Краят на свободните медии е началото на войни

Публикуваме тази позиция едновременно с мрежа от независими медии в Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия по повод 3 май - световен ден за свобода на пресата. От България това са "Дневник" и "Капитал". Пълния списък може да видите след текста.

Руският президент Владимир Путин ни показа колко далеч може да стигне демонтирането на демократичните институции и задушаването на свободната преса. Автократите без обществения контрол, осъществяван чрез независими медии, е по-вероятно да прибягнат до агресия срещу групи граждани и дори срещу други държави.

В Русия през последните 30 години бяха убити почти 60 журналисти. Те бяха застреляни в главата, простреляни с картечница, отровени, пребити до смърт, блъснати с коли, изхвърлени през прозореца или екзекутирани като заложници. В повечето случаи самоличността на поръчителите на тези престъпления така и не стана известна и светът помни само няколко имена на убитите журналисти, търсили истината и връхлетяни от огромната пропагандна машина на държавата.

Убиването на журналисти е сериозен индикатор, че нещо ужасно се е объркало в една страна и че светът трябва да е загрижен за това. Но Путин отиде още по-далеч. Сега той принуждава Европа да преживява нещо невъобразимо.

Журналистите в Централна и Източна Европа отразяват война, която се разпространява из целия район. Разказваме истории за загуби, които ще засегнат цели поколения, както и за болка, която не може да се излекува с времето. Обясняваме и даваме контекст на ужасяващи снимки, политически изявления и данни. Отделяме фактите от пропагандата 24 часа на ден.

Бяхме принудени да възприемем нови журналистически роли. Опровергаваме погрешната информация, разпръсквана от тролски фабрики и следим дали военновременните мерки за ограничаване на руската пропаганда съответстват на закона.

Работим за това да се чуе гласът на стотици хиляди украински бежанци, потърсили човечност и солидарност в съседните страни, така че да могат да изградят достоен живот извън родината си.

Подкрепяме и колегите си в Украйна, които имат най-трудната задача и често рискуват живота си, за да достигнат новините до техните читатели. Девет журналисти бяха убити досега по време на работа в Украйна.

Демонстрираме солидарност с независимите журналисти, които са останали в Русия и поддържат журналистическите ценности във все по-враждебна среда, но мнозина от които са или арестувани, изселени или медиите им биват затворени.

И въпреки това в нашия район има страни под силно руско влияние, в които пропагандата е издигната до ниво на държавна доктрина. Дори членството в ЕС не успява да отклони Унгария от този път. Последната изборна победа на Виктор Орбан и партията му "Фидес" още повече влоши и без това деформираната медийна среда, в която шепа медии се борят за оцеляване и защита на журналистиката такава, каквато тя е разбирана в демократичните общества.

Докато Орбан разпространява нелибералното си влияние в района, разбираме, че съдбата на независимата журналистика в Унгария е наша споделена европейска съдба.

Това е особено видимо в Полша, където от 2015 г. насам - когато на власт дойде партията "Право и справедливост" - независимите медии паднаха жертва на масивен съдебен, икономически и политически натиск чрез дела, много от които под формата на "стратегически дела срещу обществено участие" (SLAPP), срещу медии, заведени от политически фигури; реклами и обяви бяха оттеглени от свободни медии; държавната пропаганда атакува независими медии; контролирани от държавата компании купуват регионални и местни медии и прогонват от тях независими репортери и редактори.

В България, Чехия, а сега вече и в Словения, авторитарни и нелиберално мислещи правителства бяха сменени. Но новото чешко правителство се бави в прокарването на обещаните медийни реформи,

докато в България - макар новата управляваща коалиция да не оказва натиск над медиите - превзетата част от медиите се превърна в инструмент за руска пропаганда и се употребява за сеене на раздор в общественото мнение относно войната в Украйна.

В Румъния журналистите редовно се сблъскват с тормоз само защото си вършат работата: разследващата журналистка Емилия Серкан стана неотдавна жертва на операция за компрометирането ѝ, започнала от документ, изтекъл от полицията, а миналата година разследващият екип на вестник "Либертатя" трябваше да се бори с над 30 дела, заведени от кмета на Букурещ.

Но журналистите не сме безсилни. Въпреки устните нападки, кампаниите за очерняне, политическия и икономически натиск, продължаваме да служим на читателите си в района. Разбираме, че всеки журналист, на когото е запушена устата, всяка политическа атака, случила се в която и да е страна, засяга цялата журналистическа общност.

Журналистиката ни учи да поддържаме дистанция и да оставим източниците, фактите, аргументите и историите да говорят чрез нашата работа. Но Световният ден за свобода на пресата е повод да заявим, че независимите журналисти са едни от последните прегради, защитаващи демократичните общества от това да паднат жертва на автокрацията. Автократи без обществен контрол могат да прибягнат до война.

Тази позиция е публикувана днес на страниците на:
SME (Словакия)
Gazeta Wyborcza (Полша)
Telex (Унгария)
HlidaciPes.org (Чехия)
Капитал (България)
Дневник (България)
Libertatea (Румъния)
The Slovak Spectator (Словакия)