Не се чувствайте задължени да знаете какви ще бъдете още отсега

Проектът "12 писма до дванайсетокласниците" продължава за трета поредна година. Започнал през 2020 година като реакция на ковид кризата, която освен всичко друго засегна и абитуриентските балове, през 2022 година проектът неизбежно е маркиран от новата реалност на войната, която избухна в Европа преди 3 месеца.

Какъв свят очаква нашите деца? Какви послания можем да им отправим в тази глобална криза и безпрецедентна несигурност, когато самите ние не знаем какво да очакваме от утрешния ден? Как да ги подкрепим в мечтите, но и да ги подготвим за опасностите? Какви ценности искаме да им предадем? Как да насърчим емпатията им към чуждото страдание? Как да им разкажем за уродливостите на миналото, за да не позволим те да се повторят? Как да им помогнем да станат уверени, осъзнати, активни граждани, отворени към света?

"Дневник" ще публикува през следващите дни посланията на хора на културата и науката до абитуриентите от випуск 2022. Писмата от предишните две години четете тук. Писмото на Веселина Седларска - тук, на Димитър Коцев-Шошо - тук, на Иванка Могилска - тук, на Михаил Околийски - тук, на Жюстин Томс - тук, на Теодор Ушев - тук, на Йоанна Елми - тук.

Анета Василева е архитект, архитектурен историк, критик и публицист. Харесва следвоенен модернизъм и вярва, че архитектурата трябва първо, да се прави с мисъл за хората и после - да не говори само на себе си.

Анета преподава в катедра "История и теория на архитектурата" в УАСГ, пише в "Тоест" и е част от архитектурна група WhATA, от ГРАДОСКОП и от инициативата "Ново архитектурно наследство" (НАН). Тя е член на българската група към DOCOMOMO International (Международната организация за документиране и опазване на архитектурата на модерното движение) и на БНК на ИКОМОС (Българския национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места). В момента подготвя изложбата "Тоталпроект. Непознатата архитектурна модерност", която ще бъде открита в "Топлоцентралата" - София и представя дейността на НАН.

Едно от най-тегавите неща да те питат в края на училище е какво мислиш да правиш после. А едно от най-опасните е да искаш да промениш света.

Значи ли това да ви е страх от бъдещето? Не, разбира се. Но трябва да внимавате как искате да промените света. През последните 100 години архитектите например постоянно се опитват и постоянно се провалят зрелищно в опитите си да променят света към по-добро.

Супер смешно е как бъдещето винаги ни изненадва.

Един от любимите филми на архитектите е правен преди почти 100 години, казва се "Метрополис" и, разбира се, е за градовете на бъдещето. Там коли хвърчат във въздуха, небостъргачи се издигат на гроздове в небето, свързани от магистрали една над друга, на много нива, по които се носят влакове и автомобили, а улиците гъмжат от хора. Годината е някъде през XXI век, градът е в Европа и се оказва, че нищо не е толкова утопично, колкото изглежда. Твърде малко хора живеят в блестящия стъклен свят над земята, твърде много страдат в невидим подземен свят.

Витрувий: За архитектурата

С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка

Купете

Дълго време архитектурните утопии за идеален град на бъдещето приличат на "Метрополис". Докато не става ясно, че това е прецакана утопия - като в дъждовната вселена на филма "Блейд рънър" от 1982 г., където един колосален град на роботи-репликанти, летящи коли и небостъргачи с огромни светещи реклами ни хвърля в токсичната реалност след Трета световна война. Впрочем забавно е как книгата, по която е правен филмът, оригинално се нарича "Мечтаят ли роботите за електроовце?".

През 1999 г. всички бяхме полудели по "Матрицата", още едно противно място, където телата на хората са складирани в небостъргачи в един постапокалиптичен свят и са просто източник на биоенергия за роботите, които го управляват. А човешкото съзнание е част от виртуален свят - "матрица", в който те уж водят нормален живот с илюзията, че имат контрол над него. Програмата, създала "матрицата", разбира се, се нарича "Архитектът".

Кой е идеалният град на бъдещето? И как да избегнем антиутопията, когато се опитаме да го подредим? И трябва ли да се страхуваме, че каквото и да направим, бъдещето винаги ще е по-лошо от настоящето и със сигурност по-лошо от миналото?

Съвсем не. Ето че през 2022 г. не живеем в градове-гроздове, колите все още не летят и роботите не са завладели света. Да, живеем масово в дигиталната метавселена, но не зависи ли всичко от нас? Бъдещето ще е нещо супер изненадващо и различно, каквито ще са следващите години за вас. Затова не се страхувайте от промените, не се страхувайте да пробвате, да се провалите и да започнете отначало и най-вече - не се чувствайте задължени да знаете какви ще бъдете още отсега.