© Личен архив
Всяка година тържествата за Трети март са съпътствани от обществени вълнения и спорове дали датата е най-подходящата за национален празник. Трети март беше обявен за такъв без обществен дебат, с указ на председателя на Държавния съвет Петър Младенов от 27 февруари 1990 г. и решение на последното комунистическо Народно събрание от 5 март 1990 г. Така поколения българи израснаха и израстват с един лозунг всяка година на националния празник - тържествено изказване на благодарност и признателност към друга държава, други народи и армии за постигане на вековната мечта за свободна и независима българска държава.
Преди отново да решават политиците, "Дневник" отваря темата за дискусия и започва с експертите, които най-добре познават историческите събития. Първо се обърнахме с въпроси към историци от БАН, Софийския университет "Св. Климент Охридски", Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и други научни институти. Мненията на доц. Пламен Божинов, проф. Милко Палангурски и Стефан Дечев можете да прочетете тук, тук и тук. Следва разговаря с проф. Петко Ст. Петков*. Заглавието е на "Дневник".
Смятате ли за основателни обществените вълнения всяка година "за" и "против" датата на националния празник 3 март?
- Тези вълнения са естествени и обосновани и отдавна не са само в дните около 3 март. Още в края на 90-те години на миналия век поставих въпроса за липсата на система и обоснована концепция за официалните празници у нас, публикувах няколко материала през годините, но освен спорадични дискусии в медиите и оживено, но невинаги компетентно коментиране в социалните мрежи, засега няма широк обществен отзвук.
А политиците, особено управляващите през последните три десетилетия, съзнателно избягват темата, пък и нито една от политическите сили не е предложила научно обосновано и обществено приемливо предложение за решение на въпроса с празничната система. Спорадично изразяваните мнения по отношение на сегашния национален празник, изтъкването на предимно геополитически съображения за запазването или отмяната му само подхранват основателните съмнения на публиката, че някои политически активисти измерват патриотизма и родолюбието си с предаността и безкритичността си към една или друга велика сила, което е жалко и недостойно.
При това, тази по същината си нихилистична мода, се разпространява чрез медиите и дава много лош пример на младите.
С държавен акт или спонтанно се е наложил Трети март след Освобождението като празник?
- Една от съществените причини за неспиращите вълнения по повод на националния празник 3 март е начинът, по който той е наложен за такъв. Първият официален акт, регламентиращ празниците в новата българска държава, е Указ № 5 от 09.01.1880 г. на княз Александър І. В него 19 февруари (от 1916 г. Трети март) е обявен за ден на "възшествието на престола на император Александър ІІ и заключение (сключване) на Санстефанския мир".
Превръщането на 3 март в национален празник натоварва тази историческа дата със сакрално значение. Дори обоснованото критично отношение към събитието, което тя изразява, се приема от широки и недостатъчно осведомени кръгове от обществото като кощунствено спрямо едно въобразено и внушавано десетилетия наред изкривено разбиране за патриотизма като избор на най-подходящ "освободител".
Как може да бъде преодолян такъв траен - да го наречем - български комплекс - на тема освободители?
- Може да бъде преодолян по пътя на диалога и откритото, аргументирано, неанонимно обсъждане и с познаване на историческите факти тъй като често се говори много общо за "Освобождението на България" и неточно се смята, че именно Санстефанският мир го е осъществил, нека уточня.
С "Освобождение" се визира създаването на новата българска държава в резултат от провокираната чрез кръвопролитното българско въстание от април-май 1876 г. намеса на великите сили и последвалата война между Русия и Османската империя.
Но първото официално съгласие на Османската империя за създаване на голяма и автономна българска държава не е Санстефанският договор, а подписаните точно месец преди това в Одрин - на 19/31 януари 1878 г. - Основи на мира. Чрез тях Русия налага, а победената империя приема: "България в границите, определени в съответствие с принципа на мнозинството от българското население, които в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите, определени от Цариградската конференция (т.е. диоцезът на Българската екзархия), ще бъде преобразувана в автономно княжество".
А самото създаване на новата българска държава става малко по-късно в историческата столица Търново, когато от февруари до юни 1879 г. се изработва и приема Конституция, избира се и се заклева първият княз Александър І и българската държава започва да се самоуправлява.
Анализатори коментират, че може до бъде запазен Трети март като национален празник, защото има разлика между Русия на император Александър Втори и Русия на Сталин или Путин?
- Като се има предвид начинът, по който 3 март е наложен за национален празник през 1990 г., първото, което трябва да се направи днес, е да се отговори на въпросите:
1. Да има ли или да няма национален празник, защото от 1879 до 1990 г. в българската държава няма национален, а само официални празници.
2. Ако наистина преобладават обществените настроения един от многото официални празници да е национален, едва тогава идва вторият въпрос - коя да е тази дата?
3. А за да бъде съвременният официален празничен календар по-пълен, в него трябва да намерят място такива паметни дни, които са исторически важни, но отсъстват от сегашния празничен списък:
- 27 февруари - учредяването на Българската екзархия през 1870 г., която е първата законнопризната общобългарска институция и фактически българска протодържава.
- 16 април - приемането на първата българска конституция в Търново през 1879 г.
- 17 април - изборът на първия български княз Александър Първи след възстановяването на българската държава през 1879 г.
- 20 април - избухването на най-голямото и политически най-успешното българско въстание /Априлското въстание - бел. ред./ за освобождение от османско иго през 1876 г.
страницата на Народното събрание, напълно отсъстват паметните дати на средновековната българска история).
А как да се избере датата?
- Предлагам принципно различен подход. Нека за няколко години, например десет, се установят, както впрочем е било цели 111 години след 1879 г., само няколко официални празника, дори да са само тези от сегашния празничен календар - 3 март, 1 май, 6 май, 24 май, 6 септември, 22 септември, 1 ноември (Ден на народните будители - бел. ред.) да имат еднакъв статут. И да видим след този достатъчно дълъг период към кой от тях българското общество има най-искрено положително отношение, кой паметен ден българите смятат за най-съкровен, кой почитат най сърцато и въодушевено.
И ако и след 10 години преобладава нагласата непременно да има национален празник, то нека такъв да бъде този първенец.
Ако смисълът на националния празник е да обединява народ и власт, как изглежда събитието, което е изпълнило и би могло занапред да изпълни такава роля?
- Първо, нека видим дали това, което правилно твърдите, че трябва да е основно качество на националния празник - да обединява, може да се отнесе към събитието, олицетворявано с датата 3 март? Сан Стефано не е просто мит, това е политическа доктрина, превърнала се в историографска норма, установена и утвърждавана с псевдопатриотична цел, която обаче не може да се постигне, най-малкото защото санстефанските граници не са границите на "България, Тракия и Македония", какъвто е българският идеал през Възраждането, според документите от епохата:
1. Трети март не изразява българското участие в Освобождението (разбирано като продължителен процес, а не като еднократен акт), тъй както например 20 април (обявяването на Априлското въстание 1876 г.) или 11/23 август (стратегически важните сражения на върховете Шипка и "Свети Никола" през 1877 г.). А не трябва да се забравя, че националният празник, пък и другите официални празници трябва да отразяват общоприети български ценности и български постижения, тоест да са паметни дни, свързани с български исторически приноси;
2. Санстефанският договор не е първото валидно руско-османско споразумение, с което завършва Освободителната война. Точно месец преди това, както споменах, на 19/31 януари 1878 г. в Одрин са подписани от официални руски и турски представители "Основи на мира", предвиждащи създаването на Българско княжество върху всички земи, населени с българи, но не по-малко от териториите, определени от Цариградската конференция на великите сили 1876 г.;
3. Санстефанският предварителен договор предвижда най-малко двегодишна военна окупация на Българското княжество, откъсва от проектираната автономна българска държава няколко области вече признати за български и от султана, и от великите сили през 1876 г.: Северна Добруджа, Нишкия край, Южна Тракия, Централните Родопи (как ли празнуват Трети март жителите на Смолянския край, след като според Санстефанския договор тази част от Родопите е оставена в Османската империя).
При това, към момента на подписването на Санстефанския мир големи части от териториите, включени според него само виртуално в Княжество България, не са освободени и са в турски ръце - Македония, Беломорска Тракия, Варненско и Шуменско.
Затова и Русия сама се съгласява на ревизия на санстефанския мир, като сключва тайно споразумение с Великобритания в Лондон на 18/30 май 1878 г. То предвижда Българското княжество да е само между Дунава и Балкана, да има отделна автономна провинция между Стара планина и Родопите, Македония и Южна Тракия да останат в Османската империя, Северна Добруджа да е в Румъния, а Нишкият край - в Сърбия. Това руско-английско споразумение става основа на окончателния Берлинския договор. И сега конкретно на въпроса ви. От средата на 90-те години на миналия век, когато за първи път повдигнах темата за националния празник, аз съм убеден привърженик на идеята:
Ако ще има такъв празник, това да е единственият признат без политически решения и честван като национален, най дълго почитаният общобългарски паметен ден - 24 май. И то не само като ден за почит към равноапостолните свети Кирил и свети Методий по нов стил, а като събирателен образ на българския културен и цивилизационен принос към света чрез приютяването, отглеждането и разпространението на един уникален феномен - българската азбука и първите преводи на свещените книги.
Вече 170 години - от 1851 г. насетне - 11/24 май се чества като общобългарски празник - и на миналите поколения, и на днешните, а и на бъдещите. Този ден почитат и българите в сегашните граници на държавата България, и тези, които са навън. Този ден събира и обединява българите, а и не само тях, около безспорни културни ценности, той е почитан от всички народи и хора, разбиращи цивилизационната роля и значение на делото на светите равноапостолни братя и на техните ученици, подкрепено именно от българската държава, отгледано и предоставено на света от нея.
Това е празникът на най-българския спомен, настояща гордост и надежда за бъдещето.
- Често се споменават като подходящи и датите на Съединението /6 септември 1885/, Денят на независимостта /22 септември 1908/? Плюсове и минуси според Вас на тези събития?
- На всички са известни тези предложения за различен от 3 март нов национален празник от последните години, но именно липсата на сериозно обсъждане е причина много хора да не знаят, а които знаят - да не признават някои особености, свързани с тези събития и символизиращите ги паметни дати.
Така например Съединението е акт, засягащ част от българските земи и населения, дори не всички, които днес са в границите на българската държава, защото съгласно Топханенския акт от 1886 г., уреждащ международноправно Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Кърджалийско и други родопски селища остават в Османската империя и са освободени едва в хода на Балканската война в 1912 г.
Обявяването на независимостта през 1908 г. е безспорно важно историческо събитие, но неговото конкретно значение също се преувеличава напоследък. С акта от 22 септември 1908 г., уреден международноправно през 1909 г., официално се заличава васалното положение ва България спрямо султана-сюзерен. А на практика българската държава води политика на фактическа независимост от Османската империя още от 1879 г.
Вашето мнение за най-подходяща дата, от гледна точка на държавност, единомислие на държавен глава, правителство и народ?
- Не може един паметен ден да изразява всички културни приноси и всички ценности, обединяващи българите някога и днес. Но в най-голяма степен до това предназначение на общобългарски празник се приближава символната дата 24 май. Основното предизвикателство пред сегашното българско общество е да намери сили, воля и път да се събере и целенасочи в името на големи общи задачи. Без да преставаме да сме различни и без да ставаме едноцветни, трябва да спрем да се делим и противопоставяме по всякакви въпроси, с омраза и негативизъм нищо добро не е постигнато.
В този смисъл обединяването около непреходното значение и доказания цивилизационен принос на
делото, символизирано от паметната дата 24 май, ще положи не само стабилна основа за постигане на така необходимото обществено единство и солидарност на съвременните българи, но и ще ни представи пред света с доказан и достоен културен принос.
24 май като най-дълго и постоянно честван общобългарски празник и сега е национален. Нещо повече, той най-много, в сравнение с останалите официални дни, хвърля мостове и създава ползотворни културни контакти със страни и народи, облагородени от цивилизационния принос на делото, което тази дата символизира. Аз не се съмнявам, че ако обществото бъде оставено да избере, това ще е 24 май, но съм готов да изчакам, както споменах по-горе, и всички да се уверят в това.
Ваши колеги споменават, че историци готвите национална научна конференция за българските празници - каква е целта на такъв форум и за кога го планирате?
- На последното заседание на Факултетския съвет на Историческия факултет на Великотърновския университет на 6 април т.г. наистина беше взето такова решение. Аз от много години предлагам да се организира такъв обществен и научен форум, ако трябва неведнъж. Дискусионните въпроси са много.
Защо, наистина, едни празници са по нов стил, други по стар?
- Вече три десетилетия в официалния календар на българската държава едни празници са по т.нар. нов стил, т.е. спазват неотменения и въведен със закон през 1916 г. Григориански календар - например 3 март, 24 май, а други са по т.нар. стар стил, който официално е отменен и коригиран през 1916 г. - например 6 септември и 22 септември. Има различни предложения, но и съществени съображения "за" и "против" едно или друго крайно решение на този конкретен въпрос. Така че една добре организирана широка национална експертна дискусия по темата "Официални и национален празник, проблеми и решения" е крайно наложителна и е добре да се проведе още през настоящата 2022 г.
* Петко Ст. Петков е професор, доктор на историческите науки, преподавател по нова история на България във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Автор на няколко монографии, учебници, документални сборници, студии и статии по проблеми на новата българска история на XIX и XX век, културното наследство, официалните празници, политическите отношения и българския конституционализъм. Научен консултант и участник в документални филми с историческа тематика. Член на Съюза на учените в България и председател на Великотърновския му клон. Почетен професор на Измайлския държавен хуманитарен университет (Украйна) от 2015 г. Удостоен е с наградата "Златен век - печат на цар Симеон Велики" и Грамота от Министерството на културата на Република България за принос в развитието на българската култура и национална идентичност.
