Как българският национален интерес се оказа руски

"Претопяването" става най-често по химически път с използването на руски газ.

© Велко Ангелов

"Претопяването" става най-често по химически път с използването на руски газ.



Анализът е препубликуван от "Дойче веле".


Като се заслушате в политиците, които най-често използват фразата "български национален интерес", няма как да не останете с впечатлението, че този интерес е всъщност руски. Последното издание на "патриотите" - "Възраждане", "Възход" и т.н. - са съвсем прозрачни в това отношение. Едните открито копнеят да извадят България от НАТО и ЕС и да я вкарат в евразийската империя на Путин. Другите вече сричат на Путиновия новоговор: "спе-ци-ал-на о-пе-ра-ция", "су-ве-ре-ни-тет", "Гей-ропа" и т.н.


Претопяването на българския национален интерес в руски става най-често по химически път с използването на руски газ. Когато Москва ни спря доставките, защитниците на "българския национален интерес" ревнаха, че без руски газ ни чака катастрофа: все едно България е наркозависима, която ще изпадне в тежка абстиненция без него. Когато абстиненцията не се случи, опитаха с тезата за скъпата алтернативна американска газова дрога, с която лошият запад опитва да ни зариби. Когато и това не се оказа вярно, президентът Радев загрижено и загадъчно каза, че "цената на газа не е всичко". И разбира се, щом руският газ е като слънцето и въздуха за българите, няма да се пазарим за цената, я. Така или иначе сме с три-четири милиарда назад, заради руския "Турски поток", който на наша територия чудодейно става "български" (точно колкото и "националният ни интерес").




Газовата тематика е само един от фокусите на опитите за русовизация на националния ни интерес, който си е съвсем реален, но далеч не е руски. Общата стратегия на русовизацията е да се експонира различието между българите и останалите европейци, да се правят разломи и там, където ги няма, да се насажда недоверие и омраза към НАТО и ЕС.


"Лошият" Запад, който все ни натиска


Западът уж винаги ни "натиска" да правим неща, които не искаме. И то ужасни неща - я да "предадем Македония", я да се "включим директно във войната в Украйна", я да се "чипираме" с ваксините срещу Ковид (или поне "генетично да се променим") или пък направо да "дадем децата си на норвежците". Ако тези коварни "планове на Запада" не сработят, остава последният удар - да се обърнат българите в "джендъри" и да се сложи край на многовековната ни славна история по такъв безславен начин.


Всичко това звучи абсурдно и е наистина абсурдно, но зад всяка една от гореспоменатите тези са заставали важни български партии и политици с цялата си отговорност, интелигентност и морална извисеност. Някои и в момента стоят зад тях: изброяването им ще бъде спестено от чувство за приличие и уважение към държавата.


Въпросът е може ли политическата класа в определени нейни сектори да падне толкова, че да води обществото ни в такива налудни посоки? На свършване ли са свестните, разумни политици, та да няма консенсус дори по неща, които не са толкова въпрос на добро или зло, а на нормалност срещу психопатия. Отговорите на тези неприятни въпроси са за съжаление позитивни и обясненията обикновено са следните:


Българите са просто такива и политиците следват техните желания


"Последната дума ще има народът" е любимата фраза на всеки популист, който е успял предварително да изманипулира хората така, че да почнат да виждат бели мишки. След това те сами ще поискат да ги ловят. През 2017 г. над 80% от българите смятат македонците за добър съсед, който заслужава да влезе в ЕС възможно най-бързо. Днес е точно обратното, макар че българите като цяло са си същите. През 2017 г. броят на хората, които не искат да имат роми и хомосексуални за съседи е нараснал с повече от десет процента спрямо 2007 г. Българските дълбинни ценности ли се промениха през това време или просто се навъдиха политически предприемачи, които да градят кариера върху раздухването на страхове? В началото на агресията на Русия в Украйна над 60% от българите я заклеймиха и рейтингът на Путин падна двойно (от над 50% до 20-25%). Месец след това голяма част от българите беше убедена, че Западът е виновен за войната.


Всички тези промени в обществените нагласи демонстрират, че водеща роля във формирането им имат политиците. Така беше и за антиваксърството - българите започнаха пандемията от Ковид с огромно доверие в експертите, щаба и със сериозна мобилизация зад много рестриктивни мерки. Със смяната на политическата позиция на ГЕРБ, с появата на нови антиваксърски партии, обаче, се стигна до точно обратния резултат - България се трансформира в най-скептичната към мерките държава в Европа (и, закономерно, държавата с най-много жертви).


Виновна е руската пропаганда (и медиите)


България е бомбардирана от руска (онлайн, но не само) пропаганда. Това беше прекрасно показано от екипа на доц. Милена Якимова и проф. Димитър Вацов: те са идентифицирали по 400 пропагандни внушения на ден от започването на войната, както и значим подготвителен бараж от 2014 г. насам. Всичко това, разбира се, има ефект, но този ефект се усилва и от посланията на водещи български политици, които не се различават съдържателно от руската пропаганда. Така че въпросът стои - кое кара тези политици толкова да се влияят от нея? Нима те нямат сетива, с които да отсеят плявата от зърното, фалшивото от истинското и пропагандата от информацията? (С извинение за риторичните въпроси, които станаха много.)


Трябва да се каже, че целта на руските пропагандни материали е особена. Тя не е насочена към приобщаване на България към "руския свят" и не залага на позитивното представяне на някакви общи ценности, които ние бихме имали с него. Целта е по-скоро българите да спрат да обичат собствения си свят и да трупат гняв към себе си и него. В тази игра няма позитивни герои - Сидеров, Костадинов или други подобни политици имат инструментална стойност като разпалваща течност на гнева.


Политиците са купени или инсталирани от Решетников


Това може би е донякъде и за някои вярно, макар че преки доказателства всъщност няма. Но то пак не обяснява как политици с голяма амбиция, самомнение и наглед искрен български патриотизъм заемат позиции, които на практика работят в полза на режима на Путин и водят до някаква русовизация на това, което те представят като "български национален интерес". Интернализацията на подобни възгледи явно има и други корени, които надхвърлят битовите, материални обвързаности.


Ако тези три стандартни обяснения не работят съвсем добре и не изясняват защо определени български политици водят обществените нагласи в абсурдни посоки, очевидно е необходима алтернативна теория. Една такава теория трябва да отчете два допълнителни фактора. Първият е тривиален - желанието за популярност, което е нормално във всяка една демокрация. Вторият, който е наистина важен, е широката разпространеност на антиестаблишмънт и антиелитарни настроения в резултат на популистката вълна в съвременната политика.


Тази вълна е особено силна у нас и води до високи дози недоверие във всичко, което се вижда като официална политика или дори авторитет. За да търсят популярност, определени политици избират теми, които са просто протест срещу официалните възгледи и власт: антиваксърство, путинизъм, плоскоземство, вяра в рептили, джендъри и т.н. Не е важна толкова темата и тя непрекъснато се сменя - важен е бунтът срещу естаблишмента, срещу авторитетите, експертите, мейнстрийм партиите и т.н.


Русия се завръща на Балканите
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

И така се оказва, че антиваксъри, путинофили, антиджендъристи, македонстващи и т.н. са всъщност една и съща група - групата на тези, които смятат, че официалната политика ги ограбва и предава техните интереси по един или друг начин.


Истинският национален интерес е дефиниран отдавна


За съжаление това е болест по-тежка от самото плоскоземство дори. И тя е реалната болест, с която България трябва да се справи, ако не иска да изпадне в неуправляемост. Ако върви така, един ден страната наистина може да се озове на някаква плоска земя, населена с рептили, джендъри и борци с тях. Тогава дори и мечтаещите за присъединяване към "руския свят" ще останат озадачени.


Българският национален интерес е дефиниран от истинските ни възрожденци още през XIX век като изравняване с другите европейски народи. Това означава модернизация на страната чрез европейска наука, култура и най-вече - европейска политика. Съвременните "възрожденци" дефинират целта ни като поставяне под въпрос на науката, европейските ценности и либералната демокрация. Това е истинската фалшификация на "българския национален интерес", а русовизацията му е просто една конюнктурна проява на общата тенденция.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK