"Няма малки държави. Има малки държавници"

"Зорлем ще затрием държавата си чрез мними "неутралитет", "независимост" и "ненамеса".

© Цветелина Белутова, Капитал

"Зорлем ще затрием държавата си чрез мними "неутралитет", "независимост" и "ненамеса".



Посещението на външния министър на Украйна Дмитро Кулеба предизвика серия от гафове на управляващите на фона на отказа им да окажат военна помощ на нападнатата държава, докато повечето европейски страни го правят. Външният министър Теодора Генчовска се оправда пред него, че страната ни била "малка държава". Всъщност причината е нежеланието на коалиционния партньор БСП и заплахите му, че ще напусне коалицията. Президентът Румен Радев, който също е на позицията на БСП, обяви войната на Путин за братоубийствена и беше апострофиран от Кулеба, че Русия и Украйна никога не са били братя. В антиукраинския "хор" се включи и министърът на туризма Христо Проданов, който обяви, че след 1 май бежанците трябва "да се оправят като всички други". Поводът - започващият летен сезон и заетата частично леглова база от украинци.


Тези реплики на управляващите бяха критикувани остро от политическите наблюдатели. "Дневник" публикува няколко мнения от фейсбук и БНР без претенция за изчерпателност.


Христо Христев, доцент по европейско право:




Поведението на президента и БСП по повод визитата на минисъра на външните работи на Украйна е позорно. To e израз на политическо пигмейство и малодушие, или представлява открито обслужване на руските интереси.


Неспособността на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" да наложат друго отношение на управлението към Украйна ще струва много на двете формации, защото засяга в корен сетивността на най-решителните им поддръжници. Управление на всяка цена, което не е способно да гарантира адекватни позиции и действия по жизненоважни въпроси като този: къде точно стои България в контекста на екзистенциалната криза на сигурността, предизвикана от руската агресия срещу Украйна, е обречено на провал.


Но такъв провал няма да е провал на няколко политически авантюристи. Това ще е провал на европейска и демократична България, на надеждите на тази част от българското общество, която искат България наистина да бъде част от Европа. И най-накрая да излезем от блатото на тази проядена от корупция и изпразнена от съдържание псевдодемократична държава, в която живеем вече години наред.


Капка Тодорова, журналист:


Три месеца министър на туризма стигат. Да дава оставка и да се оправя като всички други.


Захари Карабашлиев, писател:


Имало такъв министър! Говоря за г-жа министъра на външните работи, която вчера започна своето изявление пред украинския си колега г-н Кулеба, че България била "малка държава" и затова щяла да помага на Украйна толкова, колкото... "Малка държава" тя нарече собствената си Родина!? Припомням, че на днешна дата през 1876 г. шепа луди глави и част от по-будното българско население започват Априлското въстание срещу огромната тогава Османска империя с голямата идея да живеем ние сега в свободна държава. За да може г-жа министъра вчера да я нарече "малка"?! Какъв срам, по дяволите.


Няма малки държави, госпожо. Има малки държавници.


Има малки идеи, малки мечти, малки хоризонти. Има малки хора. И когато тези малки хора ги изпонаизвадят кой знае откъде след поредните избори и ги инсталират по върхови места, тогава вече има и малка държава, даже съвсем мъничка.


Тази госпожа министър за последните месеци (най-драматичните месеци за Европа след Втората световна война) не е забелязвана почти никъде, не ходи почти никъде, а и не се среща с почти никого тук. Не е ясно какво точно прави, но явно не разбира, че:


А) България е със средна за Европа територия, т.е. не е никак малка по територия, напротив;


Б) Една държава не е просто територия. Тя е (или трябва да е) нещо далеч по-голямо от петно на политическата карта.


И ако си външен министър не би трябвало да ти мине през ума да си позволяваш да използваш думата "малка" за Родината си.


Евгений Кънев, финансист и политически наблюдател:


Лицермерната заявка за (не)подкрепа на нашата външна министърка за Украйна при срещата й с нейния колега и интелектуален антипод лъсна с пълна сила от публикуваната по-късно международна статистика за оказаната помощ по държави.


Познахте - България я "нема в целата схема."


За разлика от нея - прави огромно впечатление лидерството на северозападните съседи на Украйна - балтийските и северните държави, както и страните от Вишеград. Феноменален е приносът на Естония спрямо нейния БВП - държава, съсед на Русия, която явно няма българските скрупули "да не влезе във война".
Замислих се - защо сме толкова различни в нашите ценности?


Защо северните страни са толкова успешни, а ние постоянно се проваляме?


Ето най-големите културни разлики:


1. Отношението към държавата


Исторически държавата в Скандинавия винаги е била средство на нейните жители да се справят по-добре с предизвикателствата. Това се е наложило, поради малкия брой жители и суровите условия, което е предотвратило оформянето на местни елити, които да узурпират властта и да я ползват за собствени нужди - както стана в България след 9.9.1944 г до днес.


2. Отношенията на взаимопомощ


Скандинавците са стигнали до идеята, че всички са по-добре, ако търгуват помежду си, а държавата винаги помага на по-малките, слабите и бедните. Защото в тяхната култура бедността е много скъпа за цялото общество. И така - образува се много силна средна класа, която знае, че в неин интерес е да помага, за да получи.


У нас всеки се спасява поединично. Едва сега започва да се забелязва зараждане на инициативите и организациите за помощ и взаимопомощ, движени основно от младите генерации.


3. Отвореност към света


Още от XIX век тези държави са разбрали, че поради малкото население и потребители единственият начин за просперитет е да се отворят към света и са доставяли на своите партньори първо енергийни ресурси, след това продукти, а накрая технологии.


Ние имахме злощастието да сме затворена икономика цели 45 години, която ни обрече на бедност. Но въпреки суровия житейски урок, и днес има партии с идеология на българска икономическа самодостатъчност.


4. Образование и иновации


Образованието е център на политиките на цялата държава - защото образованият човек по-лесно влиза в диалог, получава по-голямо възнаграждение и няма нужда от помощ, но и помага на другите като учителите да живеят достоен живот. Затова и по иновации тези хора са водещи в света. А тяхната демокрация е модел.
Обратно, невежеството, в което израснаха няколко поколения българи, ни води до появата на партии, които ги представляват, и до източване на държавата поради тяхната неспособност да създават стойност. И до омраза към ценностите на демокрацията и Запада, които пречат на този процес.


Виждаме как различните ценности водят и до противоположни резултати в международните дела.
Северните държави осъзнават заплахата за техния начин на живот и се стремят към НАТО. Ние сме в НАТО и не можем да разберем смисъла му за сигурността на нашата държава.


Зорлем ще затрием държавата си чрез мними "неутралитет", "независимост" и "ненамеса".


Николай Слатински, професор по национална сигурност:


Управляващата коалиция все повече се дискредитира и показва лице, което все по-малко заслужава симпатии.


По отношение на Украйна тя постепенно преминава от имитация на съпричастност, през пасивност, сетне през безразличие, вече към безсърдечие, което може да ескалира в непоносимост.


Честно казано, аз вече не намирам и елементарен повод да я подкрепям.


Андрей Янкулов, адвокат:


Зад "осъждането на действията на Русия, но..." снишаването да се помогне с всичко възможно на Украйна и хленча от охарчването по украинските бежанци всъщност прозира същото попиване на руската пропаганда, че украинците са си заслужили "специалната операция", защото са нацисти/разработвали са биооръжия/щели са да нападнат Русия/правили геноцид над руснаците в Донбас и пр. което там човек си избере.


Така че тези, които активно подкрепят "специалната операция", поне не проявяват лицемерие, а си казват открито за какво са.


Пасивно подкрепящите и криещите се зад разни витиевати формулировки за "неутралитет" също копнеят Русия да не загуби "операцията", но просто не искат да го изрекат на глас.


Стефан Тафров, дипломат:


Украинците се борят по един много героичен начин за ценностите, които ни обединяват и в ЕС, и в НАТО. Ценностите на демокрацията, на спазването на човешките права, ценностите, които са залегнали в Хартата на ООН, която Русия нарушава със своята агресия. Така че украинците се сражават и за нашия национален интерес.


Доставянето на оръжие на Украйна не е вкарало във войната нито една от помагащите на Киев държави. И още нещо - това, че така ще се удължи войната, значи ли, че ние искаме Русия да смаже Украйна, на която ѝ трябват оръжия. Тук се налага една аналогия с Втората световна война, когато САЩ по закона "Ленд-лийз" ("Заем-наем") доставят на СССР огромно количество оръжие и това до голяма степен помага на Съветския съюз и на Антихитлеристката коалиция да надделеят над нацистка Германия. Може би ако САЩ не бяха предоставили оръжие, можеха нацистите да завземат Москва и да свърши по-бързо войната.


Затова е важно и от морална гледна точка, но и в български интерес е Украйна да надделее в тази война и да се справи с агресията. България може да помогне на това, като предостави военнотехническа помощ.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK