Съединението, трети - миролюбивия 24 май.


Това е въпрос на дебат, но това, което трябва да направим веднага, е да преосмислим този празник. Просто не си представям как Радев ще извършва ритуали с руската посланичка. Поне да се срещне с украинския. Въпросът не е на русофобия, а на уважение към самите нас. Путин нападна Украйна, защото смята, че Русия я е създала. Така смятат и много българи - че сме създадени от руския цар.


Деян Кюранов, политолог: Всичко, което рекламира Русия в този момент, е поддаване на шантажа й


Открай време смятам, че трябва да се смени датата на националния празник, по-скоро съм за 6 септември, макар че може да се спори. Но да не е Трети март.


От неделя сме в нова ситуация. От неделя Путин шантажира целия свят с атомна война. В тази нова ситуация всяко нещо, което по един или по друг начин, макар и най-малко, рекламира Русия, макар и в исторически план, е поддаване на този гигантски шантаж. И все още повечето хора май не са го разбрали. Да поставиш ядрените си сили в максимална бойна готовност - такова не сме преживявали. Дори Кубинската криза - тогава все пак начело на Съветския съюз стоеше повече и по-малко вменяем човек. Путин доказа своята невменяемост.


Така че никакъв Трети март. Отгоре на всичкото, защото пак ще даде шанс на някакви безумни българи да веят путински знамена.


Най-важните новини от шестия ден на войната - четете тук


Момчил Дойчев, преподавател в НБУ: Празнуват само робите, а не свободните българи


България може да има 3 национални празника - Денят на българската писменост, Денят на Съединението и Денят на независимостта, но не и денят на един прелиминарен протокол без никаква международноправна стойност! Него го празнуват само робите, а не свободните българи!

Владимир Шопов, политически наблюдател: Свити чествания с украински знамена


За мен най-добре е бъдат съвсем свити честванията, а всички българи да отидат с български и украински знамена. После решение за промяна на статута на празника и изработване на нова, по-цялостна и обективна оценка за ролята на Русия в нашата история.


Стефан Попов, преподавател в НБУ: Неуместно е да се празнува


Да се отмени. Не трябва да се чества. 3 март като дата не е "национален" ден, за да бъде и национален празник. Това е ден на сключване на договор между външни на България сили. Празнуването му е недоразумение, срещу което вече десетилетия образованите и отговорни хора изказват несъгласие и дори протестират.


Сега обаче, предвид оголеното уродливо лице на новата руска империя и трагедията в Украйна, би било неуместно да се празнува както 2022, така и занапред. Има български дати, а бойкотирането му сега, 2022 година, ще е знак за леко пробуждане.


Евгений Дайнов, политолог: Бойкот и саботаж


Война е. Не е мир. Вече не е. Из цяла Европа трябва да се задействат службите за сигурност. Руската пета колона и агентите за влияние да бъдат обезвредени. В тази война всички са мишени на Путин. Следователно всички трябва да противодействат, за да имат шансове да оцелеят.


Оттук: никакви чествания на 3 март не бива да бъдат допускани у нас. Ако държавни институции се опитат да сторят това, трябва да се натъкнат на гражданско противодействие.


Бойкот и саботаж на всички опити за празнуване на 3 март и прославяне на евразийските диваци. Освен финансови, трябва да има и символни въпроси в тази ситуация.


Ако държавата се опита да чества 3 март, аз ще съм там, на място, за да протестирам с плакати и с други хора. Надявам се да не съм сам.


Захари Карабашлиев, писател: Подкрепям дебат за дата за национален празник


Като гледам, ще е на принципа "всеки сам си преценя". Аз лично никога не съм приемал 3 март като добра дата за национален празник. Какво бележим с него? Това е дата на подписване на предварително военно примирие между Русия и Турция през 1878г. в близост до Константинопол, на което дори не е присъствал българин. Защо националният ни празник да не е основан на друг един мирен договор - този от 681 г. между Византийската империя и Аспарухова България след битката при Онгъла?


Подкрепям дебат за дата за национален празник. Сещам се за поне 4 други много по-подходящи и по-обединяващи дати.


Огнян Минчев, политолог: Тържествата да са с акцент върху загиналите украински и други бойци


Националният празник трябва да обединява. Ако изразява разделение, той е национален празник само номинално. Поради което аз съм привърженик на гледната точка, че трябва да се проведе обществен дебат, ако се наложи и референдум, за избиране на такава дата от българската история, която да изразява максимално широко съгласие в българското общество относно идентичността на българската нация и нейното наследство.


На този етап Трети март остава все още български национален празник и той не може да не бъде празнуван като официален празник. Но официалните тържества, свързани с Трети март като национален празник, трябва да носят акцент върху това, че за свободата на България са загинали хиляди руски, украински, финландски и други бойци. И че Руската империя не носи монополната заслуга за това което се е случило в процеса на освобождението на България. И че българската благодарност трябва да бъде насочена към всички онези, които са загубили живота си или са положили извънредни усилия за българското освобождение - руси, украинци, финландци и други.


Дарина Сарелска, преподавател по журналистика в САЩ: Трети март е символ на българското раболепие


С молба да бойкотирате събитието на 3 март в Даунтаун Чикаго, на фона на бруталната руска агресия в Украйна. Трети март и бездруго е спорна дата е българската история, и според много историци и експерти не е истинският национален празник на България. 3 март е денят, в който две империи си делят това, което смятат, че им е бащиния. Делба, в която България участва само като разменна монета. Обект на сделка.


Трети март е символ на българското раболепие пред една суперсила, която и до днес третира България като васална територия, безгласна буква и обслужващ персонал. Сега същата тази "освободителка" влезе с танкове в Украйна, за да я освобождава от измислени "фашисти". По принцип, но особено на този 3 март е цинично да празнуваме националният празник на България на тази русопоклонническа дата. Мисля, че най-голямата БГ общност в Америка може, пък и се полага, първа да поведе една сбъркана, макар и дългогодишна традиция към промяна.


В солидарност с хората на Украйна, за които всичко се промени за една нощ, а днес бащи отпращат семействата си някъде на безопасно, за да се опитат да опазят домовете си от агресора. Докато гледаме тази трагедия от далече и на сигурно със семействата си, нека поне направим това - да не празнуваме насилниците, които сториха тази несправедливост.


Манол Пейков, издател: Тържествата да бъдат отложени


Смятам, че официалните тържества за националния ни празник тази година трябва да бъдат отложени и хората трябва да бъдат оставени да го отпразнуват по домовете си, в тишина и размисъл.


В този момент нито е етично, нито е редно държавниците ни да говорят за "руската армия освободителка, спасила своите братя славяни" (без което 3 март няма как да мине), когато сегашната руска армия е безмилостен и зъл нашественик, който тероризира и избива славянските си братя.

Да не говорим, че тържествата неизбежно ще се превърнат в шествие на всевъзможни путинофили (не русофили, русофил съм аз - мога да ви пея руски песни цяла вечер, без да повторя и без да погледна в тетрадката) - от арогантната и одиозна руска посланичка, през хиляди платени тролове, до стотици объркани и гневни хора, които бъркат ненавистта към политиката на Путин с ненавист към Русия.
А това е последното, от което се нуждаем в момента.


Мария Ландова, художник: Трябва да се говори. Не трябва да се мълчи


На Трети март не трябва да се мълчи. Напротив, трябва да излязат умни хора - историци, политици и писатели. Да излязат с траурни ленти за жертвите на войната - онази и сегашната: украинци и руснаци, и всякакви - същите и да обясняват, да обясняват с факти и документи историческите събития в контекста на свръхновата ни история. Трябва да се говори. Не трябва да се мълчи. Защото не в празнуването е проблемът, а в незнанието и в манипулациите. Трябва да се използва поводът, защото тези празници остават формални, ако не се направи съвременен разбор. Добронамерен, без екранни скандали и откровена пропаганда. Без отрицание и нападки. Без фрустрации. Спокойно и бавно, като за деца от началното училище.


Иначе изборът на Национален празник съдържа послание. Трети март се възприема като възхвала на Освободителя, но всъщност празнуваме Освобождението. Докато празнуваме 3 март, винаги ще се връщаме към най-болезнената част от историята ни, а е крайно време да я преодолеем. Иначе трудният път до Свободата продължава до постигането на Независимост. Обаче тази Независимост се оказва адски крехка и уязвима, до наши дни. Ако изберем за празник Независимостта, ще трябва непрекъснато да се борим за нея, а това е трудно упражнение.


Антоний Тодоров, политолог: Без участието на официални лица от Руската федерация


Дипломатическа история на Освобождението на България (неиздаван ръкопис)
С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка
Купете


Трети март е български празник, не е празник на Русия. Той е наш празник и не бива по никакъв начин да го изоставяме на други. Отдаваме почит към падналите за свободата ни руски, украински, фински, естонски, латвийски, беларуски, румънски войни. Можем да отбележим празника без участието на официални лица от Руската федерация (заради войната), но с акцент върху украинското участие в нашето Освобождение. Добре е обаче да бъдат поканени руснаци от България, които са се обявили против войната срещу Украйна.


Не мисля, че трябва да сменяме празника си. Иначе ще излезе, че го отстъпваме на Владимир Путин. А коя е по-добрата дата? На 3 март 1878 г. имаме признание за възраждането на независима България, оттам започва нашата модерна история. Не виждам по-добра дата освен може би 20 април. Но пък Априлската въстание е потопено в кръв. Затова 20 април е по-подходяща дата за национална панихида.


Светослав Живков, историк: С тържества, но без руска пропаганда


Трети март трябва да бъде отбелязан по официалния ред - с тържествена заря проверка на площад "Народно събрание". В никакъв случай не бива да се допуска дори прикрита пропаганда на Путиновия режим под маската на русофилството. Съзнавам, че е трудно да се избегнат всякакви подобни форми, предвид, че в честването се включват неправителствени организации и отделни граждани.

Затова е много важно какви послания ще отправят официалните лица и най-вече президентът.

По принцип подкрепям всеки един дебат. За евентуалната замяна на Трети март с друга дата трябва да посочим, че до голяма степен проблемът се изостря от споменатото вече експлоатиране на празника от редица кръгове за пропаганда на авторитарния режим в съвременна Русия. От друга страна, Трети март има собствена автентична (преддеветосептемврийска) стойност, като ден, който олицетворява стремежа на българите за национално обединение.


В тази връзка, аз по-скоро подкрепям запазването на Трети март като национален празник. Основният ми аргумент е, че Русия на Царя Освободител няма нищо общо нито с комунистическа Русия /СССР, нито със съвременния авторитарен режим на Путин. Като възможна алтернатива на 3 март, смятам за удачно 24 май или 16 април - денят, в който е приета Търновската конституция.


Даниел Смилов, юрист: Отказът от съвместни чествания е необходим сигнал към руската страна


Съвместни чествания с официални представители на Русия в сегашната ситуация са неприемливи от морална гледна точка: българските държавници трябва да покажат ясно каква е позицията на страната ни по отношение на агресията в Украйна. Отказът от съвместни чествания е необходим сигнал към руската страна.


По принцип всяка дискусия в едно свободно и плуралистично общество е нещо, което само може да се приветства. Не мисля обаче, че сегашната ситуация в Украйна налага промяна на националния ни празник.


3 март - празникът на Освобождението. По страниците на българските вестници 1885-1944 г.
С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка
Купете


Първо, паралел между Путиновия режим и този на Александър II е неуместен. Александър II е един от малкото държавници на Русия, които са донесли в нея повече вътрешна свобода: отмяната на крепосничеството, либерализацията на наказателните закони, опитите за конституционни реформи. По отношение на България, Русия наистина е освободител през 1878 г.: краят на войната слага началото на Третата българска държава. Затова Санстефанският договор, макар и прелиминарен, е начало на едно свободно политическо развитие за нас българите. И тук е разликата между Александър II и неговата армия, от една страна, и Сталин и Червената армия през 1944 г. От друга: вторите не са ни освободили, не са ни донесли свобода, а точно обратното.


От тази гледна точка аргументите за преместването на паметника на съветската армия от центъра на София са много силни. Не е такъв случаят за промяната на националния празник, който сам по себе си вече има доста дълга история и особено място в общественото съзнание.


Реакции от партиите до 1 март:


Партията на бившия здравен министър Петър Москов "Консервативно обединение на десницата" (КОД) поиска правителството да отмени тазгодишното честване на 3 март заради инвазията на Русия в Украйна. Заради традиционните венци и речи в знак на благодарност към руските войски, чиито наследници днес водят агресивна война в Украйна, се надигнаха множество гласове празникът да не се отбележи, или поне да не протече по обичайния начин.


Председателят на парламента Никола Минчев заяви по Нова тв в неделя: "Не е редно да бойкотираме националния си празник 3 март, но не е и уместно да се изразява такава гореща благодарност на освободителите, каквато сме виждали през годините." Той допълни, че няма да се качва на връх Шипка, но ще участва в честванията в столицата.


Пред Би Ти Ви вицепремиерът Корнелия Нинова, лидер на БСП, заяви, че от левицата призовават да не се използват съвременните събития и случващото се сега, за да се отказваме и зачертаваме историята си. Тя посочи, че на Трети март в Руско-турската освободителна война, освен руснаци са участвали още украинци, финландци и други.



Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK