Защо България е по-близо до руската гледна точка за войната

Много хора носят наследството на комунистическия режим.

© Велко Ангелов

Много хора носят наследството на комунистическия режим.



Анализът е препубликуван от "Свободна Европа".


Българите най-малко съчувстват на украинците и най-малко винят Русия за войната спрямо другите европейски страни. Едновременно с това мнозинството българи не са уверени в познанията си за историята на българо-руските отношения.


Това са основните изводи на три изследвания, публикувани през последните седмици в България, Великобритания и Европейския съюз. От тях излиза, че България се доближава до руската гледна точка за войната повече от останалите държави в Европа.




На какво се дъжи това? "Свободна Европа" попита проф. Васил Гарнизов, антрополог и политолог от Нов български университет, и доц. Алексей Пампоров, социолог от Института по философия и социология на Българската академия на науките (БАН). Според тях причините са няколко: наследството на комунистическия режим, дефицитите в образованието, медийната среда, а също и демографската и икономическата ситуация.


"Това, което ни отличава от повечето европейци, са исканията за неутрална позиция. Тоест нито - нито", казва Васил Гарнизов.


Алексей Пампоров отдава това на "страх от войната".


Българите, войната и Русия


През последните седмици излязоха няколко изследвания, които показват, че българите в по-голяма степен се доближават до руската гледна точка за войната, отколкото гражданите на другите държави от Европейския съюз.


Първото от тях е на "Евробарометър", възложено от Европейската комисия. То показва, че българите най-малко съчувстват на украинците от всички граждани на страни в ЕС, включително и от Унгария, която е на предпоследна позиция.


Дни по-късно излезе и британско проучване на маркетинговата компания YouGov и Европейския университетски институт, според което българите най-малко винят Русия за започнатата война в Украйна.


В сряда беше публикувано и трето, българско изследване на ЕСТАТ, според което над 80% от българите не се чувстват уверени в знанията си за историята на българо-руските отношения. Според авторите на проучването това непознаване на историята, както и страхът от възможна руска атака срещу България, водят до липса на обективна преценка за ситуацията в Украйна.


Проучванията показват и още нещо - превес на българите, които подкрепят Украйна и НАТО, спрямо подкрепящите Русия. Тази подкрепа обаче според новите данни е най-малка в сравнение с останалите европейски страни.


"Неутрална позиция"


По думите на проф. Васил Гарнизов е ключово, че има превес на българите, които споделят проевропейски позиции. Според него този превес се вижда ясно в изследване на "Алфа Рисърч" от края на месец април.


Векът на структурализма (твърди корици)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

То показва, че над 60% от българите смятат, че мястото на България е в ЕС и НАТО, докато едва 15% смятат, че мястото на страната е в съюз с Русия и държави около нея.


Наблюдава се и рязък спад в личния рейтинг на руския президент Владимир Путин. След спада до 32 на сто, които агенцията отчете в първите дни на войната, при второто изследване доверието в него е слязло на 25%, а недоверието се е покачило до 61%.


Данните на ЕСТАТ също показват предпочитание за членство в НАТО, макар и с по-малък процент - от 47.9%, а подкрепата за Русия в конфликта е едва 23.6%.


Васил Гарнизов и Алексей Пампоров смятат, че отличителна черта на отношението на българите към войната е искането за неутрална позиция.


"По-скоро това, което ни отличава от повечето европейци, са исканията за неутрална позиция. Тоест нито - нито", казва Гарнизов.


По негови думи в страната има мнозинство, което подкрепя Украйна и група от 20-25%, която ясно подкрепя позицията на Русия.


"Всички останали предпочитат една трета версия, която казва "Моля ви, оставете ни да си живеем живота и не ни забърквайте в големите световни каши". Това не означава, че те подкрепят Русия, нито Украйна. Не означава и че са против ЕС и НАТО обаче", казва антропологът.


Доц. Алексей Пампоров от Института по философия и социология към БАН също смята, че голяма част от хората по-скоро странят от категорична позиция. Това по негови думи не е вследствие на индиферентност, както е посочено в изследването на ЕСТАТ, а от страх от войната, от това, че те не одобряват войната като цяло.


Наследството на миналото


Относно извода на ЕСТАТ, че липсата на обективност се дължи на непознаването на историята и страха от война, Гарнизов казва, че е възможна и друга формулировка.


"Ние имаме нещо като зависимост от пътя си. Като си вървял много време по един път, ти си го утъпкал, в него има някаква инерция, има някакви клишета. Превърнал си едни митове и фалшиви новини в култура и във всекидневна представа за света", казва той.


Според Гарнизов много хора носят наследството на комунистическия режим.


"Имаме една нереформирана държава, която не знае, че една от важните ѝ задачи е да дава рамки за смисъл на своите граждани", казва той.


Училището и медиите


Според Гарнизов друг фактор, който определя отношението на българите към войната в Украйна, е състоянието на образователната система. Той смята, че образователният министър трябва да заеме ясна и категорична позиция по важни обществени въпроси.


"Да събере директори, регионални инспекторати, да каже вижте, няма да идеологизираме нищо, трябва да съобщим на учениците какво се случва. На тази и тази дата този и този беше нападнат, такива и такива жертви има. Не става дума да идеологизираме образованието, а става дума за това, че държавата трябва да има позиция и тя да бъде формулирана".


Отношението на българите към войната на Русия е до голяма степен повлияно и от медийната среда, казва Гарнизов.


"Официалните канали за информация на обществеността продължават да тиражират повече проруската версия за събитията, отколкото нашата европейска и натовска версия за събитията", добавя антропологът.


По негови думи България е систематично подлагана на "вражеска пропаганда" също и през социалните мрежи.


Според Алексей Пампоров за близостта на някои българи с руската позиция допринася и политиката на България спрямо нейна съседна страна - Северна Македония.


"В някакъв смисъл руската мегаломанска концепция съвпада с нашата мегаломанска концепция за Северна Македония. По начина, по който много хора в България казват, че няма македонски език и македонците са българи, които са забравили, че са българи, по същия начин в Русия се обяснява, че украинският е диалект на руския", допълва Пампоров.


Бедността и липсата на съчувствие


Алексей Пампоров посочва като ключов фактор демографията и икономическата бедност на българското население.


"България е страна със силно застаряващо население. Имаме 33-35% бедни възрастни хора, това е много специфична прослойка", казва той.


"Големите нива на бедност в България карат много хора да са недоволни от това, което правителството прави. Изведнъж се оказа, че то може да подкрепя социално настаняване, може да подкрепя заетост и то на стотици хиляди души и да се погрижи бързо за статута на много хора".


В момента в България пребивават около 103 000 украинци. Много от тях в момента са настанени в хотели, чиито собственици получават компенсации от държавата.


Един от акцентите в изследването на "Евробарометър" е ниското съчувствие към пострадалите от войната украинци. По наблюденията на Гарнизов то все пак е по-високо, отколкото подкрепата за предишни вълни от сирийски, афгански и иракски бежанци.


"Като цяло способността ни да съчувстваме на жертвите, на слабите, на бежанци, на хора, които страдат от глад в Африка, които страдат от различни болести и прочее, не е много висока в България", казва Гарнизов.


"И това е голям проблем, той означава, че ние не можем да се поставим на мястото на другия, да изпитаме болката му", добавя той.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK