Вето на салфетка

Да оттеглим това неразбираемо и срамно вето и да настояваме за всички неща, които очакваме от Северна Македония, в процеса на преговорите и с гаранцията на страните от Европейския съюз.

© Надежда Чипева, Капитал

Да оттеглим това неразбираемо и срамно вето и да настояваме за всички неща, които очакваме от Северна Македония, в процеса на преговорите и с гаранцията на страните от Европейския съюз.



Избори 2022

Анализът е препубликуван от "Портал Култура".


В следващото изречение възнамерявам да извърша национално предателство. България трябва веднага и без условия да вдигне ветото, което е наложила за започване на преговори на Северна Македония за членството ѝ в Европейския съюз.


От всички глупости, които е вършила България по отношение на себе си, това вето е най-неразбираемата глупост. В Европа не я разбират и това ние си обясняваме с нашата сложна балканска душа. В Европа душите са широки, у нас са дълбоки. Няма как една широка и плитка душа да разбере една дълбока и тясна.




Колкото и да им обясняваме, ще правят онези гипсови изражения, с които реагират на неразбираемите балкански души. Навремето те са измислили глагол "балканизирам" (to balkanize). Като мислили, мислили как да си обяснят тази грамадна история, която се случва върху тази миниатюрна география, те решили да скрият неможенето си да проумеят зад тази дума - балканизирам, тоест виновните сме си ние, тук, на Балканския полуостров, а не те, на континента и Острова, където всъщност е съчинена тази дума.


За тях това, че Гоце Делчев пише за себе си, че е българин и се бори за независима Македония, не е противоречие. И още по-малко е нещо, което трябва да разделя България и Северна Македония. В трудната ни за преодоляване ширина на тяхната мисъл, това е нещо, което повече би трябвало да сближава България и Северна Македония.


Как да обясниш на един датчанин и един швед, че македонският език и българският са едно и също нещо и че ние, даже и да се примирим, че съществуват македонци, никога няма да се примирим, че съществува македонски език? Разликата между датския и шведския е няколко десетки думи. Но ни е доста трудно да се разбираме бързо, заради много различната интонация, с която говорим, казва ми датчанинът Ян Оструб. Тогава как го правите, питам. "О, много просто, говорим си на английски." Е, как да го разбере това Ангел Джамбазки?


Това че най-големият ни катедрален храм се казва "Александър Невски", защото е кръстен на великия княз, който на 15 юли 1240 година разгромява шведите в битката при река Нева, е разбираемо за патриотите, но защо македонците посягат към цар Самуил е абсолютно неразбираемо. (И за мен впрочем при положение, че гръцкият василевс, докарал Самуил до инфаркт с ослепяването на бойците му, е наречен Василий Българоубиец, но си го обяснявам с по-прости човешки закони: който има, от него вземат.)


Е, ние сме имали. Те са вземали. Сега обаче и те, и ние общо взето нямаме много неща в настоящето и се караме като двама бедняци пред портите на имащата Европа. По-точно е да се каже - през портите. Защото ние сме вътре (по едни политически съображения, не заради друго), а те са отвън. И сега е дошло времето Европа да отвори портите си и за тях (по едни политически съображение, не заради друго). А когато съображения са не просто политически, ами и геополитически, ще се намери начин намисленото да се случи.


Ако Европа се чувства застрашена с оголен източен фланг, тя като нищо ще промени правилата си, и за приемането на Северна Македония изобщо няма да е нужно съгласието на България. Ще се остави цяла Европа да бъде изнудвана от най-бедната, най-корумпираната и най-неспазващата върховенството на закона държава?! Как си я представяме ние тази работа?


България за начинаещи. Джаз от сюжети и портрети
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Само че, ако стане така, вече няма да имаме благоразположението на Макрон, учтивостта на Шолц и останалите европейци, а единствено високомерието им. Сега е моментът. Защото на европейците цялата наша кавга с македонците им изглежда като шофиране с втренчен поглед в огледалото за обратно виждане - какво било станало в миналото. И никакво внимание в пътя напред, който изобщо не е сигурен в несигурните днешни времена.


Ние ли не се сещаме, че нещата, които искаме Македония да направи/поправи/признае много по-лесно могат да се случат тъкмо в период на преговори за членство в Европейския съвет? Естествено, че се сещаме. Ние ли си въобразяваме, че македонците ще ни обикнат насила, докато ние ги третираме като второкачествени българи? Естествено, че не си въобразяваме. Никой никога никого не е накарал да го обикне насила.


Ние ли не си даваме сметка, че ще живеем по-спокойно, ако сме заобиколени от приятелски държави, а не от потенциални врагове - днес на думи, утре кой знае дали не с куршуми. Естествено, че си даваме сметка. Ние ли не си представяме, че утре Ердоган може да се зарази от Путин и тогава двама диктатори ще се разберат за България, както им е изгодно, включително и териториално. Вече си го представяме, откакто Путин нахлу в Украйна, стана лесно да си го представим.


И защо тогава, след като много добре си даваме сметка за всички тези неща, продължаваме да се държим за ветото над Северна Македония? Защо отношенията ни с тази част от Балканския полуостров са като взаимоотношенията между рибата и кукичка (ние в ролята на рибата)? Колко национални катастрофи, в които македонската ни илюзия е забъркана, трябва да претърпим, за да разберем, че трябва да гледаме напред, а не назад? Ние ли не знаем онази поговорка, че не бива да се спъваме в камъни зад себе си? Тя не се ли отнася за Македония? Защо?


Гладни сърца
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Ето защо: идеята Македония е не е само лакмус за патриотизъм (разбирай патриотарство), не е просто част от самосъздадени за нас самите легенди да се изживяваме като вехти войводи, а нещо друго, много важно - поминък е! Не говоря за онези българи, за които Македония е била рана, и са дали всичко, дори живот, за нейната свобода. Изобщо не става дума за тях - те са били в своето си време и са направили всичко, което са могли.


Говоря за сегашните им псевдонаследници, тези, които - стъпили върху костите на загиналите за свободата на Македония - крещят, вдигат ръка в хитлеристки поздрав и преминават от партия в партия, за да се настанят в българския или европейския парламент. За тях ветото е поминък - то им носи самочувствие. То ги кара да се чувстват значими - като не могат да правят друго, сега им се е паднала възможността да се правят на толкова важни, че цял континент да им идва на крака и да им пада на колене. Те набират гласове за предстоящи избори и публика за предстоящи концерти. Като не могат да придвижат България напред, защо пък да не върнат цяла Европа назад. И Путин сит, и депутатски места в столицата и в Брюксел цели.


Нямам представа дали онова листче, което размахваше един депутат, е наистина писано от Кирил Петков или не. Но написаното на него, или поне както ни го преразказа същият депутат, е точно това, което можем и трябва да направим като интелигентни хора. Да оттеглим това неразбираемо и срамно вето и да настояваме за всички неща, които очакваме от Северна Македония, в процеса на преговорите и с гаранцията на страните от Европейския съюз. Така правят зрелите хора и порасналите нации.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK