Как работи руската пропаганда срещу бежанците от войната в Украйна

Според руската пропаганда бежанците от войната в Украйна са привилегировани и се радват на по-добри условия на живот от местните жители в страните, които ги приемат.

© Euro-Atlantic Resilience Centre

Според руската пропаганда бежанците от войната в Украйна са привилегировани и се радват на по-добри условия на живот от местните жители в страните, които ги приемат.



"Дневник" публикува със съкращения анализа на Даниел Мунтеану за базирания в Букурещ "Евроатлантическия център за устойчивост" (Euro-Atlantic Resilience Centre). Заглавието е на редакцията.


Повече от два месеца след началото на войната в Украйна бежанците от нея продължават да пристигат в европейските страни, а дебатите за ефекта от миграционната вълна вече са се превърнали в бурна обществена полемика.


В същото време разпространителите на манипулативна информация разчитат на разрастващите се антиимиграционните настроения. Уроците, научени от предишни бежански кризи показват, че вниманието и съчувствие към жертвите могат да бъде твърде краткотрайни, а много проучвания сочат дори, че положителните нагласи към бягащите от войната в Украйна вероятно ще изчезнат доста преди края на бежанската вълна.

А руската кампания за дезинформация е координирано прилагана на територията на целия Европейски съюз. Според нейните опорни точки украинските бежанци са агресивни, груби, и извършват престъпления срещу местните жители, заплашват работните им места и стандарта им на живот.

На 17 април т.г. не друг, а бившият руски президент и бивш министър-председател Дмитрий Медведев публично обяви, че украинските бежанци в Европа могат да предизвикат




"вълна от насилие и престъпления"


Това не е първият път, в който Медведев казва нещо подобно. Още по време на сирийската миграционна криза през 2016 г., когато бившият германски канцлер Ангела Меркел, започна "политика на отворени врати" към бежанците, Дмитрий Медведев каза: "Сред тези хора има и много - може би стотици или дори хиляди престъпници, които идват в Европа с определена мисия. Сега те чакат да бъдат активирани и ще действат като роботи срещу Европа".


В Германия например руската дезинформация, свързани с войната в Украйна ефективно използва онлайн платформи, за да сее омраза към бежанците, да печели симпатии към Русия и да създава напрежение сред гражданите по отношение на ролята и отговорността на воюващите страни и на евроатлантическата общност.


Такъв пример е


"вирусният" клип


разпространяван през немскоезични онлайн платформи, в който жена разказва фалшива история за предполагаемо нападение върху рускоезично момче в Германия от украински бежанци. В този видеоклип, първоначално публикуван в TikTok, жената, която остава анонимна, признава, че не е била пряк свидетел на събитието, а е научила за него от свой познат. Въпреки това тя разказва с подробности как руското момиче е било пребито на жп гарата в гр. Еускирхен от група украинци, на които германските власти гостоприемно са предоставили жилище.

Според полицията в Германия, подобно събитие изобщо не се е случвало, а клипът е създаден с единствената цел да събуди омраза към бежанците от войната в Украйна. Но въпреки, че тази дезинформация е официално опровергана от властите в Германия, вредите, нанесени на общественото мнение са факт.

В Полша


бежанската криза се използва от различни крайно десни политически формации


които се опитват да поляризират гражданите, като твърдят, че бежанците са престъпници и, че освен украинци, заедно с тях в Полша може масово да навлезе и вълна от мигранти идващи извън Европа. Една от опорните точки на руската пропаганда в този случай е, че държавата трябва да се грижи по-скоро за собствените си граждани, отколкото за бежанците от Украйна.


Според други опорни точки, по които се разпространява пропагандата срещу украинските бежанци в Централна и Източна Европа "деца са изхвърляни от онкологични болници, за да се освободи място за украински бежанци", "държавата предлага безплатни настаняване на бежанците и безплатна медицински услуги, които се плащат от местното население", "децата бежанци ще заемат и без това недостатъчните места в детските градини и държавните училища". Послението е, че "украинските граждани са привилегировани и се радват на по-добри условия на живот от местните жители"


Извършените до момента анализи показват, че


дезинформационните теории еволюират непрекъснато


като бързо се адаптират към информационния контекст. Наративите, целящи да предизвикат определена реакция в обществото, използват лексика с мощен емоционален заряд. Бежанци са описвани просто като мигранти, напуснали родината си, водени от неясни интереси, а не от естественото желание да избегнат трагедията на война. Освен това някои източници на пропаганда използват думата "бежанци" в кавички за да поставят под съмнение отчаяната им нужда от помощ.


Независимо от езика, на който се разпространяват пропагандните послания - италиански, немски, полски, румънски и др. използваната лексика е една и съща.


За бежанците от войната в Украйна се използват едни и същи думи като "нашествие", "нашественици", "набези", "завладяване". Целта на всичко това е да бъдат провокирани страховете, общественото мнение в страните, атакувани с дезориентация трябва да бъде дезориентирано, объркано и да се създаде усещането, че държавите, приемащи бежанци са едва ли не "под обсада".


Обществените групи, към които е насочена подвеждаща информация


са няколко:


- расистки, националистически и екстремистки среди, сред които вече съществува предразположеност към негативни нагласи спрямо бежанците;
- поддръжници на конспиративни теории, които лесно се влияят от емоционално натоварено съдържание и рядко проверяват фактите;
- обикновени граждани, към които е насочена дезинформацията за потенциалното повишаване на цените и трудности при получаване на необходимите лекарства в случай на радиоактивни аварии.


Каналите на дезинформация


включват анонимни акаунти в социалните платформи като Twitter, Facebook, TikTok и др. като някои от тях са създадени специално за използване по време на бежанската криза. Други вече бяха тествани в антиваксърските кампании по време на пандемията от Covid - 19. Дезинформация се разпространява и през уебсайтове като полският блог Lega Artis Law Firm, който упорито разпространява твърденията, че бежанците, назначени на работа ще печелят два пъти повече от поляците, като при това ще работят по-малко.


Използват се и нишови профили във Facebook, които споделят сензационно и конспиративно съдържание, крайно десни политици, фалшиви профили в социалните мрежи.

Няколко разследвания от последните месеци показват, че много активни акаунти в социални платформи в Европа са създадени от адреси, регистрирани в руски домейни още преди години. Те са изградили илюзията за своята надеждност, като в продължение на относително дълги периоди от време са разпространявали съдържание, свързано с местни събития, проблеми и личности в различни държави.

Технологията за разпръскване на фалшивите новини


върху максимално широка аудитория в повечето анализирани случаи е следната: Руски проправителствен телевизионен канал прави "разкритие", което след това е широко отразено от руски медии с международно разпространение като RT, Sputnik. След това социалните мрежи и крайно десни групи споделят информацията в интернет. А най-накрая високопоставени руски политици се включват с коментар по "новината".


Залогът зад всичко това е да се подкопае доверието на гражданите в Централна и източна Европа в техните правителството и в евроатлантическите ценности. Важен извод от всичко това обаче е, че европейските либерални общества все още не са имунизирани срещу този вид "идеологическа пандемия".


Пътят за нейното преодоляване минава през проактивно информиране на европейските граждани за уязвимостта, рисковете и заплахите, свързани с информация, която е достъпна безплатно, има неясен произход и се разпространява предимно във виртуалната среда. Към това трябва да бъде добавена и личната отговорност за медийна грамотност при ползване на информационни източници. Само така може да бъде постигнат баланс между правата и свободите на европейските граждани и тъмната страна на автократични системи, които правят всичко възможно, за да подкопаят демократичните ценности.



Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK