Капани в мъглата на войната

За Путин е от фундаментална важност да превърне повечето хора на Запад в антилиберални, антидемократични, нетолерантни, тесногръди мракобеси.

© Георги Кожухаров

За Путин е от фундаментална важност да превърне повечето хора на Запад в антилиберални, антидемократични, нетолерантни, тесногръди мракобеси.



Днес, на Празника на просветата, се навършват три месеца от руското нахлуване в Украйна. Да се огледаме на този ден, ние, солидарните с Украйна и критици на Русия, и да видим как тази война ни промени, как ни се отрази, в какво ни превърна.


Чета във фейсбук изповедите на приятели, които споделят как войната е разрушила делника им, изкарала ги е от кутиите на комфорта им, разбъркала е животите и световете им, побъркала ги. И никой от тях няма предвид нито цени, нито дефицити, нито дори чувството за несигурност и за приближаваща заплаха, съвсем реални впрочем.


Когато една световна сила напада слаба страна заради нейния национализъм, т.е. заради волята й да бъде самостоятелна и независима от въпросната сила, изборът на страна в този конфликт е лесно да бъде морален - избираш слабия, нападнатия, жертвата, невинния, избираш страната, подложена на разрушения и смърт. В случая идентификацията с Украйна стана още по-лесна, защото украинците не капитулираха, а оказаха съпротива, избраха да се бият, да побеждават и да губят, включително и живота си, като герои.




Доколкото моралната идентификация е лесна и спонтанна, тя изглежда също така и естествена, и саморазбираща се. Ефектът от това е избралите страната на Украйна да схващат противната страна, започнала войната, като противоестествена, аморална и абсурдна, а нейните поддръжници - като низши, неуки, цинични, робски същества с промити мозъци и без морално чувство. На нас Русия ни стана противна преди да ни стане противник, обявявайки ни за неприятелска страна. Ако в началото рефренът беше, че това е война на Путин и Кремъл, а не на Русия, скоро се разбра, че 83% от руснаците я подкрепят. За нас, които вярваме, че сме от страната на морала и доброто, това ни се струва чудовищно, противоестествено.


Социологически проучвания потвърждават личните ни усещания за хибридна война, която налага кремълската "алтернативна истина" към ставащото. Дали заради нея, дали заради вярност към Освободителката, дали заради разочаровано от демокрацията предпочитания към силната ръка, към авторитаризма и патриархàта, но в България оправдаването на Русия, Путин и войната и виненето на Украйна, Запада и САЩ са с най-висок обществен дял в ЕС - 44%. Алгоритмите на фейсбук се грижат всеки от нас да получава приоритетно близки до позицията му постове. Така ние всекидневно получаваме изказвания и позовавания, които са против войната, Путин и Кремъл и съответно в подкрепа на Украйна, на героичната й армия, на възхитителните Зеленски и Кулеба.


Но покрай тези против Путин редовно получаваме и такива, които се опитват да обяснят подкрепата на руснаците за Путин, Кремъл и войната. Очевидностите на патриотичния рефлекс, на сбирането под знамето зад лидера, на чувството за изолация и атака отвсякъде, за които говори експерт като Фиона Хил, са пренебрегнати. Предпочитат се народопсихологически и манталитетноисторически интерпретации, които свеждат Русия и руснаците до проста тоталност, дефинирана от вкоренени предразсъдъци и увековечени дефицити: отсъствие на демократични традиции, закърнял индивидуализъм, робска природа с култ към бащицата, бил той император, вожд, ръководител или президент, самоопределянето чрез принадлежност към държавата, любовта към йерархията и насилието, към грубата физическа сила.


Калин Янакиев още в първата "Панорама" след началото на войната я постанови като сблъсък между цивилизация и варварство. На 9 май пред Веселин Дремджиев Деян Кюранов потвърди диагнозата, като сведе противопоставянето до количеството насилие: "варваринът прибягва до повече насилие, цивилизованият - до по-малко." "Варварска култура - това е, което Путин успя да направи от руснаците, от огромната част от руснаците, те от това разбират".


Тео Ушев в същото предаване заяви от Канада, че всички интелектуалци и "артисти" са против Путин, включително и в Русия; че всички "от най-зловещите левичари до десните" са единни. Или Ушев не брои сънародника си Ноам Чомски за достатъчно "зловещ левичар", или е предпочел да пропусне неговата дотам критична към САЩ интерпретация на войната, че украински интелектуалци намериха за нужно да му отговорят. Явно е също, че той не брои Гергиев, Башмет, Михалков-Кончаловски за творци. И заключава с елитаристки апломб: "Петербург и Москва са против войната. Затова пращат в Украйна хора от села, откъснати от цивилизацията, буряти, дагестанци, ... изостанали роби."


Последният хит във фейсбук е статията на Камил Галеев "Манифестът на Пушкин", в която "имперският ястреб" Пушкин, създател на универсалната езикова норма, отхвърляща всякакви наречия, диалекти и въобще разноезичие, е противопоставен на Тарас Шевченко, за да се стигне до заключението: "самодържието убива представата за човешко достойнство в Русия. Руснаците свикват с идеята, че нямат собствено достойнство. Тяхното достойнство, тяхната значимост, тяхното самочувствие произтичат от принадлежността (тоест, подчинението) им към империята. Както казва Пушкин в едно стихотворение, рекламиращо пред черкезите благата на руското управление: "Да, аз съм роб, но роб на Царя на света!".


Любопитното в случая е, че Галеев, който е руснак, живеещ в Москва, чрез тотализиращото си обобщение хем преповтаря уж Пушкиновия универсализъм, хем обаче, досущ като Пушкин впрочем, успява да заеме критична позиция, която явно го изключва от цялото. Четем вече месеци, че руската култура, литература и изкуство нямат особен принос към световната, а доколкото имат, той идва от експроприираните творци от Украйна и останалите републики, и всичко това заради почвеничеството, просмукано в нея (все едно никакъв дебат със западниците там не се е състоял). И после се влиза в обичайния режим на разтерзаване по линията полкофобията на Пушкин, надстроена с антисемитизма на Достоевски и презрението към Украйна на Бродски...


Преди две седмици в "За кого бие камбаната" във в. "Дневник" предвиждах възможен апокалиптичен сценарий на тактически ядрен удар в покрайнините на Алианса, примерно в България, тъй като по структурни причини Путин и Кремъл са принудени да се държат не като велика сила или дори като легитимна държава, ако терорист-самоубиец. Очевидно прогнозата ми е била разчетена поетически, като антиутопично бълнуване на литературен човек.


Все пак нека мимоходом отбележа, че междувременно авторитетните текстове, предвещаващи ескалация, никнак като гъби, а между авторите им се четат толкова взаимоизключващи се имена като Хенри Кисинджър, Мит Ромни, Тимъти Снайдър, Томас Фридмън, Том Стивънсън и редакционния съвет на Ню Йорк Таймс, който наскоро предупреди, че войната навлиза в нова фаза. Никой от известните ми коментатори не е прибягвал до тероризма като понятийна обяснителна матрица за поведението на Путин, Кремъл и Русия. Ако преосмислим руската агресия срещу Украйна като терористичен акт, тази матрица позволява да се разбере защо Путин и Кремъл се нуждаят от война, достатъчно дълга, че да доведе до реперкуции и разриви в целия и особено в западния свят.


1. Политкултурният терорист е в осъзнато слаба позиция: той не разполага с икономическите, военните и пропагандните средства да наложи своята предполагаемо справедлива кауза.


2. Политкултурният терорист желае да привлече вниманието към своята "истина", към неспроведливостта, на която е жертва. Той пристъпва към своето дело от позицията на жертва. Волята му е да привлече вниманието върху своята изконна жертвеност, чието продължение е самоубийственият терористичен акт.


3. Самоубийственият терористичен акт не преследва непосредствена победа или дори конкретен положителен ефект. Напротив, той е калкулиран риск, при който загубите и саможертвата на своите, ще се отплати посредством дългосрочна верижна реакция от събития, които ще го оправдаят.


4. Терористичният акт неминуемо включва не само личната осъзната саможертва, но и тази на свои, близки, невинни хора. Жертването на свои е фундаментално необходимо, за да се заяви решимост и да се оповести победата на идеята над материята, на свещената истина над мимолетността на живота.


5. Терористичният акт представлява асиметрична война защото слабостта, която се противопоставя на превъзхождаща я сила, като трансформира слабостта си в сила, поради готовността да се отиде докрай.


6. Терористичният акт преследва психологически и символичен ефект далеч надхвърлящ конкретнитезагуби. Той цели да причини хаос, несигурност, социални и политически разцепления в атакуваното общество.


7. Терористичният акт цели да провокира нови противопоставяния и да събуди стари антагонизми в максимално широк, потенциално световен план, но особено вътре в света, в общността на противника. Терористичният акт е безумство, в което има система, има метод, както казва Полоний за нерешителния терорист Хамлет, който сее смърт, преди да стигне до Клавдий


8. Но най-важното, което терористичният акт желае да провокира, това е непропорционалният ответ, свръхреагирането от страна на силния. Терористът цели да разкрие своя противник като терорист, който изоставя своята фасада от либерални и демократични ценности и разкрива истинския си лик: Империята отвръща на удара. Точно както отплатата на САЩ за 11.09 беше Афганистан, но и абсолютно непричемният към атентата Ирак.


Ако мислим Путин и Кремъл като терорист, правилният въпрос е не какви са целите на Путин в Украйна, а какво цели Кремъл чрез Украйна. Украйна - своя, близка, неверница, еретичка, схизматичка, откъснала се от светото тяло на целокупната Русь, е подставена като колатерална жертва на терористичния акт, прицелен в Запада.


1. Тази война е цел сама по себе си, поставянето на Европа, ангажирането на Запада във война на неговата граница е цел сама по себе си.


2. Тази война цели да постигне нови и да задълбочи множество разделения: между Русия и Запада, между Запада и останалия свят (the West and the Rest), между Китай, САЩ и Европа, между Русия, Китай и авторитарния остатък, от една страна, и прозападния либерален свят, от друга, между бедните и богатите страни, между консервативните и либералните сили вътре в Запада, и т.н.


3. Но може би най-същественото, което тази война преследва, е вътрешното разцепление в западните общества, въставането на антилибералните и антидемократични сили в тях, възхода на реакционния популизъм с елемент на фашизъм и национализъм от нацистки тип. За Кремъл имаше два водораздела: победата на Тръмп над либералнодемократична Америка през 2016-та и поражението на авторитарния антидемократ Тръмп през 2020-та. Путин помогна на своя ортак и духовен близнак в САЩ, но толкова авторитарен лидер като Тръмп, който дори организира въстание срещу Капитолия, все пак сдаде властта. Възходът и падението на Тръмп са доказателство за ненадежността, но и за силата на демокрацията. Превземането на Запада отвътре само чрез хибридна война се оказа възможно, но нетрайно и ненадежно като ефект.


4. Путин не вярва в либералните "глупости" за наустойчивостта и потенциалния прогрес на човешкото. Той вярва, че човешката природа е хобсианска, егоистична и себична, че се основава на желанието за налагане над другия, че по ницшеански волята и силата винаги вземат връх над разума и доброто, че насилието е по-ефективно от всяка справедливост и право, които пък са измислици на слабостта. За Путин като авторитарен диктатор е решаващо да бъдат постановени като изконни и природни традиционните патриархални ценности, а "новите" около толерантността да бъдат дискредитирани като западни измишльотини, които объркват естествения ред в обществото и културата и свидетелстват за залез, деградация и дегенерация. Той вижда, че вътре в западните общества и в целокупния незападен свят възходът, утвърждаването и узаконяването на множество либерални ценности и права се възприема като противоестествено и като противоречащо на традиционния морален и социален ред, основан върху религия.


Путин: Цялата истина за стопанина на Кремъл
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

5. Затова за Путин е от фундаментална важност да превърне повечето хора на Запад в антилиберални, антидемократични, нетолерантни, тесногръди мракобеси. Най-лесно е това да се постигне, първо, чрез война, и второ и само привидно парадоксално - чрез втвърдяването им срещу него, а оттам и срещу Русия, срещу руснаците и целия им принос в историята на цивилизацията. За Путин е от основополагаща важност да ни превърне в себе си - в семпло мислещи и силно мразещи него и сънародниците му същества, които са склонни да отричат на Русия всякаква култура, наука, изкуство, всякакви ценности извън имперското чувство за принадлежност към националната общност.


Путин ще успее не само посредством своите хибридни войни, но и ако и ние започнем да се държим като него и троловете му. Путин ще ни победи, ако в хор вземем да повтаряме ведно с Ушев глупостите на Кундера за единосъщата сантиментално-насилническа руска душа, за руските войници, ошашавени при вида на краката на чехкините, доказано по-дълги от тези на техните сънароднички...


6. Като се поддаваме на изкушението да подлагаме на разтерзаване и низвергване всичко руско, всичко, идващо от Русия, ние ставаме такива, каквито ни иска Путин - мразещи, презиращи, отхвърлящи "руския свят" тоталитаристи на ангро. Врагове на Русия. И нейни антилиберални приятели.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK