Еталонът Нери

"Предлагам гилдията да учреди награда на името на Нери Терзиева – за честна, достойна и свободна журналистика", пише Митко Новков.

© Валентина Петрова

"Предлагам гилдията да учреди награда на името на Нери Терзиева – за честна, достойна и свободна журналистика", пише Митко Новков.



Текстът е препубликуван от "Портал Култура".


Отиде си Нери.


Отиде си мерилото за човечност, съвест, професионализъм.




Нери Терзиева беше еталон. И завинаги ще си остане еталон.


За журналистика. Тя беше сред първите, които се осмелиха да слязат сред хората и да правят директно предаване. "За 1 милиард" се оказа формат тъй успешен, че - поне според мен, инициира създаването на едно друго легендарно телевизионно предаване, "Актуална антена". А след промените съвсем закономерно звездата ѝ засия още по-силно. Спомням си как в началото на демократичните промени техният с Асен Агов Екип 2 се превърна в любимата телевизионна двойка, в персонализация на демократичните стремления на българите. В одухотворено, живо, завладяващо изложение на новините.


И - представете си! - всяка сутрин с първия влак от Пловдив за София. Нери имаше Пловдив в сърцето си - винаги и навсякъде. Ръководеният от нея Ефир 2 - втората програма на БНТ, под нейно ръководство се превърна в образец за стойностна, истинска, правдива телевизионна журналистика. За жалост, сравнително бързо след старта си бе пресечен. А - сигурен съм - ако бе останал, нивото но българската журналистика никога, ама наистина никога не би паднало до позорното 111 място в класацията за свобода на словото на "Репортери без граница".


За достойнство. След като дойде краят на приключението Ефир 2, тя не се впусна да използва високия си авторитет я в тая телевизия, я в оная корпорация - тихо и скромно учеше младите на стойностна журналистика без парадиране, без да вдига шум. Не съм чул за нея лоша дума от никого, за любимия си Пловдив се грижеше безответно и безкористно, за приятелите си беше винаги открита и съпричастна, а като помощник на президента Петър Стоянов беше безпогрешна. Винаги в десетката, никога не напусна високите си стандарти.


Спомням си колко бях щастлив, когато ми се обади след едно интервю с Милен Цветков във в. "Култура", което направихме заедно с Копринка Червенкова. Похвали ме, а аз хвърчах - та това е Нери, лично Нери, самата Нери Терзиева! Значи в добра посока вървя, с точни крачки: щом тя го казва, така е. Тя окуражаваше със самото си присъствие: задаваше смисъл, задаваше стандарти. Такава беше Нери - ще намери блага дума за всекиго, но и ще ти каже, ако сгафиш. Честна, справедлива, истинска - със смъртта ѝ нивото на истината в България спадна още повече. В нейна памет сме длъжни да го повишим, както тя самата правеше.


За вкус. "Откраднати очи" - филмът по неин сценарий с режисьор Радослав Спасов и в главните роли Весела Казакова и Валери Йорданов, се обръща към един отвратителен епизод от най-новата българска история - т.нар. "възродителен процес". Нери (истинското ѝ име е Нериман) е също от пострадалите - дават ѝ името Нели. Тя обаче никога не си позволи грозна дума, ярост, гняв, изказа огорчението си през изкуството. Но го изказа със стил, с финес, с дарба - Нери Терзиева беше не само талантлив журналист, тя беше и прекрасен човек, и изтънчен интелектуалец. От онези, които рядко се срещат и които са солта на земята.


Точното ѝ око преценяваше безпогрешно, тутакси можеше да каже кое е стойностно, кое е ценно и кое за нищо не става. Висококултурна, интелигентна, ерудирана - за нея журналистиката не беше просто тази или онази актуалност, а контекст, констелация, история, отношение. Тя затова беше толкова добра - защото беше цялостна. Как говореше! - разпалено: движеше главата и косите ѝ се пилееха. Обгръщаше от всякакви страни случката на мига, просто беше удоволствие да я слушаш, защото с лекота представяше и всичко като на длан.


Отиде си Нери. Но остана еталонът Нери. Завинаги


P.S. Предлагам гилдията да учреди награда на името на Нери Терзиева - за честна, достойна и свободна журналистика. Сигурен съм, че всеки неин носител ще бъде щастлив, когато я получи. Защото това е Нери, а Нери е символ, символ на истината.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK