© Юлия Лазарова
И така - предсрочните избори чукат на вратата. Хубавото е, че ако минем по-бързо в режим на предизборната кампания, тя ще се проведе в условията на нова протестна вълна.
След като преди седмица председателят на парламента Никола Минчев беше свален в своеобразна наказателна акция от новото, засега по-скоро ситуативно мнозинство: ГЕРБ, ДПС, "Има такъв народ" (ИТН) - "минала на другия бряг", и "Възраждане", той получи заслужено овации от стеклите се в негова подкрепа хиляди граждани. Втората новина от този ден всъщност беше раждането на лидерското трио на формацията - Минчев заслужено "разшири" утвърденото дуо Кирил Петков - Асен Василев. С трима млади и компетентни лидери начело и неочакван освежаващ бустер гражданска подкрепа - над 10 000 души, демонстрирали в подкрепа на правителството докато силите на старото статукво го сваляха, "Промяната" се стабилизира.
На фона на неблагоприятните за нея демоскопски проучвания напоследък, мерещи готовността за гласуване, "ако изборите бяха в неделя". Тъй или иначе, четвъртият в рамките на година и половина народен вот за парламент чука на вратата. Христо Иванов - съпредседателят на "Демократична България" (ДБ) - коалиционен партньор на "Продължаваме промяната" (ПП), каза по Би Ти Ви, че избори ще има наесен, които ще доведат до още по-трудно и невъзможно съставяне на кабинет. А това според него това означава нов вот идната пролет.
Предсрочните избори се очертават като най-сигурен изход от закучилата се политическа ситуация
Шансовете за правителство, което да управлява на ръба на малцинството (със 121 депутати) - ако още 4-5 народни представители напуснат партията на Слави Трифонов, са много малки. Втори "кабинет Петков" ще се нуждае през следващите месеци от по-широка подкрепа, за да може да легитимира стратегически за България външно- и вътрешнополитически решения. Такива са вдигане на ветото за европреговорите за Северна Македония - задача, която почти сигурно ще остане за втората половина на годината, приемането на държавния бюджет за 2023 г., отхвърлянето на искането на ГЕРБ и ДПС, но и на коалиционния партньор БСП, за връщане на хартиените бюлетини.
А това означава, че новото правителство на тройната коалиция плюс независими депутати ще бъде опасно зависимо от плаващи мнозинства с участието на ГРБ и ДПС. Това прави невъзможно ново правителство под егидата на ПП да управлява до местните избори, каквито нагласи има в редиците на тази формация, проблематичен би бил дори срокът до Нова година.
Вчера на практика беше погребана и идеята за правителство, наричана ту "програмно", ту "експертно" и за по-авторитетно - "на националното спасение". Тя витаеше във въздуха на софийската политическа кухня напоследък с оглед на невъзможността за открита "заедност" (по Доган) между ГЕРБ, ЗПС, ИТН и "Възраждане". Идеята за "програмно правителство" се спомина, след като първо ГЕРБ, а след това и ДПС подкрепиха в последния момент на висок глас т.нар. френско предложение за решаване на двустранния ни спор с Република Северна Македония и вдигане на българското вето.
Надали националистът Костадин Костадинов и популистът Трифонов ще подкрепят правителство,
в което формациите им ще си партнират задкулисно с партии, чиито лидери са "национални предатели" по техните разбирания. А и от ГЕРБ побързаха да обявят, че ако получат мандат, ще го върнат, защото не било редно втората политическа сила да прави правителство. По ред причини няма шанс и правителство, излъчено от трета политическа сила в рамките на този парламент.
И така - предсрочните избори чукат на вратата. Хубавото е, че ако минем по-бързо в режим на предизборната кампания, тя ще се проведе в условията на нова протестна вълна. Макар че скептиците имат известно право, като протестират срещу сравненията на 2020 г. с 2022 г. Тогава имахме изцяло завладяна от политико-олигархични интереси държава, а Борисов, подкрепян от Пеевски и Гешев, държеше цялата власт. Сега Борисов е в опозиция, а последната година България се управляваше от два служебни кабинета под егидата на президента, последвани от правителството на четворната коалиция.
Направиха се и някои важни, но недостатъчни стъпки за отвоюване на завладяната от политико-олигархични интереси държава.
Беше закрито специализираното правосъдие, държавата си върна контрола над границата при Капитан Андреево, който де факто беше даден на частни фирми, съмнителни фирми не получиха близо 4 млрд. лв. за пътно строителство. България се еманципира от Кремъл, като се опълчи на "Газпром", който искаше да й плащаме в рубли и е на път да диверсифицира газовите си доставки, дори въпреки широкия проруски фронт в страната, взе все пак някакво решение за подкрепа на нападнатата от Русия Украйна чрез ремонт на нейна военна техника. Лично премиерът положи много усилия да развърже възела със Северна Македония в условията на постоянни неоправдани кресливи обвинения за "две външни политики" с оглед на неговите и на съветниците му действия.
Неслучайно въпреки половинчатите реформи фронталната атака на старото статукво срещу правителството е на път да мобилизира онези радикализирани градски либерали, предимно млади хора, които с действията си преди две години разклатиха силно режима на Борисов. От миналия четвъртък се проведоха четири демонстрации в центъра на София с нарастваща интензивност в подкрепа на вече падналото правителство. Занапред протестите ще имат големи шансове да съдействат на силите на промяната, защото колкото и да е странно, те си имат добре познат, ранен, но непобеден враг - модела "Борисов - Пеевски/Доган - Гешев".
Бившият премиер беше арестуван за няколко часа в една спорна по своя характер акция на МВР, но продължава да бъде недосегаем.
Прокуратурата замота разследванията за кюлчетата и еврата в нощното шкафче в премиерската спалня, за скандалните аудиозаписи с гласа му, за "оная" къща в Барселона и мн. др. Борисов, който беше истински уплашен по време на най-големите протестни акции през 2020 г., сега като лидер на най-голямата опозиционна партия, без дори да е депутат, демонстрира завидно самочувствие и познатата му арогантност към политическите противници. Площадът може и трябва а му припомни къде му е мястото. Своеобразна реабилитация получи и Пеевски - една от мишените на протестите преди две години. Всъщност за него най-напечено стана точно преди една година, когато САЩ санкционираха него и Божков, както и още един българин, заедно с фирмите им за значителни корупционни действия. Междувременно Пеевски се раздели със свои знакови бизнеси, включително вестникарската си империя и дори не участва на първите два парламентарни избора през 2021 г.
През ноември обаче ДПС, очевидно не без благословията на Доган, го реабилитира и Пеевски отново влезе в добре познатата ни роля на отсъстващ от парламента депутат с особени функции. До вчерашния ден, когато знаково се появи в Народното събрание. Бившият премиер беше арестуван за няколко часа в една спорна по своя характер акция на МВР, но продължава да бъде недосегаем. символизира с гласа си унижението на правителството. Симптоматични са новинарските заглавия от тези драматични часове като това на "Сега": "Пеевски и "Възраждане" протестираха заедно срещу кабинета". За Гешев нещата са още по-ясни - правителството на четворната коалиция не успя да направи почти нищо за ограничаване на правомощията на главния прокурор, камо ли за отстраняването му.
За да има по-устойчив шанс отвоюването на държавата, следващото правителство трябва да управлява поне две години.
Възможен изход от очертаващата се патова ситуация между двата противникови лагера, е след очертаващите се скорошни предсрочните избори е да има силно предизборна взаимодействие, дори коалиция между ПП, ДБ, но също така и формации като "Ние идваме" - колко много липсва сега в парламента една автентична протестна партия, която да ускорява съдебната и други реформи! Заседавалият в понеделник "Граждански конвент" за ускоряване на съдебната реформа показа нагледно как тя може да се случи в пет стъпки за пет месеца с обикновено мнозинство, без да се пипа "свещената крава" - конституцията.
Казано другояче - реформаторският лагер се нуждае от структурираната подкрепа и автентичната гражданска енергия, с която през лятото и есента на 2020 г. неформални структури като "Отровното трио" (Хаджигенов, Бабикян, проф. Минеков), и организации като "Правосъдие за всеки" и ГД "БОЕЦ инициираха и поддържаха мощните антиправителствени протести. Най-вероятно либерално-демократичните сили ще трябва да се коалират отново и с БСП на Нинова. Въпреки че не е реформирана, соцпартията досега се оказва надежден коалиционен партньор.
"Виждате, че корупцията победи. Вместо тя да бъде изхвърлена от парламента, съществува прекрасно.
Виждам пълна разруха за моите мечти за нормална държава без корупция и със свободни медии. Нищо повече от това. Много съм натъжен, че това не прилича на протестите през 2020 г. Тогава протестите започнаха лавинообразно. Надявам се да заприлича." Тези песимистични разсъждения пред "Фрогнюз" на проф. Велислав Минеков, един от "Отровното трио", разпаднало се впоследствие, се споделят от много политически активни български граждани. Протестите през тази седмица са на път да опровергаят песимизма на бившия служебен министър на културата. Лятото тепърва започва, а комбинацията 2:1: протести и избори, ще има най-вероятно силно и този път по-дълготрайно пречистващо въздействие върху българската политическа система.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
