Как Путин се изгуби "в превода"

Защото не разбра как работят западните институции.

© Дневник

Защото не разбра как работят западните институции.



Войната разбули още един мит: за гениалния стратег Путин. Този мит не беше само локален или регионален - той стана световен.


На великото държавничество се кланеха и на Запад. Путин беше няколко пъти Човек на годината на сп. Time, анализатори му приписваха чудодейни качества, дори американци въздишаха, че Русия има такъв президент.


На какво се дължи изгубването "в превода" между двата свята?




Най-лесното обяснение е, човек мисли за другите през своята оптика, през своя опит, през своите ценности, накратко, че другите хора са като него.


Така западняците не разбираха, че Путин е "държавник" в система, където няма разделение на властите, в която е унищожил всички опоненти и съпротива и има власт, паралелна само с тази на своя предшественик Сталин. И че е лесно в такава система да си "авторитет", защото си в състояние да действаш с бързина на ръба и отвъд закона и мобилизираш ресурс за всяка стратегия със скорост, непосилна за демокрациите.


Путин и немуподобните политици от Изтока, в това число и у нас - смятат западняците за корумпирани и лъжливи като тях. Понеже за тях всичко е пари; търсете парите; парите, купуват всичко - съдейки по спорадичен опит от "придобивания" на западни политици - то тогава целият Запад е едно лицемерие как да се направят едни пари. И че лъжата е рецептата за успех.


В източното мислене липсва разбирането за държавата с разделение на властите, с върховенство на правото, с примат на институциите. Важно е да се "придобие" верния човек и всичко ще е ОК.


Затова сега Путин е втрещен от обединената реакция на Запада; затова не може да повярва, че неговите европейски проксита - Германия, България и други страни - заявяват и работят за подкрепа за Украйна; затова се чуди как да използва газа като оръжие; затова се надява, че като активира всички свои агенти ще попречи на тази мобилизация.


Чекистите винаги са били царе на тактиката, на отиграване на ситуации, но никога брилянтни стратези. За да си стратег трябва не просто да се възползваш с изненадващи твои ходове от слабости на противника, което тактиците умеят - а да предвиждаш няколко хода напред реакциите на своите противници. Но за това трябва да познаваш тяхната политическа система, а не просто ключови хора в нея. Е, Путин успя да изненада Запада, но се провали да предвиди реакцията му.


Зимата идва. Защо Владимир Путин и враговете на свободния свят трябва да бъдат спрени
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете


До войната се стигна по същата причина.


Чрез своите агенти на влияние в обкръжението на Тръмп, Путин направи всичко възможно да легализира чрез САЩ своята придобивка в Крим и Донбас и беше много близо - ако не беше Тръмп загубил изборите. Спомняте ли си руските знамена на Капитолия; сходните партенки в Русия и САЩ срещу Байдън и сина му; неистовия опит на Тръмп да задържи властта? Може да са много причините за Капитолия - но със сигурност Путин и ангажиментите са сред тях. И за това има разузнавателни данни и доклади.


А представяте ли си, ако Тръмп беше успял да сложи подчинени върховни съдии, както на Изток? Ами съдът щеше да реши изборите, че са фалшифицирани в полза на Тръмп! И Путин! Е, провалиха се и войната остана единствена опция. Защото Путин не разбра как работят западните институции.


Така е у нас : съветските по манталитет хора разсъждават за Запада само като Зло, което търси само печалби и разпалва войни - което е прегърнат и раздухван мит на путинската пропаганда. И Радев, и Борисов, и всеки съветски по манталитет политик у нас разсъждава за Запада и за българите идващи от Запад през призмата на печалбите, които ще натрупат и посредниците, с които работят. И оплакват смяната на "техните хора". Няма дума или мисъл за общи интереси с другите държави на база европейски ценности.


Така се разбира и държавното управление. Това и имаме днес в наследство като държава.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK