Българската "позиция" по македонския въпрос е тумор, който убива нас, не македонците

Натикали се сами в задънена улица по "македонския въпрос", останали без нито един външен съюзник, българите се изнервят и започват да се ругаят един другиго.

© Георги Кожухаров

Натикали се сами в задънена улица по "македонския въпрос", останали без нито един външен съюзник, българите се изнервят и започват да се ругаят един другиго.



Когато бях малък, често чувах от възрастните покрай себе си "неразбираемо като тъмна Индия" и "заплетено като македонския въпрос". Оттогава мина доста време и се оказа, че Индия не е чак толкова трудна за разбиране. Другият въпрос продължава да бъде заплетен, макар отдавна да не съм чувал израза "македонския въпрос".


Може би не съм чувал скоро този израз, защото въпросът от известно време е чисто български. Позорното вето (и последвалата "рамкова позиция" на парламента), наложено от ГЕРБ-ВМРО върху Северна Македония е отрова за българското общество и държавност. Вкарали сме си в общественото тяло капсула новичок, която продължава да се разгражда и да пръска отровата си във всички нас.


Не знам защо мнозинството български политици се оплакват, че от ЕС не разбирали "българската позиция" по македонския въпрос. Тези политици или нищо не разбират от политика, или лъжат. Истината е, че от ЕС напълно разбират всичко - от онази първа секунда, когато ветото се стовари като гръм от ясно небе, след като само две години по-рано България се бе самообявила за гарант на влизането на Западните Балкани в ЕС.




Няма нищо, което в ЕС да не са разбрали. И именно защото всичко са разбрали, страните членки на ЕС не подкрепят - и никога няма да подкрепят - българската "позиция". Нито една страна няма да направи това, никога. А няма да подкрепи, защото с разбирането идва ужасът, че изобщо е възможно страна, член на ЕС, да има такава "позиция".


На хората им настръхват косите от нас, защото нашето поведение е на диви балкански субекти от началото на 20-и век.


Искам да напомня, какво се случи и защо:


Преди две години, след като наближиха избори и ВМРО видяха, че има опасност да изпаднат от парламента, решиха да развихрят максимална омраза към някой външен враг, така щото българите да гласуват за каракачановата свита. И избраха за мишена не Турция (с която щяха да си имат истински сериозни проблеми), а македонските ни комшии, разположили своите два милиона човека върху територия с размерите на София-област плюс Перник. ГЕРБ услужливо наложи вето, а Народното събрание го подкрепи с "рамковата позиция".


Какво всъщност искат българите от македонците? Кое е онова нещо, което ЕС "не разбира" вече трета година?


Според "рамковата позиция" българите искат от македонците: да сменят имената на няколкостотин улици; да махнат паметни плочи; да си признаят, че са били българи до 1944 година, когато са направени македонци от югославските комунисти; да проведат лустрация (каквато самата България не е провела); и в случаите, в които в писмени документи споменат "македонски език", под линия да обяснят, че става дума за диалектна форма на българския език.


Русия: Една история на страна без история
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Няма държава в света, която официално да приеме, че на нейна територия няма нация, че тя няма история и че дори няма език. Няма такава държава, защото не може да има. Следователно, няма никакъв шанс държавата Северна Македония някога да е подчини на българската "рамкова позиция".


За да станат нещата още по-мътни, българската позиция непрекъснато се променя. От София към Скопие постоянно се сипят нови искания, незаписани нито в "рамковата позиция", нито в българо-македонския договор от 2017 година. В последната година на управлението на ГЕРБ-ВМРО, например, българската външна министърка поиска македонците да престанат да се радват на Тито. После дойдоха служебните правителства, които поставиха още едно условие: българското малцинство да бъде вписано в македонската конституция.


Кой може да вярва на държава, която непрестанно променя исканията си към друга държава? Тук имаме чудовищен когнитивен дисонанс: ескалация на исканията правят диктаторите, например Владимир Путин; България е демократична страна, член на ЕС, но демонстрира същото поведение.


А после се чудим, защо нашите европейски партньори ни гледат с такъв ужас...


За България от тази ситуация няма изход - не и в рамките на цивилизованите международни отношения. Всички български политици знаят, че няма изход. Но се правят, че не знаят - едни, за да истеризират ситуацията и да трупат гласове, а други - за да не осъмнат с гневни тълпи под прозорците си.


Духът на времето: Как стигнахме от Love Me Do до Доналд Тръмп
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Натикали се сами в задънена улица по "македонския въпрос", останали без нито един външен съюзник, българите се изнервят и започват да се ругаят един другиго. Така работи върху нас самите онази отрова, която беше вкарана в нашето тяло с ветото и с "рамковата позиция". Тази отрова има, обаче, и друго, по-важно измерение. Ветото и "позицията" разбъркаха онази зловонна тиня, която всеки народ носи в дъното на своята душевност. От тази тиня изпълзяха чудовищни помисли и настроения. Ветото и "позицията" са пряко отговорни за рязкото увеличаване, в България, на антиевропейските настроения, според които ЕС е враг, тъй като не ни подкрепя по македонския въпрос. Ако обаче ЕС е врагът, кой е приятелят? Русия, разбира се.


Отровата на ветото продължава да се стеле из българското общество, въпреки войната между цивилизацията и диващината, която бушува недалеч от нас. Прекалено много български граждани и български държавници с души, оцапани от ветото и "позицията", се подреждат на страната на руската диващина. А това е вече риск за националната сигурност.


От българската "позиция" по македонския въпрос страдат българите и никой друг. И ще страдат все повече. За да спасим собствените си души, сме длъжни да намерим начин да премахнем това налудничаво вето. След като за две години никой в ЕС не го е подкрепил, значи никога няма да го подкрепи. Само отровихме себе си, а сега се опитваме да изкараме виновни останалите 26 страни, членки на ЕС, македонците, американците и който друг се сетите - освен Путин, разбира се, който всъщност единствен има интерес от тази каша.


Ветото и "рамковата позиция" са тумор, който убива нас, не македонците. За да оживеем, е наложително да наложим радикално лечение върху самите себе си: намиране на начин за премахване на ветото, без това да отприщи проруски пуч; денонсиране на "рамковата позиция"; и дълго последващо лечение на общественото тяло.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK