Как в Русия се налагаше терминът "украински нацисти"

Как в Русия се налагаше терминът "украински нацисти"


Фарида Курбангалеева е бивша водеща на новините на канали "Россия 24" и Втори канал на руската държавна телевизия. В неделя тя сподели в профила си във "Фейсбук" как е решила да се махне от добре платеното и престижно място и историята ѝ стана популярна в социални мрежи в Русия. Пред местен тв канал тя описа след това как към края на 2013 г. (началото на събитията в Украйна) от ефира започнали да изчезват светски сюжети като рождения ден на японския император и всичко това да се замества с репоражи за военни учения. Ето какво разказва тя за събитията след това:


Е, ще започна по стандартен начин: трети ден не ям, не спя, а само скролвам новини. Плача от ужас, безпомощност и състрадание, крия телефона, после пак го изваждам, пак чета и пак плача.


Чувствам се ужасно в дежа вю: през февруари-март 2014 г. също постоянно четях: Украйна, Русия, Путин, война. Само че четях на глас и пред многомилиона публика. Работех като водеща на всекидневните издания на програма "Вести" и излизах в ефир с новини за събитията на Майдана, а след това и за военните операции в Източна Украйна.




Помня добре този момент: шефът ми Ревенко ми се обади преди ефир и започна да крещи: "Какви са тия протестиращи! Ти си луда? Пренапиши текста си! Пиши: "духовни наследници на Степ-пан Бан-де-ра"!


Тогава разбрах, че напускането ми е въпрос на време, и то доста кратко. Но беше лесно да се каже и трудно да се направи. Не, нямах ипотека за изплащане. Нито алтернативно място за преместване. Държах се малодушно, търпях и още повече откачах.


На искането ми да опровергая информацията на западните медии, че в зоната на бойните действия има руски военни, военният ни кореспондент отговори, че не бива да му задавам този въпрос в ефир ("За да не лъжа"). Изобщо, всички данни, които се появиха в ефир, бяха креатура на Министерството на отбраната на Руската федерация. Точно както сега, когато сред руските войски след три дни битки има само един загинал.


Но най-отвратителното преживяване имах може би през юни 2014 г., когато казах в ефир версията, че украински изтребител е летял до малайзийски Boeing и е изстрелял по него толкова и толкова снаряда. Мисля, че имаше и графики.


В известен смисъл бременността ми ме спаси. Просто избягах в отпуск по майчинство, въпреки че шефът ме убеждаваше да работя още. Дори тогава бях почти 100 процента сигурна, че няма да се върна, въпреки че приятели и познати ми казваха, че съм откачила: ако не се върнеш в ефир, някой друг ще го направи. Но този аргумент изобщо не проработи: добре, нека го прави някой друг, но не и аз.


През първите шест месеца или година неведнъж ми звъняха от работа и ме молеха да се върна в ефир, но всеки път, когато се измъквах, не намирах сили в себе си. Тогава обажданията спряха и пътищата ни с Всеруската държавна телевизионна и радиоразпръскваща компания се разделиха. Не се чувствах герой, не исках да произнасям големи думи, просто не можех да работя повече на тази адска поточна линия.


Последваха трудни времена за мен, защото заплатата на водещия федерален канал ми позволяваше да правя определени компромиси със съвестта си и да не си отказвам нищо. С такива, които са доволни от това предимство, е пълно в Първи и Втори канал. Чух нещо подобно от моя бивша колежка: "Съгласна съм, че това, което ръсим, е прекалено, но имам собствено мнение по този въпрос." Нека дешифрирам: човек не е съгласен с това, което казва, но все пак го казва, защото не иска да загуби такава готина работа. В това отношение винаги ми беше забавно да чуя, че се "продадох на американците" (работих три години в канала "Настоящее время", обявен от властите за чуждестранен агент), тъй като нивото на доходите ми във "Вести" явно надхвърляше това, което получавах след това.


Но никога не съм съжалявал за избора си. Безкрайно съжалявам само за професията си: тя вече не съществува в Русия, унищожена е. Аз, професионален водещ и репортер, съм принудена да сменя сферата си на дейност, защото не мога да намеря място за себе си в съвременните руски медии.


Но дори в кошмарите си не бих искал да съм на мястото на онези, които участват в създаването на информационно съдържание по държавните канали сега - когато руските войски прегазват украинските градове с танкове и ги засипват с ракети, а върховният главнокомандващ си играе с ядрения бутон...


Не виждам причина да се обръщам към бивши колеги или да задавам въпроси. Бяха раздадени инструкции, на всички беше ясно наредено да мълчат. Но се надявам бившите ми колеги да разберат, че тази война приравни всички. Богати и бедни, хора с положени и не толкова - поради факта, че бъдещето на всеки е зачеркнато.


Зачеркнато е и за вашите деца, господа, руски информационни работници. И го направихте сами, със собствените си ръце - ръце, които пишат, редактират, снимат, монтират и излъчват нещо наситено с лъжи и омраза.


Лъжи и омраза.


Късно е да се криете, късно е да се мълчи и е твърде късно да се следват методическите указания.


#нетвойне


Как в Русия се налагаше терминът "украински нацисти"


В сряда Курбангалеева благодари на всички, които са я подкрепили и каза, че разбира и онези, които я ругаят и проклинат. "Простете ми, скъпи украинци. Простете на всички ни за това, че не успяхме да предотвратим този ужасен ад. Руската агресия няма никакво оправдание, стоя и ще продължавам да стоя на позицията си. Тази война трябва незабавно да бъде спряна! Долу ръцете от Украйна!"


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK