Война и възмущение

Първо трябва да намерим конструктивен изход от нашата дилема. Тази надежда е отразена в предпазливото формулиране на целта, че Украйна не бива да губи войната.

© Георги Кожухаров

Първо трябва да намерим конструктивен изход от нашата дилема. Тази надежда е отразена в предпазливото формулиране на целта, че Украйна не бива да губи войната.



Избори 2022

"Дневник" препубликува от "Портал Култура" откъс от статията на германския философ Юрген Хабермас (92) за "Зюддойче цайтунг" от 29 април. Поводът за нея са острите критики срещу германското правителство заради помощта му за Украйна. Преводът е на Стилиян Йотов.


След 77 години без война и след 33 от свършека на един мир, макар и заплашван, но все пак опазен само заради равновесието на сдържащия ужас, тревожните картини на войната се завърнаха - една война пред нашата врата, произволно отприщена от Русия.


Както никога досега медийното присъствие на случващата се война владее буквално всекидневието ни. Един украински президент, който е наясно със силата на образите, се грижи за впечатляващи послания. Обновяващите се от ден на ден сцени на грубо разрушение и разтърсващо страдание намират в социалните медии на Запада саморазбиращо се ехо. В този случай новото в публикуването и в калкулираната ефективност на публичността от непредвидимия развой на една война би могло да впечатли нас по-старите повече, отколкото по-младите, свикнали с медиите.




Но дали е само умелото инсцениране тук или там - всичко това са факти, които обтягат нервите ни и за чийто шокиращ ефект допринася съзнанието за териториалната близост на тази война. По този начин сред зрителите на Запада нараства с всеки загинал безпокойството, с всеки убит потресът, с всяко военно престъпление възмущението, както и желанието да се направи нещо срещу това.


Рационалният фон, на който се натрупват тези емоции в цялата страна, е самопонятното вземане на страна срещу Путин и едно руско правителство, които без всякакъв повод започнаха масова нападателна война, противоречаща на международното право, а със системния начин на човеконенавистното ѝ водене, пристъпват и хуманитарното международно право.


Въпреки тази единодушна позиция сред управляващите на западния съюз от държави си проправя път диференциран начин на поведение; а в Германия избухна пискливa, раздухвана от гласовете на медиите война на мненията относно вида и размера на военната помощ за поставената натясно Украйна. А исканията на притисканата без вина Украйна, която без всякакви церемониалности преобръща грешните политически преценки и неправилни промени в курса на по-раншни федерални правителства в морални изнудвания, са така разбираеми, както са самопонятни при всички нас емоциите, съчувствието и нуждата да се помогне.


И все пак ме смущава самоувереността, с която в Германия морално негодуващите обвинители застават срещу едно федерално правителство, опитващо се да постъпи рефлексивно и сдържано. Федералният канцлер изведе поантата на неговата политика в интервю за списание Шпигел с изречението: "Ще се възпротивим на страданието, причинявано от Русия в Украйна, с всички средства, без от това да възникне неконтролирана ескалация, която да отприщи неизмерно страдание в целия континент, а навярно и в целия свят".


Комуникативният разум
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете


След като Западът взе решение да не се намесва в този конфликт като воюваща страна, съществува праг на риска, който изключва необуздан ангажимент за въоръжаване на Украйна. Всичко това излезе наново на ярка светлина при последното затягане на редиците на съюзниците в Рамщайн, също както и от обновената току-що заплаха на Лавров за употреба на атомни оръжия. Всеки, който не взема предвид този праг и с агресивно-самоуверен тон иска да тласне федералния канцлер по-нататък в тази посока, недовижда или схваща грешно дилемата, в която се озовава Западът чрез тази война; тъй като с добре обоснованото си, дори в морален аспект решение да не се превръща във воюваща страна, самият той се оказа с вързани ръце.


Рискът от световен пожар трябва да се преодтврати безусловно


Дилемата, която принуждава Запада да преценява насред пространство, изобилстващо от рискове, между две злини - поражение за Украйна или ескалация на ограничен конфликт до трета световна война - е налице. От една страна, ние извлякохме от Студената война поуката, че война срещу атомна сила не може вече да бъде "спечелена" в някакъв разумен смисъл, във всеки случай не и със средствата на военното насилие в рамките на обозримия срок за някакъв горещ конфликт. Атомният потенциал на заплахата имаше за последица това, че заплашената страна - все едно дали самата тя притежава атомни оръжия, или не - може да прекрати непоносимите разрушения от прилагането на военно насилие, каквито те ще са във всеки един от случаите, не чрез победа, а в най-добрия случай чрез компромис, който да опази лицето и на двете страни. Тогава на никоя от страните не се вменява поражение, така че тя да напусне полето като "губеща".


Също така и преговорите за прекратяване на сраженията, които текат паралелно с боевете, дават израз на този възглед; те запазват междувременно отворена перспективата за реципрочно разглеждане на противника като възможен преговорен партньор. Вярно, че руският потенциал за заплаха зависи от това, че Западът има доверие в Путин за използването на ABC-оръжия [атомни-биологически-химически]. Но де факто ЦРУ вече предупреди през последните седмици за актуалната опасност от така наречените "малки" атомни оръжия (които очевидно са били развити затова, за да направят отново възможни войните между ядрените сили). Това придава на руската страна асиметрично предимство пред НАТО, която заради апокалиптичния размах на една световна война - при участието на четири ядрени сили - не желае да се превръща във воюваща страна.


Ето как Путин решава сега кога Западът ще прекрачи дефинирания от международното право праг, отвъд който той ще разглежда военната подкрепа за Украйна и формално като включване на Запада във войната. Предвид риска от световен пожар, който трябва да се предотврати безусловно, неопределеността при такова решение не оставя свободно пространство за рискована игра на покер. Дори ако Западът би се оказал достатъчно циничен да пресметне "предупреждението" с едно от тези "малки" атомни оръжия като риск, т.е. в най-лошия случай да се примири, кой би могъл да гарантира, че ескалацията след това би могла да бъде спряна?


Това, с което все още разполагаме, е пространството за размяна на аргументи, които в светлината на необходимите по специалността познания и на всички изискуеми информации, които невинаги са публично достъпни, следва да бъдат претеглени внимателно, за да могат да се вземат обосновани решения. Западът, който именно с налагането на драстични санкции, още от самото начало не остави никакво съмнение за своето фактическо участие във войната, именно затова трябва внимателно да преценява при всяка по-нататъшна военна подкрепа дали с това не прекрачва и неопределената граница за формално влизане във война, тъй като тя зависи от властта на Путин да я определя.


Може ли тази война срещу ядрена сила да бъде спечелена?


От друга страна, Западът не може да си позволи, както руската страна добре знае, да бъде произволно изнудван въз основа на тази асиметрия. Ако той просто би изоставил Украйна сама на нейната съдба, това би било не само скандал от политико-морална гледна точка, а и не би било от негов собствен интерес. Тъй като след това той би трябвало да очаква да участва в същата руска рулетка отново, този път в случай с Грузия или с Република Молдова, и да се пита: Кой е следващият?


Със сигурност обаче асиметрията, която в дългосрочен план би могла да натика Запада в задънена улица, съществува само дотолкова, докато той на базата на добри основания се бои да рискува със световна ядрена война. Следователно на аргумента да не се натиква Путин в ъгъла, че тогава щял да бъде способен на всичко, се възразява, че именно тази "политика на страха" развързва ръцете на противника да придвижва напред ескалацията на конфликта крачка по крачка (Ралф Фюкс, в Зюддойче цайтунг).


Разбира се, и този аргумент само потвърждава характера на едно трудно изчислимо състояние. Тъй като докато на базата на добри основания сме решени в името на защитата на Украйна да не се включваме като следващата страна във войната, то също така и видът и обемът на военната подкрепа следва да се квалифицират от тази гледна точка. Който по рационално защитим и споделим начин се обърне срещу "политиката на страха", вече се движи в свободното пространството на аргументацията на онази преценка, за която се носи политическа отговорност и която съдържателно е обхватно информирана, за която с право настоява бундесканцлерът Олаф Шолц.


В случая става дума за съобразяване с една правно определена граница, която самите ние сме си наложили, и която от наша гледна точка е в състояние да срещне съгласие с интерпретацията на Путин. Ядосаните противници на линията на правителството са непоследователни, щом отхвърлят импликациите от едно принципно решение, което не поставят под въпрос.


Решението за неучастие не значи, че Западът трябва да изостави Украйна на съдбата във войната ѝ с един превъзхождащ я противник до точката на пряко включване (up to the point of immediate involvement). Неговите доставки на оръжие могат очевидно да повлияят облагодетелстващо в хода на една борба, която самата Украйна е решена да продължи да води с цента на много жертви.


Не представлява ли обаче благочестиво самозалъгване това да се залага на победа на Украйна срещу воденето на унищожителна война от страна на Русия, без сами да вземем оръжие в ръка? Подтикващата към война реторика се спогажда трудно със зрителската ложа, откъдето многословно отеква. Тъй като тя не обезсилва именно непредсказуемостта на един противник, който би могъл да заложи всичко на една карта.


Дилемата на Запада се състои в това, че в случая на готовност от страна на Путин дори за ядрена ескалация може - с помощта на ограничаваща самата себе си военна помощ за Украйна, която остава отсам червената линия за дефинирано от международното право включване във война - да сигнализира основния принцип, че той, Западът продължава да се застъпва за интегритета на държавните граници в Европа.


(...)


Грубо казано, по-националните и по-постнационалните манталитети на населението формират фона на различното отношение към войната като цяло. Тази разлика става ясна, когато се сравни възхитителната героична съпротива и очевидната готовност за жертви на украинското население с това, което би се очаквало от "нашето", да кажем обобщаващо, западноевропейско население в подобна ситуация. Нашето възхищение е примесено с известно удивление от увереността в победата и непоколебимата смелост на войниците и новобранците, които с мрачна решителност са готови да защитават родината си срещу далеч превъзхождащ ги във военно отношение враг. Противно на това, на Запад разчитаме на професионални армии, на които плащаме, за да не ни се налага в даден случай да се защитаваме сами с оръжие в ръка, а по-скоро се оставяме да ни пазят професионални войници.


Този постгероичен манталитет успя да се развие в Западна Европа - нека ми е позволено да се изразя, макар и твърде общо - през втората половина на ХХ век под ядрения чадър на САЩ. Що се отнася до възможното опустошение от ядрена война, вътрешните политически елити и огромното мнозинство от населението осъзнават, че международните конфликти могат да бъдат разрешени по принцип само чрез дипломация и санкции и че, ако избухнат военни конфликти, войната - тъй като тя вече не може да бъде приключена в класическия смисъл на думата с победа или поражение предвид трудния за изчисление риск от предстояща употреба на АBC-оръжия - трябва да бъде уредена и изгладена възможно най-бързо: "От войната може да се научи само как да се направи мир", казва Александър Клуге.


Философия по време на терор: Диалози с Юрген Хабермас и Жак Дерида
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Тази ориентация не означава някакъв фундаментален пацифизъм, т.е. мир на всяка цена. Ориентацията към възможно най-бързо прекратяване на унищожението, на човешките жертви и на децивилизацията не е еднозначна с изискването да се жертва едно политически свободно съществуване в името на простото оцеляване. Скептицизмът по отношение на средствата за военно насилие намира prima facie граница в цената, която изисква един живот, задушен от авторитаризма - едно съществуване, от което би изчезнало дори съзнанието за противоречие между принудената нормалност и самоопределения живот.


Обяснявам обръщането на нашите бивши пацифисти, приветствано от десните интерпретатори на епохалния поврат, с объркването на тези два едновременно сблъскващи се, но исторически неедновременни манталитета. Тази забележителна група споделя увереността на украинците в победата и апелира величаво към нарушеното международно право като към нещо самопонятно. След Буча се разпространи със скоростта на вятъра лозунгът: "Путин в Хага!" Това като цяло показва самоочевидността на нормативните стандарти, които прилагаме към международните отношения днес, т.е. действителната степен на промяната в съответните очаквания и в хуманитарната чувствителност на населението.


Между другото с този Путин все още трябва да се водят преговори


На моята възраст не мога да скрия известна изненада: колко дълбоко трябва да е разорана почвата на културните самоочевидности, на която живеят нашите деца и внуци, когато дори консервативната преса призовава прокурорите на Международен наказателен съд, който иначе не е признат нито от Русия и Китай, нито от САЩ. За съжаление, подобни реалности разкриват и кухата основа на възбуденото отъждествяване с все по-резките морални обвинения за германска сдържаност.


Не че военнопрестъпникът Путин не заслужава да застане пред такъв съд; но той все още има право на вето в Съвета за сигурност на ООН и може да заплашва опонентите си с ядрени оръжия. Все още трябва да се преговаря с него за прекратяване на войната или поне за примирие. Не виждам убедително оправдание на изискването за политика, която - предвид изтерзаващата и все по-непоносима гледка на жертвите, ставаща от ден на ден още по-мъчителна - де факто залага на карта все пак добре обоснованото решение да не участваме в тази война.


(..)


Пренебрегването на исторически обоснованите различия във възприятието и тълкуването на войните води не само до огромни грешки в отношенията един с друг. Което е по-лошо, това води до взаимно неразбиране на това какво всъщност мисли и иска другият.


Осъзнаването на всичко това поставя и новопокръстването на бившите пацифисти в по-трезва светлина. Защото възмущението, ужасът и съчувствието, които формират мотивационния фон на техните късогледи и прибързани искания, не могат да се обяснят с отказ от нормативните ориентации, на които така наречените реалисти винаги са се подигравали. А с прекалено сбития прочит на същите тези принципи. Те не са се присъединили към реалистите, а направо са минали към реализъм: разбира се, че без морални чувства не може да има морални съждения; но обобщаващото съждение на свой ред коригира и ограничения обхват на чувствата, стимулирани от близостта на реакцията.


В крайна сметка не е случайно, че авторите на "епохалния поврат" са онези леви и либерали, които пред лицето на драстично променената констелация на великите сили - и в сянката на трансатлантическата несигурност - искат да се захванат сериозно с едно просрочено прозрение: един Европейски съюз, който не иска да допусне неговата обществена и политическа форма на живот нито да бъде дестабилизирана отвън, нито да бъде изтърбушена отвътре, ще може да е политически дееспособен само тогава, когато може да стои на собствените си крака и във военно отношение. Преизбирането на Макрон бележи отсрочка. Но първо трябва да намерим конструктивен изход от нашата дилема. Тази надежда е отразена в предпазливото формулиране на целта, че Украйна не бива да губи войната.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK