Русия спря газа. Най-сетне

България трябва да направи две неща. Първо, да компенсира спряното. Второ, да отвърне на удара с удар.

© Цветелина Белутова, Капитал

България трябва да направи две неща. Първо, да компенсира спряното. Второ, да отвърне на удара с удар.



Няма да оставим България без руско синьо гориво." Това написа в свое припряно и едва ли не поетично изявление руското външно министерство на 31 декември 2015 година. Причината беше слух, породен от диспут между "Газпром" и "Овергаз", че Русия може да спре доставките на газ. По това време Русия все още трепереше от притеснение, че репутацията й на надежден доставчик може да пострада. Беше време, в което "Газпром", и руското правителство не само се бореха за енергийно превъзходство в Европа, но и все още копнееха за равноправие в това превъзходство. С други думи, "хем сме най-силни, хем сме най-добри". А "най-добри" вървеше с корпоративната репутация на истинска и модерна компания.


За "Газпром" тогава имаше надежда да се превърне в добра и съвременна компания, която оперира на една, или по-скоро половин, ръка разстояние от политическите прищевки и геополитическите фантазии на руското правителство. Вероятно това е и мечтата на всички висши мениджъри в "Газпром". В крайна сметка руската мечта е да сме като другите, да копираме всичко от другите, да правим всичко като другите, но да сме по-добри от тях. Така, по право.


Путин разби корпоративните копнежи на "Газпром" и на другите руски гиганти. "Газпром", както и всички големи руски компании са заложници на политическите амбиции на Путин или на неговия кръг. Те бяха привидно свободни да търгуват като истински глобални фирми, но с ред ограничения и в очакване всеки момент да бъдат мобилизирани, за да изпълняват по-висока мисия.




Сега Путин е реши да удари Полша и България. Това не е голям и не е много рискован удар. Двете страни обаче трябва да направят необходимото, за да увеличат риска за Русия и да намалят риска за себе си. Полша внася около 17 милиарда кубически метра на година, половината от тях от Русия. Българската консумация е около 3 милиарда кубически метра, почти всичко идва от Русия. И Полша, и България вече планират да се откъснат от руската газова зависимост и до голяма степен разполагат с инфраструктурата, за да го направят. Това вероятно е и една от причините за руския удар - да демонстрира, че няма да се церемони с нещо, което така или ще и се случи.


За съжаление Европа, далеч не само България, бяха дълго подвеждани, изнудвани или купувани от "Газпром". Едва сега виждаме ясно в миналото - как зад всяко решение на "Газпром" прозира коктейл от корпоративна логика, политика, гангстерски натиск и дълбоко корупционни практики на Русия. Сега е ясно. Преди надеждата, че нещата отиват на добре, че някак ще се договори или че проблемите ще ни подминат, ни затваряше очите. Правителство след правителство не направи необходимото, за да се откъснем от руския внос на газ и на други енергийни продукти. Сега Русия извършва онова, което ние отдавна трябваше да направим. И това е възможност. Как обаче да постъпи България?


България трябва да направи две неща. Първо, да компенсира спряното. Второ, да отвърне на удара с удар.


Компенсацията не е лесно да се постигне изцяло с внос на газ от друг източник. Внос през Гърция и Турция е възможен - както на азерски газ, така и през терминалите за втечнен газ. България обаче има нужда и от стратегия за намаляване на общото газово потребление. Подобна стратегия не е лесно да се развие и приложи, но не е и невъзможно. Тя би трябвало да включи широко разнообразие от мерки за енергийна ефективност, смяна на отоплителни инсталации (основно с термопомпи), производство на биогаз, енергийно оползотворяване на отпадъци и други мерки, които, събрани заедно, ще доведат до краткосрочен и средносрочен резултат. Мобилизацията за намаляване на потреблението би трябвало да се проведе на различни равнища - национално, местно, корпоративно, индивидуално. В същото време е необходимо рязко да се ускори и инсталацията на различни възобновяеми енергийни системи. Пречките пред тези мерки биха били израз на дълбока некомпетентност или саботаж в полза на Русия.


Що се отнася до ответния удар, крайно време е България да преразгледа позицията на "Лукойл" и "Турски поток", както и да се откаже окончателно от използване на руско ядрено гориво. Това не са лесни действия, но трябва да се проведат. "Лукойл" и "Турски поток" трябва да бъдат подложени на подробен юридически и технологичен одит с оглед на максималното ограничение или спиране на потока руски горива през тях. Подобен одит е добре да се направи от реномирани международни консултанти, за да има стойност при юридически диспути и привличане на евентуални инвеститори.


Разбира се, всяка заявка на Русия трябва да се приема внимателно. Дали тя твърди, че няма да нападне Украйна, или че ще превземе Украйна, дали че е заплашена или всемогъща, Русия манипулира и лъже. Това трябва да бъде ясно разбрано у нас. Русия е крайно ненадежден търговски партньор, а вече е напълно ясно, че е и опасна за енергийната и за националната ни сигурност. Най-малкото заради това България трябва да преустанови всякакви енергийни отношения с Русия. Решения има, много. Те са комплексни и са в противоречие с клишетата за неизбежността на зависимостта от руски горива, за традиционно добри отношения и други подобни несъстоятелни убеждения. Но те трябва да се предприемат. Решително и бързо. И безкомпромисно.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK