Профил на индустрията, която зависи от доставките на газ

Ако има план "Б" за доставките на газ и се оценяват наличните запаси в хранилището, то би следвало да се мисли и за план "Б" и оценка на алтернативите спрямо 15-20 големи потребители на газ в страната..

© Цветелина Белутова, Капитал

Ако има план "Б" за доставките на газ и се оценяват наличните запаси в хранилището, то би следвало да се мисли и за план "Б" и оценка на алтернативите спрямо 15-20 големи потребители на газ в страната..



Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).


До каква степен икономиката на страната е зависима от доставките на природен газ? Този въпрос стана особено актуален през последните дни, след като Русия спря подаването на газ към България. Кратък и информативен обзор по темата може да се прочете в статия на Георги Ангелов, която дава общата картина.


Известно е, че 1) газът има сравнително малък дял в енергийния микс на страната; 2) потреблението е в пъти повече през зимата, като "Топлофикация София" е най-големият потребител на газ в страната; 3) извън енергетиката, предприятия от химическата промишленост са основните потребители на газ; 4) до този момент сме в почти пълна зависимост от доставките на газ от Русия; 4) хранилището в Чирен има ниски запаси от газ, като видимо през последните два месеца не са предприети стъпки за нагнетяване на газ и попълване на резервите - попълването започна преди дни, като традиционно нагнетяването започва в края на април. По последната точка, тъй като видимо предизвиква спорове и коментари, всеки може да проследи дневните данни, в това число за години назад, за физическия поток от/към Чирен на страницата с оперативни данни на "Булгартрансгаз".




Всичко това е известно, но то не дава пълната картина. Макроданните за нисък дял на природния газ в енергийния микс не означава, че конкретни предприятия не са напълно зависими от газовите доставки. Липсата на природен газ и/или повишаването на цената за алтернативни доставки е по същество предизвикателство за конкретни предприятия и големи потребители.


Министърът на икономиката и представители на работодателите дадоха съвместен брифинг, на който се опитаха да представят някаква оценка за ефекта върху икономиката, тоест за мащаба на засегнатите предприятия. Оставяйки настрана политическото говорене от министъра и исканията за нови компенсации от бизнеса, представената оценка на този брифинг подлежи на много сериозен критичен поглед.


Въпросната оценка посочва структурата на потреблението на природен газ по сектори - директно взета от регулярните доклади за дейността на "Булгаргаз", и списък на индустриалните потребители, присъединени към газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз". И докато в началото на този микро доклад се говори за 25 хил. предприятия и 247 хил. наети, то реално това са всички предприятия и всички наети в посочените сектори - независимо дали са на газ или не. Важното изречение в представената оценка, поместено след таблицата с големите предприятия, е следното: "Общият оборот на дружествата, присъединени към мрежата на Булгартрансгаз възлиза на 6 млрд. лв., а заетите са над 14 хил. души".


Дори и тази информация обаче не е пълна. Тя не казва какво количество природен газ потребяват тези предприятия и дали са напълно зависими от този вид енергия. В представения списък не влизат всички промишлени предприятия, които са на газ - посочени са най-големите, както и такива, които не са директно вързани към мрежата на "Булгартрансгаз" - такива са например някои компании в Габрово и Велико Търново. Накратко - този микро доклад е изключително повърхностен и не дава представа каква е зависимостта на индустрията от доставките на природен газ.


Поради липса на публично достъпна информация, тук ще представим накратко най-големите индустриални потребители на газ в страната. Това са около 15 компании, които всъщност формират голяма част от потреблението на газ от индустрията у нас. Данните за тяхното потребление на енергия и баланса между природен газ и електроенергия са на база различни източници и оценки на автора и е възможно да има някои неточности. Този баланс между електроенергия и природен газ е важен, тъй като в противен случай рискуваме да направим напълно погрешни изводи.


Такъв пример са големите добивни и промишлени компании в Средногорието - "Аурубис България", "Асарел-Медет", "Елаците-Мед" и "Дънди Прешъс Металс Челопеч", са сред най-енергоемките компании в страната, но те използват почти изцяло електроенергия. Интересно е, че "Асарел-Медет" и "Елаците-Мед" присъстват в списъка на икономическото министерство - като компании, присъединени към газопреносната мрежа, но тяхното потребление на газ всъщност е изключително малко - най-вероятно в рамките на 2-3% от енергията, която използват. Така че, в случая големите компании в Средногорието, които потребяват изключително много енергия са пример за такива, които не са зависими за своята основна дейност от доставките на газ.


Най-големият индустриален потребител на газ е "Неохим" в Димитровград. Торовият завод потребява огромни количества газ - около 3-3,5 TWh годишно, което е сравнимо с потреблението на всички останали компании от топ 10 индустриални потребители на газ (без топлофикациите). "Неохим" е най-голямото предприятие в област Хасково с персонал от около 700 души и приходи от порядъка на 260 млн. лв. По веригата на добавената стойност предприятието е важно за земеделието в страната, тоест има директна връзка между газ - тор - добив в земеделието. Разбира се, трябва да отчитаме, че има и друг голям играч на пазара - "Агрополихим" в Девня, който изгради терминал за амоняк и замени природния газ като суровина за производство на азотни торове. Въпреки това, евентуални проблеми в единия от двата големи торове заводи в страната няма как да не окаже негативен ефект върху земеделието.


След "Неохим" по потребление на газ идват стъкларските заводи. Това са най-вече "Тракия Глас" в Търговище и "БиЕй Глас" с заводи в София и Пловдив. В двете компании работят по около 600-700 души, а "БиЕй Глас" чувствително повиши дейността и приходите си през последните години и достигна до 5-то място в класацията на най-големите компании в страната - с приходи за над 1,8 млрд. лв. през 2020 г. Малко по-назад в класацията, но все пак със сериозно потребление на природен газ е и друг представител на стъкларската индустрия - "Рубин Трейдинг" в Плевен.


Някъде след водещите стъкларски заводи по потребление на природен газ идват и представителите на тежката индустрия. Това са най-вече "Стомана Индъстри", "КЦМ 2000", "София Мед" и "Алкомет". "София Мед" е с приходи от над 900 млн. лв. и около 600 заети. "КЦМ 2000" и "Стомана Индъстри" имат приходи от порядъка на 600-700 млн. лв. и наемат съответно над 1 400 и около 1 000 души. "Алкомет" е с приходи от 350 млн. лв. и около 1 100 наети. И четирите компании са големи потребители както на природен газ, така и на електроенергия, тоест не са в почти пълна зависимост от природния газ като стъкларските заводи. Тук вече стои въпросът за ролята на природния газ в технологичния процес в тези заводи и съответно степента на зависимост.


Напред в класацията по потребление на природен газ, дори изпреварвайки повечето представители на тежката индустрия, са и "Биовет" и "АДМ Разград". "Биовет" и "АДМ Разград" са с приходи от порядъка на 400-500 млн. лв., като в "Биовет" са наети над 2 000 души през последните две години. По-надолу идват и компании като "Калцит", "Златна Панега Цимент", "Свилоцел" (разбирай "Свилоза") и "Рока България". Грубо казано това са компаниите, които потребяват по-сериозни количества природен газ в страната.


Накратко маркирахме 15-на компании - представители на стъкларската индустрия, тежката индустрия и някои други, които всъщност формират огромната част от потреблението на природен газ от индустрията в страната. Разговорите за икономическите ефекти от евентуални проблеми с доставките или цената на газа, както и възможните мерки и алтернативи са по същество разговори за бъдещето на тези компании. Обсъждането дори не е секторно, а компания по компания и завод по завод.


Разбира се, в страната има и други важни потребители на газ, в т.ч. по-малки промишлено предприятия, болници и т.н., но големите количества са в няколко топлофикации и в изброените индустриални компании. Ако има план "Б" за доставките на газ и се оценяват наличните запаси в хранилището, то би следвало да се мисли и за план "Б" и оценка на алтернативите, в т.ч. технологични, спрямо 15-20 големи потребители на газ в страната.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK