Концесионирай това: ВиК и ползата от частното предлагане на обществени води

Закриването на ВиК холдинга ще намали разходите на публични средства за водоснабдителната система. В момента перспективата пред това дружество е само да повтори практиката на други подобни дружества като "Автомагистрали", АПИ и т.н.

© Цветелина Белутова, Капитал

Закриването на ВиК холдинга ще намали разходите на публични средства за водоснабдителната система. В момента перспективата пред това дружество е само да повтори практиката на други подобни дружества като "Автомагистрали", АПИ и т.н.



Анализът е препубликуван от страницата на ЕКИП - Експертен клуб за икономика и политика. Текстът започва с посвещението: "Посвещавам тази статия на моя приятел Владимир Каролев, с когото многократно сме обсъждали концесионирането на води, топлофикации, курорти, плажове и услуги."


След Гергьовден държавната телевизия разпространи новината, че ВиК дружествата планират да вдигнат цената на водата. Като съставител и вносител на съвременния (от 1991 г.) Закон за опазване на околната среда и един радетелите за опазване на околната среда по пазарен и общополезен начин, реших да проследя какво става и да се опитам да споделя какво може да се направи.


Цените на водата: заварено положение




Причините за този план, посочени от БНТ са: инфлацията изобщо, но най-вече цените на електричеството, материали и компоненти по поддръжка, а може би и труд.


За цената на труда и историческата динамика на цените на ВиК нищо не се казва.


Ще започна описанието на завареното положени с цените на труда във ВиК, след това ще опиша състоянието връщайки се от днес към миналото и една след това ще се върна към цените на водата.


Някои финансови отчети на ВиК дружествата за 2019 г. (последните сега налични) показват, че разходите за персонал намаляват спрямо предишната година. Но към края на 2021 г. общите разходи на работодателя за труд в отрасъла за периода след 2016 г. са се увеличили със 157.1%. Увеличението само за миналата година е 20%. Но това е за целия отрасъл, който включва освен доставката на води канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване на околната среда.


Повечето ВиК дружества са държавни, вероятно заплатите на работещите в тях е добре да се сравнят с тези в сектор Държавно (и общинско) управление, защото това е алтернативната кариера на служителите от тези дружества. В държавната администрация средно-годишното увеличение само през 2021 г. 25-30%, а спрямо 2016 г. - 193.6%.


Интересно е, че за ВиК операторите, информацията е доста разхвърляна и е необходимо нарочно усилие да се събере и обобщи.


Става дума за 43 "оператори на ВиК", според най-актуалния списък на КЕВР на онези от тях, "които имат или следва да имат одобрен бизнес план за текущия регулаторен период 2017-2021 г."


В началото на 2020 г. министърът на околната среда и водите Емил Димитров, който получи поста вследствие на кризата с недостига на вода в Перник, дава следната картина на състоянието на сектора.

  • 29 ВиК работят незаконно и следва да бъдат предадено на прокуратурата;
  • 7 400-те съоръжения за изпомпване на питейни води 960 работят без издадено разрешително, което противоречи на закона и е проблем от 40-50 години;
  • Около 3/5 от дружествата нямат санитарно-охранителни зони (което означава, че водите могат да бъдат нарочно замърсени или отровени);
  • Повече от половината вода се прахосва, не стига до крайния потребител (по-подробно за загубите - по-долу);
  • Повече от половината от тези дружества са пред фалит;
  • Ако се приложи законът, повече половината страна ще остане без вода.
Малко по-рано, в началото на декември 2019 г., колегата на г-н Димитров в министерството на регионалното развитие и благоустройството и благоустройството, г-жа Петя Аврамова, оценява средствата необходими за осъвременяване на инфраструктурата на ВиК в страната на 11 млрд. лева или приблизително 11% от БВП на България за онази година.


Освен това тя дава и качествена оценка на състоянието на системата (която след два месеца е конкретизирана от информацията на г-н Димитров), в която някои нюанси са от съществено значение и си заслужава да бъдат споменати и разтълкувани отделно.

  • За тези 11 милиарда няма пред-инвестиционни проучвания, но такива ще започнат през 2020 г. в областите Велико Търново, Габрово, Плевен , Софийска област, Търговище и Хасково;
  • Макар и да е изградена за страна с 9 милиона население и промишленост с приблизително 55% тежест в БВП (при цялата условност на прилагането съответната методология на изчисление на БВП към икономиката преди 1990 г.), системата на ВиК не може да се справи ("в редица населени места през лятото и есента има недостиг на питейна вода") с водоснабдяването, защото е остаряла, а разходите по поддържането и нарастват;
  • Проблем е и насочването на питейна вода за поливане и това, че тази вода де факто се краде, което трудно подлежи на доказване;
  • Цените на водата за пиене или други нужди не можело да се повишава, защото тогава би бил надминат някакъв "праг на социална поносимост", който засега остава неопределен.
В тази обстановка и частично вследствие на тази аргументация, правителството излиза с решението в края на януари 2020 г. да учреди държавен "Български ВиК холдинг" ЕАД (БВиК), дружеството е вписано Търговския регистър на 5 май същата година. Съвпадението с рождения ден на Карл Маркс е чиста случайност. Но не е случайно, че БВиК е капитализирано с 1 млрд. лв.


Не съвсем ясно защо точно в годината на икономически спад вследствие на COVID-19 е взето точно такова решение. Разбира се, има позовавания на недостига на вода в Перник и цитираните по-горе оценки на двамата министри.


Но според наличните данни на министерството на околната среда и водите (МОСВ) , за периода 2015-2018 година средно-многогодишния (1981-2018 г.) отток на води не се влошава, а количеството води от вътрешния отток (т.е. без река Дунав) дори се подобрява. Това е особено видно по данните за 2015-2018 г. при валежните води, евапотранспирацията (водните изпарения), общо възобновяемите пресноводни ресурси и наличните подземни води, достъпни за годишно използване.


Изводът на МОСВ е, че:

  • България се отличава с относително значими пресни водни ресурси в сравнение с други европейски страни, както по абсолютен обем, така и на човек от населението.
  • Недостиг на вода може да възникне в регионите със слаби валежи, голяма гъстота на населението, изискващи много вода промишлени производства, съчетани със специфични природни и географски особености.
Нека сега се върнем към действащите цени на питейните води.


Действащия от 1 януари т. г. ценоразпис на КЕВР показва, че цените всъщност са понижени.


При един ВиК оператор намалението е почти 17%, при една дузина от тях намалението е между 6 и 13 процента. Например цeнaтa нa вoдaтa в Бypгac намалява с около 10%, в Сливен - c 14.2%, в Дoбpич - 13%, Ямбoл - 12.3%, а във Bидин - 10.4%.


Най-голямо е увеличението на цената на водата в София - 6.1%, но незначителни увеличения от 0.5 до 2% има за Перник, Плевен, Габрово и Кърджали.


Сравнението на новите цени с финансовите отчети за 2018 г. показва, че КЕВР в общи линии е взел предвид финансовите показатели за дружествата, където има съществено намаляване на цената, но също така е очевидно, че оценката на ресурса за осъвременяване и ремонт на системата не е включена в определянето на цените по какъвто и да било начин.


Коментари


БВиК

  1. Финансирането на БВиК със средства данъкоплатците е 1% от прогнозния за 2020 г. БВП на страната или ¼ от обявените през март същата година мерки с използване на фискалния резерв на правителството за "справяне" с последиците от пандемията.
  2. От реално изразходваните средства за тази цел (т.е. схемата 60/40, финансовите схеми през ББР и изплатените пособия за безработица и пенсионери) финансирането на БВиК е почти 1/3.
  3. Тъй като според почти 40-годишните данни за водите в страната на МОСВ реално намаляване на разполагаемите води не се наблюдава, а проблемите на снабдяването с питейна вода са локални, създаването на БВиК е доста съмнително начинание.
  4. В него прозира една стара илюзия от Комунистическия манифест (1848 г.), по-конкретно т. 7 от неговата "икономическа" програма, че "увеличаване броя на държавните фабрики" решава някакъв проблем.[iv]
  5. В дадения случай, ако се вярва на изказванията, вероятно става дума за "прага на социална поносимост". Подобни аргументи преди това се чуваха от г-жа Мая Манолова като омбудсман (особено по отношение на "Софийска вода"), от представители на БСП, а по-рядко и от страна на Атака и ВМРО.
  6. Страницата на БВиК споделя мисията на холдинга: "Създаването на "Български ВиК холдинг" ЕАД е следствие на осъзната необходимост от страна на Правителството на Република България за решителни превантивни мерки свързани с подобряване на качеството на водоснабдителните и канализационни услуги в страната при запазване на социално поносими цени на тези услуги, както и с неблагоприятните последици от климатичните промени (основно засушаването)."
  7. Ефектите от създаването БВиК засега не могат да се проследят. Страницата на дружеството в Интернет прилича на страница на мозъчен тръст. Видно е, че са дадени някакви консултации по незначителни поводи, има информация за пречиствателни станции, дължина на водоснабдителната мрежа и други подробности. Обявени са две поръчки за изготвяне на годишни финансови отчети, но самите отчети не са публикувани. Няма информация и на страницата за инвестиции. Тъй БВиК е все пак "холдинг" би следвало да има и информация за дъщерните дружества. Тази подстраница към 12 май т.г. е напълно празна.
  8. Най-интересна е страницата е под-страницата "новини": от нея става ясно, че БВиК иска от КЕВР да издаде нов ценоразпис, т.е. да финансира неговата дейност, тъй като очевидно парите са свършили.
  9. Последното се доказва от един тазгодишен януарски отговор на министър Гроздан Караджов на парламентарен въпрос. Става ясно, че към края на третото тримесечие на 2021 г. БВиК отчита загуба от 944 млн. лв.
  10. Вероятно един от мотивите на КЕВР да определи именно тези цени на вода, които бяха цитирани по-горе, е очакването, че БВиК ще извърши възложената му мисия.
Ефекти от собствеността на ВиК
  1. Не само БВиК, но и всички ВиК 43 оператори в страната, според списъка на КЕВР (виж първия линк по горе), са или 100% държавна собственост (16 дружества) или смесена собственост доминирана от държавата по схема 51:49 процента, като 49% е дела на общинската собственост или на даден частен оператор, 11 дружества са общинска собственост.
  2. Смесената собственост в "Софийска вода" е 77.1 на 22.9 процента в полза на частния оператор. Вероятно това причината той е най-чест обект на политически заклинания. Една проверка в интернет показва 5 800 публикации (повечето новини и препечатки) по повод призивите на омбудсманите за проверки и смяна на ценовата политика на това и други дружества, които са смесена собственост. "Събираемостта от 96% в София да отиде на 60-70% като в доста от другите ВиК", посочи Владимир Каролев в един свой анализ от края на 2018 г.
  3. От данните на НСИ се вижда, че:
  4. От 2010 до 2020 г. средното количество подадена вода е 909 млн. м3. средно на година, като то е най-ниско през 2020 г. (с около 50 млн. м3 под средногодишната стойност), вероятно поради свиването на стопанската дейност и пътуванията, включително до работното място;
  5. За същия период се наблюдават годишни флуктуации на количествата общо изконсумирана вода (както фактурирана, така и нефактурирана), но потреблението остава относително постоянно;
  6. От посочените средно на година изконсумирани 909 млн. м3, средно на година 529 млн. м3 или 58.2%;
  7. Повече от 4/5 от това количество е загуба вода при транспортирането, т.е. по тръбите; данните са за периода след 2015 г.
  8. Общинските и 100% държавни дружества в относително бедните области на страната са през март 2022 г. пред фалит поради невъзможност да се издължат за доставената електроенергия.
  9. Такъв е случаят с ВиК Видин (100% държавна собственост и неподновявана мрежа от мрежа от тръби от 1965-1980 година, в зависимост от източниците и населените места), чиито цени за 2022 г. са намалени, макар и с по-малко от другаде, според ценоразписа на КЕВР. За тези региони е необходим нарочен анализ на състоянието на водоснабдителните мрежи и социалните и демографски ефекти от това състояние.
  10. Цитираната по-горе оценка на инвестиционните нужди на ВиК сектора от 11 млрд. лв. са с 1 млрд. по-малко от стойността на тези нужди от 10-годишната националната стратегия за развитие на водоснабдяването в страната. Възможно е финансирането БВиК да се смята за изпълнение на тази стратегия.
Решения


КЕВР изглежда по-склонна на актуализира цените на използваната питейната по посока на покриването на загубите на вода и ремонтите по водоснабдителната и пречиствателните системи за ВиК оператори със значително частно участие или при смесени дружества.


В страната има само два напълно частни ВиК оператора - тези на "Лукойл-Нефтохим" и "Златни пясъци". При тях проблемите се решават от приходите от дейността на предприятията.


Въпросът изисква допълнителен анализ, но достъпните данни сочат, че отчетността и ефективността при 100% държавна собственост на ВиК са по-ниски от всички налични алтернативи. Но остава в сила извода на МОСВ от 2018 г., че местните водоизточници и стопански структури са от първостепенно значение.


Опитът с БВиК противоречи на констатацията, че проблемите в сектора са с 50 и повече години давност. Това е период на доминираща държавна собственост в отрасъла. С повече държавни дружества проблемите на отрасъла едва ли ще бъдат решени.


Закриването на БВиК ще намали разходите на публични средства за водоснабдителната система. В момента перспективата пред това дружество е само да повтори практиката на други подобни дружества като "Автомагистрали", АПИ и т.н.


Концесионирането е единствения относително добре законово регулиран начин на частно предлагане на обществената услуга водоснабдяване. Това е и относително добра алтернатива на господстващата традиция на публично-частните партньорства в страната. При тази традиция публичният интерес се представлява от някое длъжностно лице или орган, а частният - от техни приятели.


"Прагът на социална поносимост" не е проблем. Поддържането на ниски цени е де факто субсидиране на разхищението на вода от всички и на разходите за вода на по-заможните домакинства. Статистиката на социално включване дава достатъчно възможности за разпознаване, дизайн и прилагане на политики, които могат да неутрализират възможните негативни ефекти за относително малоимотни домакинства или хора с материални лишения.


При частното предлагане на обществената услуга "снабдяване с вода" е политически по-лесно да се изисква спазване на законовите разпоредби за използване на всички видове вода и водоизточници. Включително тези за санитарно-охранителни зони.


Политическият ефект е, че кандидатите за изборна длъжност на местно или национално равнище при концесиониране на ВиК губят съществен лост за влияние върху избиратели и централния бюджет.


(Следва продължение)


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK