Впускайте се в живота със страст, внимание и мисъл за другите

Много внимавам, когато говоря пред хора и се заигравам с личната и общата реалност, не задавам въпрос, ако не съм готова да чуя отговора, и поставям под съмнение всяко свое прекалено вторачване само в една посока.

Много внимавам, когато говоря пред хора и се заигравам с личната и общата реалност, не задавам въпрос, ако не съм готова да чуя отговора, и поставям под съмнение всяко свое прекалено вторачване само в една посока.



Проектът "12 писма до дванайсетокласниците" продължава за трета поредна година. Започнал през 2020 година като реакция на ковид кризата, която освен всичко друго засегна и абитуриентските балове, през 2022 година проектът неизбежно е маркиран от новата реалност на войната, която избухна в Европа преди 3 месеца.


Какъв свят очаква нашите деца? Какви послания можем да им отправим в тази глобална криза и безпрецедентна несигурност, когато самите ние не знаем какво да очакваме от утрешния ден? Как да ги подкрепим в мечтите, но и да ги подготвим за опасностите? Какви ценности искаме да им предадем? Как да насърчим емпатията им към чуждото страдание? Как да им разкажем за уродливостите на миналото, за да не позволим те да се повторят? Как да им помогнем да станат уверени, осъзнати, активни граждани, отворени към света?


"Дневник" ще публикува през следващите дни посланията на хора на културата и науката до абитуриентите от випуск 2022. Писмата от предишните две години четете тук. Писмото на Веселина Седларска - тук, на Димитър Коцев-Шошо - тук.




Иванка Могилска е копирайтър фрийлансър по занаят и разказвач на истории по сърце. Нейни са стихосбирките "ДНК" и "Иначе казано"; романите "Места за загубване" и "Внезапни улици" (vnezapniulici.eu) и сборниците с кратки разкази и приказки "Тая земя, оная земя" (taqzemq-onaqzemq.eu) и "Шарени сапунени балони". Създава и поддържа блога за фрийлансъри "Свободна практика" - svobodnapraktika.com. Води лекции и обучения по копирайтинг.


Здравейте, хора, на които всичко им предстои!


Много се вълнувам за вас. Така се вълнувах и за себе си, когато завършвах. Вярвах, че от училище нататък е времето, което имам да направя всички мечтани неща. Е, не стигнах до някои от тях, но пък свърших добре или обърках чудесно много други, за които не бях и помисляла. Животът извън училище е вълнуващо и отговорно преживяване. Понякога чак ти идва в повече и ти се иска да се върнеш при безгрижните дни от времето на класната стая. Само дето, независимо доволни ли сме от себе си или не, щастливи ли сме или не съвсем, безгрижието започва да се стопява, да отваря място на други неща.


Когато бях тийнейджърка, исках да стана легенда. Каква, с какво точно ще се прочуя, как ще допринеса за общото добруване - не се замислях особено. Просто трябваше да стана легенда - с всички драми, сътресения, триумфи и страсти, които произтичат от това - и точка.


Приеха ме в НАТФИЗ - театрална режисура - и реших, че осъществяването на мъглявия ми план започва. Остана ми една година до дипломирането. Не завърших поради куп зависещи и независещи от мен обстоятелства. Животът ми се разви по друг начин и съм щастлива. Даже може би съм направила дребна стъпка към реализирането на отдавна изоставената си мечта - наскоро научих, че понякога ме наричат "гуруто на фрийлансърите". :)


Иначе казано
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Тая земя, оная земя
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Внезапни улици
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Докато се борех с действения анализ и работата с актьори обаче, разбрах нещо, което промени начина, по който гледам на себе си и на моето място в света. То ми помага да живея по-спокойно и удовлетворяващо, може би ще помогне и на вас.


В театъра всички се фокусират върху главните герои и се вълнуват от тяхната съдба. Те са тези, които внасят новото, те носят промяната. На финала главните герои често умират, женят се, попадат в плен, заминават за далечна страна, остават стъписани, ужасени, неразбрали точно какво им се случва. До тях обаче винаги, задължително, има поне един епизодичен герой, който продължава напред, който се променя, приема новото и го понася със себе си, за да го предаде на колкото може други хора. Без епизодици не става. Те са тези, на които се крепи светът, те са тези, които подготвят средата за появата на следващия главен герой, който ще донесе следващото ново нещо, което следващите епизодици ще поемат и пренесат нататък.


Така че, независимо дали ще сте главни герои или ще сте в поддържаща роля - вършете каквото обичате и го вършете добре, впускайте се в живота и делата си със страст, внимание и мисъл за другите. Какво бъдеще ще създадете за себе си и околните зависи от вас. От всеки един от вас. Наистина. Без значение дали сте художници, метачи, политици, хлебари, програмисти, водопроводчици, писатели, продавачи. Всеки е нужен и всеки допринася за красотата или грозотата на общата картина.


След НАТФИЗ ми се случиха куп други неща, научих други уроци, но един, от последните години, ми се струва особено важен.


Представях в Пловдив сборника си с кратки разкази "Тая земя, оная земя". Разказвах как съм написала историята "Тайната на Ароматната река". В нея описвам двойка, която намира щастието, докато плува в джонка по Ароматната река във Виетнам, а накрая се оказва, че никога не е стъпвала там. Та разказвах на публиката как ми е хрумнала идеята. Как съм стояла на хълма над залива на остров Порос и съм гледала залеза с усещането, не!, с убедеността, че се намирам във Виетнам. И че за мен присъствието ми в тази страна, за минути, е било неоспорим факт. Спомням си как питах публиката: "Кой може да каже, че не съм била във Виетнам? Кой?" И докато хората ми се усмихваха, се замислих, че гледам твърде дълго надясно и не поглеждам вляво, към останалата част от залата. Обаче моментът мина. Аз така и не погледнах наляво. След малко историята приключи, заговорихме за други неща.


Когато представянето свърши, до мен се приближи Ан Фам - съосновател и главен редактор на сайта за новини и анализи "Тоест". Прекрасна дама, родена във Виетнам и отрасла в България. Тогава разбрах защо не съм погледнала към лявата част на залата. Там седеше тя. Без да съзнавам, аз просто съм се предпазила от възможен отговор на своя съвсем безобиден въпрос. Не коментирахме случката. Не знам дали на нея ѝ е направила впечатление и дали е разбрала защо не съм се обърнала натам, където седи тя. Но аз я запомних.


Оттогава много внимавам, когато говоря пред хора и се заигравам с личната и общата реалност, не задавам въпрос, ако не съм готова да чуя отговора, и поставям под съмнение всяко свое прекалено вторачване само в една посока. Винаги има някой там, накъдето не гледаме, който знае повече от нас по темата, който може да ни даде друга перспектива, да ни обори, да ни покаже още една страна на нещата. Не е страшно да го чуем, да спрем, да помислим. Страшно е да гледаме само натам, накъдето сме сигурни, спокойни и ни изнася. Ограбваме себе си и отричаме всички възможности, които ни чакат в посоката, в която не поемаме.


Оглеждайте се, слушайте, съмнявайте се - със здрав разум, разбира се - и бъдете готови да обогатите и промените своята роля, все едно дали е главна или епизодична. Докато човек е жив, всичко може да му се случи, стига да е достатъчно силен да си го позволи: да се прочуе като рок звезда на 70; да срещне любовта на живота си на 15 и после отново на 50; да обиколи света няколко пъти; да нахрани гладните, въпреки че мрази да готви; да намери тайната на вечната младост и да я забрави; да открие какво е щастието и че няма нужда от никакви други роли освен от своята собствена.


Дали ще направите публиката щастлива и тя ще реагира с любов при всяка ваша поява и дали ще ви изпрати, станала на крака в края на представлението, и ще преразказва епизодите с ваше участие, зависи само от вас. Завесата се вдига. На добър час!


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK