За кого бие камбаната

Публичното обявяване на Русия за държава терорист има шанс да промени нагласите на симпатизиращи или неутрални правителства.

© Лили Тоушек

Публичното обявяване на Русия за държава терорист има шанс да промени нагласите на симпатизиращи или неутрални правителства.



Войната на Русия срещу Украйна може да е била започната с едни намерения - тези за блицкриг, за бърза победа поради предполагани военно превъзходство, липса на отпор и слабо въоръжение. Възможно е в Москва да са планирали операция, насочена изключително срещу военни обекти. Ако руснаците си вярват, че с украинците са един народ, който чака да бъде освободен от управляващия го "продажен елит", вероятно е да са планирали да бъдат предпазливи и прецизни. Възможно е впоследствие всичко да се е объркало, операцията да се е провалила, отпорът да е бил неочаквано мощен и ефективен, украинците да са отказали да бъдат освобождавани, Запада да е доставил нужните оръжия и операцията да се е изродила в пълномащабна война, която включва и цивилни цели и жертви, било с цел натиск върху украинското правителство да търси мир, било за да се демонстрира решителност и безогледна воля за победа.


Има обаче знаци, които подсказват, че операцията от самото начало е била замислена като пълномащабна и продължителна война. Озадачаващите действия на руските военни сили (ограниченото използване на авиация, нелепата 60-километрова танкова колона, която така и не влезе в бой, липсата на решителни настъпления срещу Киив и Харкив) внушават, че Русия поначало не бързаше да побеждава.


Всъщност поставянето на Украйна, а чрез нея и на Европа, и на Запада в състояние на война е съществена цел само по себе си. Войната като трайно, доскоро немислимо статукво прекъсна 77-годишния мир в Европа. Военните престъпления, разстрелите, изнасилванията, издевателствата създават отвратителен облик на руските военни, но в същото време изпълняват ролята на машина на времето, завръщайки Европа и Запада в уж безвъзвратно отминали епохи. Възможно е поначало Путин и неговите стратези да са целели постановяването на войната като ново статукво, предпостмодерна автентика, предвиртуална реалност, в която човешкото се саморазкрива в неизменната си низменост. Войната е мрачно консервативно предизвикателство към всякакви демократични и либерални инерции; тя обезсмисля идеите за прогрес, цивилизация, справедливост, право.




Тъй че войната е и идеал, и истина за човешката природа според Путин и силовиците му. Но дори ако се е изплъзнала от контрол, тя понастоящем функционализира всички участници и става все по-трудно да се спре. Умишлено търсена като трайно състояние или структурен ефект от непредвидени обстоятелства, войната вече е по-важна от причините, предпоставките и целите, които се преследват чрез нея. От продължение на политиката с други средства тя се превръща в самоцел и самодостатъчност, които отменят политиката, дипломацията и диалога или поне ги отлагат за неопределено време.


Затова вече няма значение дали развоят на войната е неочакван или търсен ефект: Украйна, а чрез нея Европа и Запада са поставени от Русия в състояние на протяжна война, в която прогонването и избиването на цивилно население и разрушаването на инфраструктурата се превръщат от нежелана колатералност в стратегическа цел.

По същия начин вече няма особено значение какво са целели да завземат Путин и обкръжението му: цяла Украйна, Източна и Южна Украйна или само откъсването и евентуално присъединяването на Луханска и Донецска област. Защо Русия застана зад Путин, защо Европа и Запада се обединиха в подкрепа на Украйна, защо ние и Унгария сме най-близо до света извън Запада, който остана безразличен, ако не и симпатизиращ на руския агресор - това също остава на втори план.


Дали управляващите кръгове в Русия поначало са целяли да инициират разцепление между Запада и останалия свят, като Русия оглави движение на въставане срещу един вече анахроничен според нея световния ред, наложен от Запада и САЩ; дали Путин се е надявал да внесе разкол също и вътре в самия Запад, дали е разчитал на подкрепа от антилибералните, консервативни и антидемократични сили в западните общества и институции, или, напротив е предвидил тяхното обединение и втвърдяване, което на свой ред му позволи, покрай съдбата на олигарсите и на руските сметки в чужди банки, да актуализира мантрата за Запада като лицемерен, лъжлив и дори нарушаващ свещеността на частната собственост - това също е понастоящем второстепенен въпрос. Дали чрез тази война е възнамерявал да шантажира Китай да избере страна, дали е търсил задълбочаване на разрива между САЩ и Китай, дали е бленувал за мултиполярен свят - вероятно, но и това не е толкова важно. Важното е, че войната навлезе във фаза, в която победителят в нея ще бъде определен от Запада и той изглежда няма как да не бъде Русия.


Путин: Цялата истина за стопанина на Кремъл
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Странна е тази война. Русия напада Украйна, за която предварително твърдеше, че е исторически и духовно руска, но е продала душа и тяло на дявола на Запада. От руска перспектива тя води гражданска война, нещо като между Севера и Юга, само дето тук Юга е наказан, задето е избрал Запада, а Севера се представя като изконен Изток, спасител от западналия Запада, както впрочем и на автентичната му предамериканизирана версия. Украинците уж са нападнати заради изродения до нацизъм национализъм на част от техните елити и военни, но това е откровено фалшив претекст. Те са атакувани, заради тяхното предателство и изневяра: задето са изменили на Русия със Запада. Войната на Русия е всъщност срещу Запада, но е възможна именно доколкото се представя като война срещу Украйна, тъй като последната формално все още не е част от Запада.


Още по-голяма ирония е, че Русия се разправя със своята южна съседка, след като през 90-те Русия и Запада са убедили Украйна да предаде на Русия своя ядрен арсенал от съветско време в замяна на западни и руски гаранции. Украйна няма как да не се чувства изиграна от Русия и измамена от Запада. Тя все пак избра да се противопостави, уповавайки се на Запада. Наистина първоначално Зеленски и обкръжението му настояваха Запада да се намеси по-ангажирано, да затвори въздушното пространство на Украйна, да се включи. Това да водиш войната на Запада с нейното оръжие, но без нейните хора, при положение че не си допуснат до структурите и институциите ѝ, е горчива ирония, която Зеленски посочваше. Други украински политици по-открито твърдяха, че тезата за предотвратяването на трета световна война е неудържима, защото тя вече е факт.


Развоят на войната допреди месец даваше индикации, че Путин е сякаш склонен да намали мизата, че търси спасителен изход, който да може да представи за вътрешно ползване като побèден. Тогава можеше да се очаква Западът и САЩ да насърчат Украйна да позволи на Путин да се оттегли като мним победител, примерно да му отстъпи областите частично в ръцете на сепаратистите от 2014-та, и така да съхрани и целостта, и инфраструктурата на страната си.


Ала това не стана: Украйна престана да настоява за открито въвличане на Запада, но пък се вживя в ролята на "прокси" на Запада във войната му срещу Русия. И Путин, и Лавров, и Остин, и Блинкен, и дори Фон дер Лайен все повече втвърдяват тона. Запада и особено САЩ заеха позата на Бог-отец спрямо Украйна. На протестния въпрос на украинците "Лама, Лама, сабахтани?! Господи, защо ме изостави?!" и на молбата да им бъде спестена горчивата чаша, Запада и САЩ обещават ни повече, ни по-малко възкресение, стига Украйна да понесе с достойнство цялата Via Dolorosa и Голгота.


Нещо повече, посредством въоръжаването съпротивителните ѝ сили се увеличават и съответно мъките и агонията ѝ се удължават. Украйна прие горчивия си дял в отговор на обещание за възкресение свише (по-скоро ЕС, отколкото НАТО). Тя прие да бъде човешкият, инфраструктурният, териториалният прокси агент на войната между Русия и Запада. Целта на Запада понастоящем е чрез Украйна да покаже на Русия, че последната няма никакъв шанс в една конвенционална война срещу западното оръжие, както и че е икономически несъстоятелна. И Запада е на път да успее.


Какво обаче следва от това?


Възможни са два сценария. Първият е, след като на Русия ѝ се покаже, че е неконкурентоспособна в конвенционалната война, Украйна все пак да бъде заставена да приеме поражението си или - ако откаже - да бъде изоставена от Запада, тъй че на Русия да се позволи някакъв победен изход. Руска победа от самото начало предвиждаше и Радев. Затова и приглася на Лавров и Караганов с внушенията за неутралитета като национален интерес, което без друго предполага излизане от НАТО в изпълнение на Путиновия ултиматум от декември.


Показателни са актуалните вопли на Лавров и Путин към Запада да спрат да въоръжават Украйна. Те де факто пледират за онова, за което и Радев: Запада да ги остави да победят Украйна, след като уж вече са си научили урока. Защото, ако не бъдат оставени, ще бъдат принудени да прибегнат до втория сценарий.
Точно към него понастоящем гравитират Остин, Блинкен и Байдън. Той предполага да се върви докрай, което ще означава Русия да бъде надвита от Украйна, т.е. от западното конвенционално оръжие, както и от санкциите. Ако това стане, все повече се натрапва като неизбежност един развой, който може да е бил поначало преследван от руската страна, може да е бил предвиждан като възможен, а може и да е бил допускан като спасителен изход от евентуално негативно развитие на войната.


Това не е трета световна война. Това е избягването ѝ чрез нанасянето до тактически ядрен удар. Той, разбира се, няма да бъде срещу Украйна: това би унизило Русия. По-вероятно е той да бъде нанесен срещу европейска страна от периферията на НАТО и ЕС. Първата цел ще бъде Запада да принуди Украйна да приеме някаква форма на поражение: териториални и политически отстъпки, неутралитет и пр. Втората цел би била да се докаже несъстоятелността на член 5 от устава на НАТО: Русия вярва, че нито САЩ, нито ядрените евространи от НАТО биха посмели да отвърнат реципрочно. Тактическият ядрен удар срещу слаба брънка на алианса все повече кристализира като единствена алтернатива на военния, икономическия и политическия крах на Русия във войната срещу Украйна. Той ще предупреди Запада, че Русия е готова да върви докрай. Така и двата сценария предполагат на Русия да се предостави победен изход.


От самото начало на войната западните русолози настояваха, че на Путин трябва да му се предостави достоен изход. Предложенията им обаче звучаха по-скоро като пожелателно мислене: на тях им се щеше да вярват, че Русия преследва рационални цели, по-скоро икономически (откъсване на енергийно ценните Донбас и Луганск, на азовското и черноморското крайбрежие) отколкото идеологически (възстановяване на имперска Русия, приобщаване на всички рускоезични по пътя към евентуална Евразия). Ала още от самото начало на войната близки до Кремъл руски политолози като Караганов в интервюта за The New Statesman и Corriere della Sera не криеха онова, което днес и Лавров признава: че за руските елити това е екзистенциална война срещу Запада, която цели пренареждането на световния ред. Войната е вероятно да доведе до ядрена неизбежност, ако Запада не изостави Украйна на по-ранен етап именно поради страх от ескалация.


Понастоящем обаче изглежда сякаш Западът, и особено САЩ, показват растяща решимост да помогнат на Украйна да постигне победа на конвенционалния фронт, бидейки наясно, че тласкат Русия към тактически ядрен удар. За САЩ в подобен развой има съществена печалба: тактическият ядрен удар, предполагаемо срещу бивш сателит, би дискредитирал окончателно Русия и би позволил на Запада да привлече на своя страна съществени играчи от незападния свят, а и да се справи с вътрешната антилиберална опозиция.


Русия, от своя страна, се държи на конвенционалното бойно поле подозрително неубедително. Тя естествено би предпочела да бъде оставена да победи на него, но ако това не стане, след войната и ескалацията ще се окаже "единствен изход". Русия започна тази война, за да възстанови и постанови своята позиция на велика сила в света. Не личи обаче да е способна да извоюва този си статут по конвенционален начин.

Ако една велика сила по актуални показатели отдавна не е такава, какво ѝ остава? След Елциновия хаос и упадък през 90-те, от 2000-та насетне Путин върна Русия до пето място по БВП, ала от финансовата криза насам страната върви надолу и днес е на 11-та позиция след Италия, Канада и Южна Корея, с БВП наполовина на Великобритания и Франция и с малко под този на Тексас, щат, който дори не е първи щат в САЩ.

Какво остава на страна, която е по-слаба от противника си във всичко, включително и в конвенционалната война? Какво ѝ остава на бивша велика сила, бленуваща реванш за унизеността си и катарзис от изкусената си просмуканост с презирания и отблъскващ Запад? Тя ще да е предвиждала провала си в конвенционалната война, която е в пряка зависимост от икономическия, управленския и организационния потенциал на страната. Русия е неравностойна във всичко, освен в едно - в ядреното оръжие. Нейният единствен шанс да застане на равна нога със силните на деня е да прибегне до тактическо ядрено оръжие.


Но тук достигаме до най-същественото: провалът на Русия да се докаже като велика сила по конвенционален начин не само я постави в ролята на световен парий; прибягването до тактическо ядрено оръжие автоматично ще захвърли Русия в ролята на световен терорист-самоубиец: не бензиностанция, а църква с ядрени ракети.
По правило терористът самоубиец извършва своя атентат, за да привлече вниманието, да направи своята кауза и правда чуваема и видима за общественото мнение по света. Наистина Русия, от която действително от десетилетия бяхме спрели да се интересуваме, постигна това. Пообърсахме прахта от руския си, но само за да открием, че или нивото на руската политическа мисъл не е мръднало от времето на соц-пропагандата, или че мисленето ни вече непоправимо е индоктринирано от схемите и очевидностите на Запада, който ни се струва единственият способен да признава греховете си и да се учи от тях.


Терористът самоубиец насочва своя удар срещу предполагаемия противник, но решимостта му се проявява както в готовността да загине, така и във волята му да пожертва мирни граждани, невинни и по възможност "свои": именно тази радикална безогледност дава сила и убедителност на крясъка му. Изборът на Украйна като предполагаемо своя земя със свои хора се вписва в имплицитно терористичната схема на руската война. Евентуалната бъдеща жертва на тактическия ядрен удар също е вероятно да е някой "свой", "близък", "роден". Русия, подобно на ислямския тероризъм на Бин Ладен, също поначало настояваше "нейните земи" да не бъдат осквернявани от чужд крак, от натовско и западно присъствие. Разбира се, мотивът на Русия не е религиозен в тесния смисъл; той обаче е дълбоко консервативен и патриархален, антилиберален и антидемократичен, авторитарен и държавно-цивилизационен.


И така, развоят на войната понастоящем е такъв, че вместо да възстанови статуса си на велика сила, Русия все повече се низвергва до държава терорист. Дали това е ефект на объркани планове или предварително калкулиран развой - няма значение: руското поведение все повече добива характеристиките на самоубийствен тероризъм, чиято неефективност го принуждава да ескалира. Няма значение дали превръщането на Русия в държава терорист е било калкулирано, или е структурен ефект от икономико-организационната слабост на страната.

Един тактически ядрен удар, непоследван от реципрочен западен ответ, има някакви теоретични шансове да постигне целта си - бърз край на войната, отстъпки на масата на мирните преговори, криза за либерализма и демокрацията както по света, отърсен от западен комплекс, така и вътре в западните общества, в които може да се очаква възход на недемократичните и антилиберални движения, а десният популизъм все повече се вдъхновява от идеи, сродни с руската критика срещу западналия Запад, радикално преразглеждане на правилата на глобализацията, и пр.
По-вероятно е обаче евентуалната ескалация да означава руската страна да прегърне ролята си на терорист, т.е. да изостави амбициите си да сбере под антилибералното си знаме всички "унижени" и "оскърбени" от западната арогантност, от западния икономически, политически и културен експанзионизъм. И най-ограничената ядрена ескалация вероятно ще принуди и понастоящем симпатизиращи на Русия големи страни като Китай, Индия, Южна Африка, както и Турция и Израел, да се отдръпнат. Въпреки това глобализацията ще бъде заменена от многополюсен свят с относително затворени държави-цивилизации като САЩ, Китай, Русия, Индия, Европа (на която ще ѝ се наложи да се обедини в Съединени европейски щати).


Така войната на Русия срещу Украйна, било като намерение, било като структурен развой може да доведе Русия до превръщането ѝ в наложил волята си световен терорист. Путин, който подобно на Бин Ладен от самото начало обосновава войната си с оплаквания срещу арогантността, лицемерието и несправедливостта на Запада, няма друг полезен ход, освен този на църквата с ядрени кули. Путин, КГБ-офицерът притиснат в ъгъла преди 33 години, днес се наслаждава на щастливата безизходица, която ще му позволи да употреби скрития в обувката ядрен кинжал, ако перифразираме "От Русия с любов" на Флеминг. След него ще настъпи постядреният горещ мир на държавите-цивилизации.


Остава въпросът кой е най-вероятният кандидат за подобен тактически ядрен удар. От перспективата на терориста това трябва да е някой враждебен и близък, чужд и свой, хем в НАТО и ЕС, хем с хлабава подкрепа и от двете, и към двете. Полша е твърде голяма хапка, Унгария става, но Орбан е ортак и важен прът в колелата на ЕС. Страната, която дължи две от освобожденията си на Русия, която е с колебливо правителство, с проруски президент, проруска партия в управлението и друга яростно проруска в парламента, с 30% подкрепа за Путинова Русия - това е идеалният кандидат от перспективата на терориста-самоубиец. Едва ли Европа и САЩ биха тръгнали да отвръщат подобаващо на Русия, ако удари точно нас. Запада ще преглътне удара срещу своята колеблива периферия и дори ще извлече дивиденти: той окончателно ще дискредитира Русия като световен терорист.

Правилото е с терористи да не се преговаря. Ако обаче те не могат да бъдат просто унищожени, Западът ще отстъпи в името на световния мир. България вероятно ведно с Украйна, Молдова, Унгария, Румъния, Сърбия, Северна Македония, Албания и Черна гора ще бъдат оставени да "изберат" Русия. Именно от тази перспектива президентът ни внушава да прегърнем неутралитета спрямо тази война, който означава ни повече, ни по-малко да приемем задушаващата руска любовна прегръдка.

Но алтернатива на ескалацията и без поражение на Украйна все още има. Терористът е заложник на една потенциално съчувстваща публика, на прелъстимо обществено мнение. В очите на Русия тя потенциално има повече шансове като антизападен радикален терорист, отколкото като разбунтувана велика сила. Русия може да опита да си припише героичен ореол чрез съчетанието от слабост и самоубийствена решимост да отиде докрай, да погребе заедно със себе си близки и свои, да се превъплъти в нова Медея.


За Русия е екзистенциално важно нейните оплаквания, че е заплашена от един военно, политически, икономически и културно експанзивен Запад да бъдат чути и взети насериозно. Не е важно дали те са реални; важното е, че са интимно споделими от незападния свят: Ши Джинпин и Ердоган отдавна водят културна война срещу повърхностната изкусителност на западните ценности и форми на живот. Онова, за което пледира Русия, е правото на самоопределение зад собствените граници. Но действителният въпрос е за интерпретацията на границите. Съгласно руската перспектива, колкото по-голяма е една страна, толкова по-широки граници следва да ѝ бъдат предоставени. Но това е абсурдна претенция, идваща от страна с общи граници с Китай и отделена от САЩ с един Берингов проток.


Единственият шанс Русия да се провали като терорис -самоубиец е да бъде лишена от потенциално съчувствена и солидарна публика. Това ще рече Русия да бъде разкривана още сега именно като второстепенна сила, деградирала до терорист самоубиец. Няма как страна с всичкия си да приеме да бъде неутрален буфер на държава-терорист, защото колкото по-близо и потенциално симпатизираща е, толкова по-вероятно е да се превърне в жертва.

Затова изходът днес е всички страни с колебливо обществено мнение да разпознаят Русия като слаба държава терорист, готова да ги завлече в гроба. Това означава също така да спрем да се държим с Русия като с рационален играч с легитимни претенции и да я разпознаем като побъркана от идеология и мания за величие.


Публичното обявяване на Русия като държава терорист има шанс да промени нагласите на симпатизиращи или неутрални правителства. Запада и светът сведва да спрат да ѝ обръщат внимание, да са ѝ публика, докато помагат с всички сили на Украйна да победи. Възможно е това да доведе до тактически ядрен удар. Но ако Русия още днес установи, че каквото и да направи, какъвто и терористичен акт да предприеме, няма да привлече вниманието и няма да спечели общественото мнение където и да било, тя окончателно ще получи сълзите на своите сбъднати молитви - ще бъде оставена на мира по най-радикалния възможен начин: като бъде зазидана в собствения си циментов саркофаг.


Като ядрения реактор в Чернобил.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK