Информационната война. Как пропагандата подчинява човешкия мозък

Какво значи да използваш информацията като оръжие? Как се води психологическа война? И каква е връзката между военното дело на 20-и век и фалшивите новини в социалните мрежи през 21-ви век?

© Pixabay.com

Какво значи да използваш информацията като оръжие? Как се води психологическа война? И каква е връзката между военното дело на 20-и век и фалшивите новини в социалните мрежи през 21-ви век?



Анализът е препубликуван от "Свободна Европа".


"Първата жертва на войната е истината."


Източниците приписват този цитат на американския политик, сенатор Хайръм Уорън Джонсън през 1918 г., както и на д-р Самюел Джонсън през 1758 г. и дори на древногръцкия драматург Есхил около 550 г. пр. н. е. Който и да е оригиналният автор на тази мисъл, той просто е събрал в думи хилядолетното знание, че информацията е оръжие.




Но какво значи да използваш информацията като оръжие? Как се води психологическа война? И каква е връзката между военното дело на 20 век и фалшивите новини в социалните мрежи през 21 век?


"Разум и емоции"


Теориите защо определени послания се възприемат лесно от масова публика, препредават се и така създават своеобразна "алтернативна" реалност, се развиват в последния един век най-вече базирайки се на изследвания именно на военната комуникация, съпътствала войните през 20 век.


През 1920 г. словосъчетанието "психологическа война" е употребено за първи път от английския историк Дж. К. Ф. Фулър. След Втората световна война това понятие е изместено от "психологически операции", което във военната доктрина говори, че тези техники се използват не само при военно положение [Карастоянов, Георги, "Психологически операции", Военно издателство 2002 г.].


Последните 10 години на бурно развитие на социалните мрежи промениха значимо инструментите, с които пропагандата достига до всеки от нас. Днес фалшивите новини и дезинформацията достигат много по-бързо и до много повече хора от когато и да било.


Основните механизми, чрез които пропагандата ни влияе, обаче не са се променили особено. Те са пряко свързани с начина, по който разумът и емоциите ни си взаимодействат, когато се срещнат с дадена информация.


"Нещо старо"


Невронауката е анатомичната основа на почти всичко, което правим. В нашия мозък милиарди неврони постоянно взаимодействат един с друг, за да канализират различни вещества и да транспортират стимули и информация.


Някои от най-старите изследвания в сферата на пропагандата сочат, че мозъкът ни е структуриран така, че повтарящата се информация има тенденцията да ползва повтарящи се "канали". Затова когато влезем в контакт с твърдение, което е в съответствие с това, което вече знаем и вярваме, тази информация ще укрепи съществуващия път, а с това - и убежденията ни.


"Нещо ново"


В същото време обаче информацията, която създава усещане за "ексклузивитет" - за нещо, което никой досега не е знаел и тепърва се разкрива пред нас, много по-лесно грабва интереса ни.


Изследвания показват, че невронните реакции в кортекса на човешкия мозък постепенно намаляват всеки път, когато сме изложени на една и съща информация. В същото време усещането, че сме изправени пред някаква новост, увеличава отделянето на невротрансмитера допамин, което е вид награда за мозъка.


"Нещо за душата"


Мозъкът е адаптиран да дава приоритет на определени видове информация. Силно емоционално провокативната информация има по-голям шанс да остане в съзнанието ни и да бъде включена в банките за дългосрочна памет.


А изследвания сочат, че възмущението, страхът и отвращението са сред емоциите, които предизвикват най-силна реакция у аудиторията. Наличието на емоционален език увеличава разпространението на съобщения в социалните медии с около 20% за всяка дума, предизвикваща емоции, установяват изследователи от Нюйоркския университет през 2017 г.


Психологическа, а не информационна война


Създаването на информационна среда, която да формира точно определени гледни точки към даден проблем и евентуално да мотивира определени действия, е подход, базиран изцяло на познаването на човешката психика.


Пропаганда
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Ученикът Хитлер. Пропагандният помощник на дявола
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

"Сред най-важните фактори, които влияят на поведението на целевата аудитория, са възприятията, мотивацията, нагласите и стресът", пише в монографията си "Психологически операции" психологът проф. Георги Карастоянов. И допълва, че за да се промени поведението на целевата аудитория, е нужно да се повлияе именно на тези фактори.


Целевата аудитория обаче не е хомогенна и се състои от хора, които по-лесно се поддават на дезинформация, и други, които са по-устойчиви.


"Зависи до голяма степен от контекста и културата на всеки един човек", обяснява Виргиния Захариева, психотерапевт, писател и журналист.


"Хората, които са възпитавани по-авторитарно, често като възрастни имат по-голям култ към авторитета. Те се чувстват по-добре, когато могат да се доверят на някаква силна, авторитетна фигура и да приемат гледната точка, която тази фигура налага", допълва тя.


Друга група са хората, които се стремят да съберат аргументи, които да подкрепят личните им представи за света - че всяко зло има причина, че всяко действие има обективна логика и т.н. Това удовлетворява нуждата им от сигурност, която е една от най-силните потребности на човешките същества.


"Тук става дума за това доколко хората са склонни да правят проверка на реалността и да сравняват различни източници", казва още Захариева. По думите ѝ хората са склонни да се самозалъгват, за да запазят вътрешния си мир, което ги превръща в "разграден двор" за всякаква информация, включително фалшива.


Как да се предпазим


Изследвания сочат, че фалшивите новини влияят най-силно на хората с по-ниска критичност - независимо от убежденията им.


"Българите имат заложено недоверие на много базисно ниво в националния си характер и за това има своите исторически причини", изтъква Виргиния Захариева. Това недоверие обаче е насочено към институциите и държавността, а не е градивното умение да се съмняват и да гледат критично на света.


Най-базисните принципи за проверка на дадена информация включват да проверим дали източникът е надежден, дали информацията се среща и в други източници и кои, дали има упоменат автор, дали са посочени източници на информацията и снимките и кой има интерес от тази информация.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK