Ако правителството падне, България пада обратно в блатото, и то за дълго

Всякакви българи се упражняват, без да си дават сметка за алтернативата.<br /><em>Карикатура – Иван Кутузов, 2009 г.</em>

© Иван Кутузов

Всякакви българи се упражняват, без да си дават сметка за алтернативата.
Карикатура – Иван Кутузов, 2009 г.



Винаги съм се чудил на мнителността на българина. Живял съм в половин дузина страни, такова чудо другаде не съм виждал.


Българинът е склонен винаги да приписва най-лошите черти на себеподобните, да ги подозира в пъклени планове и да ги злослови в момента, в който им види гърба. Поради липсата на достатъчно дебел цивилизационен пласт, който да отделя личното от публичното, българинът с лекота пренася тази своя мнителност към арената на "общото нещо" (res publica) - на политиката. И, разбира се, стига до извода, че всички са маскари (като него самия).


Това българско отношение към политиката е досадно и в мирни времена. Именно то води до характерното за българите непостигане на трайни резултати: "Защо аз да се напъвам, след като Петров се уреди с връзки?". Във военното време, в което живеем, това отношение е опасно именно за "общото нещо" - за всички ни като национална общност.




Всякакви българи, гледам, се упражняват върху правителството, без да си дават сметка за алтернативата. А тя е следната. Ако това правителство падне, властта ще премине в ръцете на онези провинциални орди, бесни и шумещи, които гледахме във властта в последните две десетилетия. Те отново ще окупират всички ръководни постове и, тъй като не умеят да вършат нищо, освен да смучат обществен ресурс, държавата отново ще бъде разнебитена. Справка: Български пощи.


Българите в голямата си част не разбират правителството на Кирил Петков по простата причина, че то излиза от сферата на техния личен опит. Те са свикнали да бъдат управлявани от комунисти, от ДС, от неопитни ентусиасти или директно от мутрите. На този фон правителството стои точно толкова неразбираемо, колкото беше първото демократично правителство, оглавявано от Филип Димитров: прекалено млади, неизглеждащи като истински българи (чистички са, говорят уважително) и правят неща, които по принцип българските управляващи не правят. И то - не правят просто някакви си неща, а западни неща.


Уникалността на правителството на Филип Димитров беше, че то анонсира своята амбиция България да стане "нормална западна страна". Уникалността на сегашното правителство е, че то е съставено от хора, които са съвършено наясно с това, що е то "Запад", тъй като там са се формирали като личности. Ще рече: гледайки на някаква проблемна ситуация, те я виждат по небългарски начин. Там, където българинът вижда повод за истерия, те виждат решим проблем. Там, където българинът почва да търси виновни, те виждат възможност да приложат решения, отдавна изработени "на Запад".


Досега реформаторските правителства на България (Филип Димитров, Иван Костов) винаги са се виждали принудени да "побългарят" западните начини за правене на нещата. Причините са ясни. От една страна, хората в тези правителства не знаеха истински, как се правят нещата като "на Запад". От друга, те бяха изправени пред българско общество, битуващо като безформена и безпомощна маса, без необходимите умения за воденето на западен начин на живот. Правителството на Кирил Петков е заложило всичко върху допускането, че българското общество вече е готово да прилага - или поне да понася - "западни" решения, които няма нужда да бъдат "побългарявани".


Дотук това допускане изглежда правилно, въпреки огромната съпротива на антизападните сили. Това стана особено ясно още с формирането на експертните групи, в края на миналата година, които пред камери трябваше да обсъждат програмата на бъдещото правителство. Свикналите на българското правене на нещата осмяха идеята от самото й начало. Нямало да проработи, всеки щял да започне да кряска, виждайки камерата, насочена към себе си. Но този типичен за Запада подход сработи. Групите стигнаха до съгласие в рамките на часове.


Същото се повтори с пътуването на представители на четворната коалиция до Киев. Посрещната с дружен смях от българите, нямащи представа, как се правят нещата в съвременния свят, тази визита проработи, защото беше замислена и проведена по западен начин. Най-малкото - помогна на правителството да реши квадратурата на кръга по темата "пращане на оръжие за Украйна", с което превъзмогна саботажа на Корнелия Нинова, една фундаментална българка, нямаща никаква представа какво представлява съвременният свят.


Духът на времето: Как стигнахме от Love Me Do до Доналд Тръмп
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Междувременно правителството решаваше криза след криза в режим "перфектна буря" - нещо, което на никое правителство не беше се стоварвало от Иван Костово време насам. Справиха се с ковида. Омекотиха ценовия шок в енергетиката. Рязко увеличиха събираемостта на данъците. Във всекидневието си никой не забеляза, че Путин е спрял доставката на природен газ.


Сега въпросът е правителството да не се побългари внезапно до степен, че да сложи вето на правилното - праведното - намерение на ЕС да спре вноса на руски петрол. Така или инак, макар да внасяме "евтин" руски петрол, на бензиностанциите плащаме цени като за неруски. И тук нищо няма да се промени, ако черното злато на Путин престане да влиза у нас.


Със самото си правене на нещата, както те се правят в модерния свят, правителството упражнява лидерство върху българското общество. Вади го от блатото на непостигането, на истерията, на битуването в безнадеждна и мнителна аморфност. Ако то падне, България пада обратно в блатото, и то за дълго.


Когато в парламента сваляха Филип Димитров, той предупреди: "Отваряте вратата към хаоса". Българите му се изсмяха: какъв си ти, бе, с тая брада и с тия очила, да ни плашиш нас, бе? И в следващото десетилетие заживяха по законите на мутрите. Ако днешното правителство бъде свалено, последствията ще са много по-драматични. Все пак в момента сме във война и руската агентура е мобилизирана до крайност. Нейната цел е да откъсне България от ЕС и НАТО и да я превърне в руска губерния, управлявана от руски гаулайтери и комисари. Които, разбира се, ще я ограбят за норматив, както са изгладнели от западните санкции.


Не мислете, прочее, с българския си акъл. Мислете с нормалния си такъв. Вече го имате; не сме, все пак, 1992 година. Ползвайте го.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK